Аз нямам проблем със свекървата. Живеем на село, къщите са ни една до друга, но всяка си е с отделен двор и съответно домакинство. Изтърпяха всичко с мъжа си, дума не обелиха когато бебето не се появи толкова дълго, преглътнаха, че проблема е в синът им и яростно ме защитава пред всички баби на село когато започнат да любопитстват и да питат как все още търпи "ялова снаха!" За което съм и благодарна, затворим им устите. При нас разковничето, че може би е е че доста млада, и от самото начало ми каза - аз майка няма никога да ти стана, но поне може да се търпим и уважаваме, освен това искам да ми казваш по име. С това се приключи всичко, не се караме, даже на моменти, ако искам нещо а мъжът ми се янати, тя е тази която го убеждава. Обратна ситуация - баща ми почина и моята майка цяла зима беше при нас, не се намеси в отношенията с мъжът ми, нито имахме проблеми че беше в нас, със свекърва ми си пиеха всеки ден кафето. Явно сме изключение от правилото проблем със свекървата и съответно с тъщата. Важното е, че никога не са се месели, сами си взимаме решенията и никога не взимат страната на синчето. Моят съпруг също отсече, в деня на сватбата - ние сме ве4е семейство и ще се оправяме сами.
Съгласна съм с Lidia - "Ако 24 часа дуднете на мъжа си и му обяснявате колко са ужасни родителите му, със сигурност ще го докарате до развод. Ако е така, той го знае и едва ли му е приятно по сто пъти на ден да му се припомня факта . Пък и не си ги е избрал той нали? Те са му родители и факта, че се ядосва с тях постоянно му стига. Няма нужда след това да търпи и вашите сценки. Намерете начин да се справите сами със тях. Тихо кротко и любезно."
Свекърва ми винага казва - оставям ги младите сами да се оправят, все някога ще имат нужда от помощ и ще ми я поискат.