Здравейте!
До сега не съм се включвала само ви четях,но искам да се изкажа и аз относно проблемите на chattenoire84 ,мила на този свят няма идеални хора и всички хора са различни ,някои по-добри други по-лоши ,някои се променят към добро други не защото те самите не искат.Моето мнение/ако бях на твоята позиция/,щях добре да се замисля дали да остана за в бъдеще с този човек,щом от сега се колебае и един път застава зад теб в другия момент се замисля и защитава и майка му...незная.Моята свекърва не е лоша жена , има  кусори,макар че аз никога не съм се карала с нея ,а мъжът ми постоянно е в пречки с тях,защото го дразни тяхното поведение.Винаги, ама винаги ме е защитавал и им е казал изобщо да не се занимават с мен ,ако нещо искат да му го кажат на него.Те когато се карат аз не се меся/а пък и не искам/,той си казва и за мен и ги слага на мястото им.До сега те не са ни помогнали с нищо,живеем на един етаж/скоро ще се преместят / дразнят ме много неща сигурна съм че и нея,но тя никога не ми е викала или спорила с мене.От друга гледна точка моите родители нямат кой знае колко ,но страшно много ни помагат в трудни моменти и тук искам да кажа, че мъжът ми много оценява тази помощ.Винаги напомня на неговите родители за тяхната помощ,което малко гадно нооо...,защото пък те не влагат и най-малкото да се заемат да ни помогнат,все не си намират работа ,все не им стигали парите и пр.,не казвам ,че живеем в лесно време,ноо няма да легнем и да умираме,нали трябва да се стремим към нещо по-добро.И както казваш че твоя мъж намесва и майка ти  значи той не вижда какво прави тя за вас.Ако моя така се отнася нямаше да съм съгласна изобщо.Пак казвам ,че няма идеални хора и никой не си избира родителите и децата.Решението е само твое,ти прецени дали като живеете от делно постепенно ще го промениш и ще имате по хубав живот .Относно парите нито аз му правя сметка нито той на мен всичко е общо и равно,независимо колко вкарва той колко аз.Пък в крайна сметка хващай се на първата работа която ти излезе за да си изкарваш твои пари и тогава ще си върнеш самочувствието.Пожелавам ти всичко да се оправи и да бъдеш много щастлива.
Бая дълго стана, но ще ме извините.

amanda, здравей,
Благодаря ти за куражът, който ми даваш, но честно казано не мога да прецакам с един замах една връзка, която е почти три годишна. На път сме да се венчаем. С една дума, не мога ей така с лека ръка да сложа пепел на всичко. Търся си работа от две години, скъсах два кашона обувки за да ходя по интервюта и нищо. Имам чувството, че не търсят хора за работа, а хора с визия, или най-малкото местата са уредени чрез шуробаджанашката система. Не съм се отказала, всеки ден вися в джобса - резултат 0!
А свекърва ми точно това се нервира, че аз не нося пари, но тя не отчита, че той синът й не е дал една стотинка за наем и режийни, от 1 година сме на семейни начала, а от май месец сме сгодени официално. Парите са ни общи, често имаме припирни за това, но съм му казала, че както майка ми ни помага, същото трябва да прави и неговата. Общо взето успявам да го надвивам в споровете и му показвам, че не е прав. Вярно, че това ми коства нерви. Но аз вярвам, че, дяволът не е толкова черен. А и моят Котарак, въпреки минусите гледа поне максимално да компенсира с други свои действия, защото дълбоко в себе си той не е прав като защитава своите.

Свекърва ми е неузнаваема..., но усещам, че пак ще стане проблем. Обещах тази година да им дадем грозде от нашето лозе, а брат ми не ми го дава.. да им го дам... и както си оправихме отношенията със свеки, така изведнъж.. пак ще се развалят. Моите роднини взеха много да се месят, и вече нещата отиват на взривоопасна ескалация... към скандал, пак аз ще го отнеса. 

Ами миличка, /може да ти прозвучи малко грубичко от непознат човек/, ама може би това ти е урока. Замисли се дали не си била прекалено взискателна и критична към майката на любимия ти, приемайки по дефиниция, че твоето семейство е перфектно и на тях може да се разчита. Всички сме допускали тази грешка! И аз също. Брат ти обаче показав нещо различно в тази ситуация. Така че, замисли се. Моят съвет е, когато твоите близки грешат - не се опитвай на всяяка цена да им търсиш оправдание пред свекървата ти. Кажи и, че ти е мъчно, че брат ти отказва, че си му ядосана, но няма какво да направиш. Убеди я, че си искрена. Ако е свестен човек ще те разбере и ще оцени.

chattenoire84 вероятно не е лесна комбинацията "свекърва украинка" за което само мога да ти съчувствам, а ти да се молиш съпруга да порасне и да вземе решение кое е неговото семейство - това, което създава с  теб или това на родителите.

Сега като бъдеща свекърва малко по-грубо: Извинявай мила, но звучиш като пубертет, който смята, че майка му или свекърва му трябва да го обгрижва, което не е така. Ако още от сега си мерите чия майка помага повече и коя по-малко, ако все си натяквате кой е платил тока и кой е купил кренвиршите за вечеря, трябва да знаеш, че връзката ви най-вероятно ще се изчерпи от кавги за битовизми. А пък съвместния живот е нещо съвсем различно. В него се случват много неща, при които трябва да се търси компромис. в живия живот нещата стоят така:
родителите се разболяват и трябва да се поеме грижа и за тях;
 умират и трябва да дадеш рамо на човека до теб;
докато съпруга ми беше в болница аз правих опит и избирах сама донор, а той плачеше на телефона отсреща;
 докато подготвях кръщене трябваше да предвидя и да купя памперси и на свекърва си;
докато отглеждам дете на 1 година трябва всяка събота да пера напикани черги на свекито, но не мрънкам на съпруга ми за това, а просто го правя, защото той също ми помагаше за моята майка;
докато майка ми беше на смъртно легло ходих на 2 работи за да изкарвам пари за следващи изследвания /после се оказа че съм изкарала 80лв. и е било по-добре да обърна повече внимание на майка си, а съпруга ми вкъщи готвеше и носеше храна и лекарства в болницата;
в живота се налага дори да сключиш брак една сряда 50 дни след като си погребала майка си, защото обстоятелствата го налагат...  ето това се случва постоянно и ако се хабиш да се тревожиш колко ще огорчиш свекърва си, че брат ти не ѝ дава гроздето си, просто не си заслужава или слагай край на тези драми и се отдай на семейството си и съпруга си, или ако не можеш да се справиш и имаш нужда от това майка ти да продължи да те обгрижва не я карай да се грижи и за съпруга ти.
Малко остро стана, но пък е откровено и без заобикалки...

Благодаря ти, изчетох го на един дъх, наистина много съм емоционална, и е така, наистина хората остаряват и няма да са вечни. Ще продължаваме да си помагаме, въпреки търканията помежду ни, устояваме на тези битовизми, и ще устоим и занапред. Трудно ни е, но всяка връзка трябва да се тества на някакво изпитание, споделям от опит моите.

да споделя и аз, пък може да е от полза. от 10 години съм с моя мъж. чудесни отношения с майка му до този момент, макар и повърхностни, защото, още когато се запознахме, усетих, че не ме харесва твърде и че умее да бъде подла. и се дистанцирах. т.е. карах според рецептата: не живей със свекървата, дръж се добре и мило с нея, когато се налага да я виждаш и никога нито дума против нея на мъжа, разбира се. досега сработваше тази формула. обаче ние с нея имаме фундаментален проблем - тя иска да не живеем отделно от нея. първо далечни намеци и нервни кризи пред сина си, че е сама (уточнявам, че когато почнаха номерата й, беше в съвсем нормално здраве). той си идваше вкъщи някак настроен срещу мен. в същото време в мое присъствие тя никога не подвигна темата директно. последваха индиректни обвинения към мен, че съм студен човек и не искам да общувам с нея. не коментирах, защото отново всичко беше завоалирано. започнала е явно и да настройва роднините на мъжа ми  срещу мен, което аз усещам по влошеното им поведение към мен. но от два месеца насам е почти ад. вярно е, че аз не отреагирам - не ми се влиза в открит конфликт с жена, която освен, че е майка на мъжа ми, е и царица на драматичните сцени с много крясъци и сълзи. аз също понякога вдигам скандали, но следва да се отбележи, че мъжът ми никак не е лесен характер.

резултатът обаче от нейния натиск върху нас и в частност върху мъжа ми е ужасяващ към днешна дата:

- установих, че той може да бъде подъл като нея - преднамерено ми опъва нервите и това вече е ежедневие, за разлика от преди;

- очевидно е тотално на нейна страна, въпреки че аз толкова години устисках една дума напреки да не й кажа;

- някаква изключителна надменност има и в двамата, въпреки факта, че работата ми е доста по-добра от неговата, поне в последните години;

И всичко това на фона на безплодие с водещ мъжки фактор, за лечението на което той вдига рамене, че няма пари. бях решила аз да поема цялото инвитро, пък после и документи към фонда да пуснем, но вече не съм сигурна изобщо имам ли бъдеще с този  човек, камо ли дали искам деца от него. затова към момента всички действия в тази насока са замразени за неизвестен период от време. майка му знае за проблема и единственият път, когато блговоли да го коментира, каза следното: ' аз не съм имала подобни проблеми, не знам какво да кажа'. наистина аз, студеният човек, се почувствах тогава облъхната от неимоверната й 'топлота' на характера 

Към настоящия момент съм взела решение за почти пълно дистанциране от роднините на мъжа ми, защото преценката ми е, че, колкото и неприятни да са последиците от това, са по-добрия вариант от варианта да слушам намеци, че съм тъпа, студена и пр. И да ви кажа, не съм правила тест за интелигентност, но за топлината мога да кажа, че вече действително я няма в сърцето ми. Някак приех, че за момента съм сама в живота, въпреки че формално имам мъж. Доколкото се познавам, ще охладнявам все повече, докато не настъпи краят...

В заключение мога само да кажа, че, ако мъжът е на страната на майка си, въпреки всичко, връзката става много тъжна за жената, а и не знам дали такава връзка може да остане за цял живот.

да отбележа само, че към настоящия момент майката на мъжа ми е с някакво хронично ниско кръвно, като естествено си пие лекарства, т.е. не може да се твърди, че е в необходимост да живее с някого поради възраст или здравослвно проблеми. да е жива и здрава, на никого не желая лошото. но в моя дом нещата са на път към тотален разрив. най-лошото е, че, ако прекратя връзката, ще бъда обвинена за нейното здравословно състояние - опита се т.нар, ми мъж вече да ми хвърли такова обвинение, защото по принцип той раздува всичко, което се случва у нас на роднините си, дори и когато съм го молела да спести неща, които изцяло засягат мен и никой друг (проблем с инсулинова резистентност имам). така се чувствам тотално предадена, което само още повече влошава положението

Извини ме, но ако прекратиш връзката, защото имаш сериозни причини за това и както казваш - вече си охладняла към този мъж, каво ти пука, че те двамата с майка му там някъде ще обвиняват теб за нейното влошено здраве.Такава причинна връзка просто няма, а те го говорят сега,защото стоиш там и им позволяваш да те тормозят. Ако си тръгнеш - няма на кого да изтъкват тази причина. Пък може и да се оправи женицата, ако не си край нея, кой знае!

hope-love, напълно е възможно майка му да оздравее внезапно, ако се отърве от мен  обаче малкото проблемче, което ми пречи да взема такова решение в момента са 10-те години заедно. засега процедирам чрез тотално дистанциране от свекървата и другите роднини на мъжа ми. ще пиша пак, когато видя резултата - наближават празници след някой друг месец, тогава съвсем ще лъсне отчуждението ми. отделно дадох няколко добри урока на мъжа ми, които да му напомнят дали би се чувствал добре, ако ме няма в живота му. ефект имаше, и то доста добър.

а иначе - не ме интересува кого биха обвинили за всичките си проблеми дори мъжа ми и роднините му - лошото е само че имам силно развито чувство за справедливост и по принцип много силно реагирам на манипулации. но ти си права - едва ли има смисъл да се дразня от това, ако се разделя с тях 

Е, не със свекърва ми сега сме в добри отношения, но проблемите с майка ми започнаха. То се получава голямо редуване на взаимоотношенията помежду ни.
И този път разбирам, че проблемите със свеки са си били направо бели кахъри, но с нашите - вече направо ми иде да се заровя някъде. То не е за приказка.

Вижте, в манията си да натирите някъде свекърва си и да отчуждите мъжа си от нея, като ежедневно му обяснявате колко зла е тя, правите точно обратното. Никога не забравяйте, каквато и да е, тя му е майка. Той много добре я познава, по добре и от вас. Болно му е, защото постъпва еди как си. Няма нужда допълнително да му го навирате в носа всеки божи ден. Вашите родители за вас, винаги ще са по-добри от свекърва ви в 90 % от случаите. И да не са, със сигурност няма да го признаете. И в крайна сметка какво се получава. Свекърва ми разби семейството ми. Еми не е баш така. Верно, че дразнят и понякога са супер нагли и досадни. И аз съм преглъщала, ревала и събирала багажа си не веднъж. Докато не осъзнах, че вината не е само тяхна, а и моя. Докато не се запитах, какво същност му доказвам като всеки ден му обяснявам техните недостатъци. Помислете малко и за това. Ти охладняваш на празниците към мъжа си и родителите му и чакаш какво? Да седне някой и да ти целува краката после? А мъжа ти да ти се моли и да то обяснява колко е нищожна майка му и колко си велика и важна ти? На кому е нужно това?
Празниците са, за да сме заедно. Семейно! Освен вас, мъжа ви има и други обичани хора, независимо колко са сърдити и колко са лоши. Те са му родители. И той както и вие, работи и се ядосва. Прибира се смачкан и уморен. Иска да дойде празник, да се повесели и порадва. Една съскаща и дуднеща жена с ежедневната тема "Каква е майка му" просто писва много бързо. И дори да е права жена му, той няма да го каже, щото отдавна му е писнало от ежедневните простотии. И тука винаги се сещам за един виц:
В едно семейство винаги се карали. Всеки божи ден, за какво ли не. Съседите отсреща пък никога не се карали. Един ден жената на семейството със скандалите казала на мъжа си. Иди подслушвай на вратата, да видиш как тия хора успяват да се обичат и да не се карат като нас. Отишъл мъжът и загледал през прозореца. Жената тъкмо излизала от кухнята с куп чинии. На вратата се сблъскала със съпруга си и тя изпуснала и счупила всичките чинии.
- Е сега няма как да не стане скандал! Помислил си мъжът.
Обаче жената започнала да се извинява на мъжа си, че не го е видяла. Мъжат и започнал да се притеснява да не се нареже на стъклата и казал: Не аз съм виновен, само стой да взема метлата, за да не се нарежеш.
Отишъл си подслушващия много замислен. На въпроса какво става и защо те не се карат, човекът отговорил: В нашето семейство, винаги другия е виновен, докато при тях, всеки сам поема вината за всичко.
Повече усмивки Ви желая   Дано ме разберете правилно.

Lidia, 

Само още нещо да добавя към поста на lidia - само се представете в обратната позиция - на вас да ви дуднат всекидневно на тема "лошата гадна тъща, която....".

Като се знам колко съм чувствителна дори при дребна забележка или заядлив въпрос на мъжа ми по адрес на мама, тате, сестра ми, нейните деца,че и на зет ми /нейния мъж/ дори , та...гледам вече да си подбирам и аз думите и упреците към отсрещната страна. Вяро е, обикновенно сме склонни да се засягаме, когато критикуват нашите близки и не ни е приятно да признаем техните грешки, даже да ги виждаме. Дори, когато осъзнаваме, че не са прави сякаш ни е още по-криво и реагираме остро на упреците срещу тях. От там - кавги, сръдни. При нас така ставаше през първите години от брака ни. Ама сега след 13 години, си поодялахме трески от тук-от там и вече не избягваме подоби ситуации! Бракът освен всичко друго е и висша форма на дипломация

аз за 10 години спрямо роднините на мъжа ми имам отправени 0 (нула) упреци. не съм си позволявала по никакъв начин да коментирам отрицателно майка му или който и да било от другите му близки, за добрите им черти не съм си пестяла положителните думи. и пак има проблеми... така че, явно дори и когато се държиш супер добре, като не искат да те харесат, няма да те харесат. та затова дистанцията за мен в момента е печелившият ход. така или иначе от свекървата няма какво добро да очаквам, след като я разделих със сина й (грубо, но точно в нашия случай). най-вероятно и затова деликатността и доброто ми отношение не дават така желания ефект. та затова следва дипломацията 'стой далече' то и тая не е лесна - да избегнеш влаченето по роднини по съребрена линия по различни поводи. но няма да си позволя да обвинявам тези хора, защото човекът, от когото зависи за какво и дали ще ги слуша или не е единствено мъжът ми.

Абе...има си "терсене хора" на този свят, понякога са в ролята на свекърви, понякога на тъщи, понякога на всякакъв друг вид роднини. С тях - няма оправяне - и с търпение и със скандали и с човешки разговори. Единственото решение е просто да са достатъчно далеч през повечето време, че да не влиаят на ВАШЕТО семейство и отношения. Тогава неизбежните понякога срещи с тях са търпими до степен - да не създават проблем между вас двамата. Само дребни , премълчани нерви и после ЧАО.

... след като я разделих със сина й ....

Тука е основната грешка. Няма разделих. Един хубав ден на мама синчето пораства и става мъж. Сключва брак и има деца! Какво делене има тука. Пък и жената виновна. Това е основния проблем и на моята свекърва. Обянявам и го вече 8 път като на малко дете, че синът и е 7 години по-голям от мен и умее добре да се защитава. Решението за брак го взе на 30 години, бил е пълнолетен! И тогава и сега няма нужда от съветите на мама. Ако има, той сам ще я потърси. Добре дошла е всеки божи ден, но да си знае мястото и да идва с усмивка и настроение. Така ще се уважаваме и обичаме и няма да си създаваме излишни драми и проблеми. И тя доволна и аз доволна и синът и доволен!

Монолог на една свекърва

Главата ми нещастна пак ме цепи,
понякога си мисля - ще се мре!
Лекувам я с илачи - цели шепи
и въпреки това не съм добре.

Снахичката - о, Боже, милост прося -
синчето златно ми опропасти.
Нещастникът пък на ръце я носи,
не вижда в нея грешки, ни вини.

А тя, без извинение, е кучка
и трябва да се върже на синджир.
Да секне всичко лошо, що се случва
и в къщата ни да настъпи мир!

Пък гледаш я - на вид овца е съща,
но нравът й по-лош от на оса!
Опитва се да командари в къщи
и всички ни да води за носа.

И що магии правих да миряса...
Какви ли билки пък не й варих -
дюшекът от отварите мухляса...
От магарица мляко я гостих...

До днес не зная, дявол да го вземе,
проблемът сложен как ще го реша?
Идеи, ако имате - приемам! -
и болката дано си утеша!

автор: Ringo
(Hulite.net)