Благодаря м-и, и това съм го правила с пускането на тел на високоговорител, въпроса е че звънят когато него съответно го няма. Аз с тях комуникирам само чрез него и неговия тел. Когато той говори с тях тогава аз се включвам, иначе не. постоянно му показвам как стоят нещата но проблема при него е че е много добър, страшно наивен та чак глупав. Той живее в някакъв негов си свят на доброта и той не приема, че хората лъжат а и дори да ги хване в такова нещо си затваря очите. А относно децата, той страшно много иска и му е много мъчно че не става нормално. Веднага си направи спермограма като му казаха. Като гледам свекито как се бърка и на етървата за тяхното дете ми е ясно, че и при мен ще има такива неща. Но аз все пак не съм като етървата и не си трая, не съм възпитавана по този начин а родителите ми ще я изядът ако им дам зелена светлина. Аз просто не искам да се стига до такива разправи и затова се опитвам да измисля нещо, за да ме разбере мъжът ми как стоят нещата и да излезе от този негов свят. Той ме попита, кога съм щяла да заприличам на него, да съм станела добра като него. Явно съм много лоша. Но ако сега продължи така, ще кажа на майка ми като за начало на него да му се обади. Грозно ми е да карам майка ми да му се обажда но май нямам избор.

Не мисля, че ще се реши проблема с намесата на още едни родители може дори да се усложни ситуацията, а ти си между чука и наковалнята.  Аз бих ги виждала изключително рядко, но не бих им позволявала намеса, за добрите хора и безкрайното им търпение те разбирам  ми и аз съм лоша като теб  Той ги обича и сигурно е нормално прошката да е безгранична

Благодаря ти м-и за разбирането, имах нужда някой непознат човек, да си каже мнението. Не ни е за първи път тези разправи но за жалост явно няма да са и за последно. Мъж ми прощава на всички не само на роднините си /то това е лошото/ така, че иска не иска ще ми прости за пореден път, просто ще трябва сам да се научи кои неща са важни за скандали и кои не. А свекито и девера ще има да взимат

Извинявам се не искам да звуча грубо, ама това с "пускането" найка ти все едно насъскваш куче ми е все едно пише малко дете. Те са му родители, винаги ще си останат такива, той няма да спре да ходи там, няма да спре да се интересува, така че свикни с това. Не живеете заедно, не си пречите, един път на не знам колко месеца може да се пречупиш да отидеш там заради него, вместо да предупреждаваш как ще отидеш, ама няма да ги поздравиш или той да ходи сам и да създаваш още повече условия да го насъскват срещу теб. Съгласна съм, че не е добре родителите да се мешат, но вие не живеете заедно, така че не е толкова трудно да ги неутрализираш без да стигаш до крайности.

Боби благодаряти, разбирам какво ми казваш. На мен не ми пречи той да си ходи при техните, но аз като ида при тях и все се дебнем, като излезе той от стаята и започват да се заяждат с мен. Аз какво да направя да им мълча и да се съгласявам? Той не ходи 1 или 2 пъти в годината а на всеки 2,3 седмици при майка му и отделно при баща му, че са разведени. Отделно и брат му се вмешателства. Просто лошите неща са се натрупали в повече и в този момент като имам нужда от спокойствие, той ме товари с глупости от които се изнервям излишно. А майка ми от много отдавна е настроена против свекито, че се въздържа само заради мен.  Не е добре никой да се бърка но може би все пак да им стане ясно, че не съм сама и не могат да си позволяват такива намеси. Иначе си права, но съм на мнение че желязото се кове докато е горещо или всяка жаба да си знае гьола.

Ефра, по това което разказваш, със сигурност свекърва ти и девер ти не са стока.
Все пак обаче са роднини на мъжа ти и то най-близките. Той не може да се изпокара с тях и да не ги вижда, освен ако не е изключително наложително. Според мен заради него трябва да се държиш почтително с тях. Да ги уважаваш за по едно гости най-много в месеца. Същевременно ги избягвай, доколкото е възможно, но не грубо и не с цената на скандали. Дай им да разберат, че сте големи и самостоятелни и не е необходимо да ви се месят в личния живот.
Според мен по-потърпевш в ситуацията е дори мъжът ти. Той е между тях - с натякващи телефонни обаждания и между теб - с оплакванията ти. Постави се на негово място ...
В никакъв случай обаче не намесвай и майка ти. Само ще се влоши положението. Най-много да се изпокарате с половинката.
С повече спокойствие в отношенията и с по-малко емоция трябва да се подходи, си мисля аз.

Еффа,  ти не се разбираш нито с баща му, нито с брат му, нито с майка му ( с която бащата е разведен). Помисли да не би пък ти да си прекалено докачлива.

Да да, докачлива... и един мармот....
Слушай, момиче! Имаш проблем не съм свекърва си и девер си, а с мъжа си! Той е проблемът, защото прощавай, но не се държи като мъж, а като поредното мамино синче. извинявай, ако те обиждам, не ми е това целта. Опомни се докато е време, защото с годините няма да става по-добре. В смисъл - те няма да те заобичат, той няма да започне да застава на твоя страна /щом досега не е/ и в един момент ще си развалите отношенията много. Не казвам, че трябва да се настрои срещу родителите си, за да е на твоя страна - не! Трябва ясно и недвусмислено да покаже, че не позволява такова отношение към жена му. Опичай си акъла много добре. Може да звуча крайно, но в живота хората рядко се променят, не и кардинално. Ако сега, в началото на връзката ви, в борбната ви за дете, той не е зад теб.... и в бъдеще няма да бъде. Просто с времето ти ще се научиш да си мълчиш и да си таиш в себе си, той ще реши, че всичко е забравено и ще си кара по старо му. Защото така е по-лесно, не му се налага да влиза в конфронтация, да заема позиция, а си седи и наблюдава и ви оставя сами да се оправяте.

Ако моите родители се държат по подобен начин с мъжа ми, аз лично ще ги поставя на мястото им и ще им дам да разберат, че ако искат да имат контакт с детето си, ще трябва да проявят уважение и човешко отношение към половинката ми. Обратното е неприемливо за мен.

Аз съм разказвала и преди за моя свекър. Свекърва ми е чудесна жена, но свекъра е ужасна бъркачка. Е, мъжът ми в началото уж му обясняваше някакви работи, но в крайна сметка предпочиташе да се снишава и да се прави, че всичко е наред. Той си го знае що за стока е, но все му прощаваше. Все го е страх да се скара с тати, сакън, може да му стане нещо, я сърцето, я друго, горкия. А и свекъра е доста груб и агресивен /словесно/, ако не е на неговата и се ядоса. Ами накрая, след като гадината си позволи разбира се, в отсъствието на мъжа ми, да ми вдига скандали, единия път в дома на собствените ми родители - пред тях, разбрах, че е време аз да действам директно. Така да се каже, играх мъжа в къщата и му тропнах на тоя на масата, ама яко тропнах. Не му говорих половин година.  Накрая лазеше. И да не мислиш, че всички заживяли щастливи до края на дните си Ниииищо подобно. Както е казал народът - всяко чудо, за три дни. И всеки следващ път изцепката е по-голяма и той си позволява повече. Но и всеки път моята уста е по-голяма и в крайна сметка, "милият свекър" дооооста си мери приказките и поведението пред мен. Не знам мъжът ми какво и дали изобщо му говори по темата, подозирам, че нищо. Което, разбира се ме вбесява и отблъсква и съм му го казала неведнъж. Наясно съм, че до голяма степен той е виновен, че татенцето си позволява такива волности, но моя мъж е льольо в това отношение, колкото и да ми е кофти да го кажа. Гледа да избегне конфликта и това, Ефра не е никаква доброта, а чиста проба страхливост и неспособност да си заяви позицията. Свекър ми е изключително властен и противен, доста тормоз са отнесли мъжа ми и майка му и в известен смисъл разбирам неспособността му да му се опълчва. Но не го оправдавам. Недей и ти да оправдаваш твоя хубавец. Свивай му сърмите и му дай ясно да разбере, че не може така да продължава. Като имате дете ще е по-зле. Помисли си дали искаш да живееш така, вечно да таиш в себе си. Говоря от опит.

Искам да кажа нещо, в което ако някои от вас вникнат, могат да избегнат доста конфликти с половинките си:

Навремето, преди мнооооого години, в началото на брачния ни живот, понеже живяхме една година при свекървата и свекъра, та се дразнех тихичко от много неща, казани или направени от свеки. Съответно се "оплаквах" така да се каже на мъжа ми. Той не е конфликтна личност, нито е залепен за мама, но имахме доста дразги покрай майка му. Докато един ден, радразнена от поредната обида / вече не помня каква/, споделих с моя позната ситуацията. И от нея помня едно нещо: Тя му е майка - това е факт и колкото повече ти му казваш: майка ти - това, майка ти - онова, толкова повече ще се дразните. Намери начин да му поднасяш нещата така, че да е ненатрапчиво, да разбере, че ти си правата, но не нападай майка му - тя си му е майка и направи така, че да е ВТОРАТА жена в живота му! Ти си знаеш как  Жени сме - имаме идеи кооооооооолкото искаш!

В момента не ми идва наум пример, но дано съм го обяснила правилно - аз последвах съвета и - все пак тогава бях само на 19 години - откъде да знам как да "работя" мъжете  Но откакто ме подучиха - нещата потръгнаха и елате ни вижте сега - мама ли?!?!?! Вижда я на 2-3 мес, а почти не се и чуват! Не са в лоши взаимоотношения - нита аз, нито той с нея!

И всички сме доволни и щастливи!

Един ден ако Златомирчо започне да те третира така... Дали ще ти е добре?

Тя му е майка - това е факт и колкото повече ти му казваш: майка ти - това, майка ти - онова, толкова повече ще се дразните. Намери начин да му поднасяш нещата така, че да е ненатрапчиво, да разбере, че ти си правата, но не нападай майка му - тя си му е майка и направи така, че да е ВТОРАТА жена в живота му! Ти си знаеш как  Жени сме - имаме идеи кооооооооолкото искаш!

Ефра, напълно споделям написаното по-горе от Боби и 47 Smiles. Обмисли добре и своето поведение и говорете със съпруга ти. А това да караш майка ти да му се обажда е най-великата глупост, която може да направиш!

Един ден ако Златомирчо започне да те третира така... Дали ще ти е добре?

Хубаво е да се погледне и от тази страна, но пък това нормално поведение ли ти се струва? Ти такава свекърва ли ще бъдеш?
Моята свекърва я виждам няколко пъти годишно-по нейно желание, а живее на 20 минути път. Как да се отнасям така с нея, като тя с нищо не го е предизвикала? Никога не ми е казала дума напреки, случвало се е от после да разбера, че не съм права и да се червя и срамувам от себе си и да трябва да и се извинявам, но тя е казала "добре", просто за да няма конфликт или защото не може да ми обясни, че не е така както аз мисля( не е българка и още има проблем с езика).

Един ден ако Златомирчо започне да те третира така... Дали ще ти е добре?

Поживьом, увидем, Джам!

Гледам и се уча каква свекърва да НЕ бъда:))))))))
Хора - разни и разнообразни, но всички имат добро в сърцето си - нека го извадим наяве!

Но пък - една вметка, както при повечето случаи свекито става още по-раздразнителна след разжането на внуче, моята обратно - стана много разбрана и съвсем различна - към по-добро 

Та може и да съм и хванала цаката ли, остаря, та и дойде акъла ли?!?!?! Не знам! хахахаа!

Благодаря на всички за мнението ви. Обсолютно всички сте прави. Никога няма един виновен в един скандал а са най-малко двама. И аз не съм лесна и свекито не е. Само да вметна, че със свекъра ми няма проблеми, той си е на село и си гледа лозата, а свекървата е женена повторно. И аз съм виновна но и те. Една моя проф. от университета ми каза една чилийска поговорка: " Не е виновна свекървата, тя винаги ще си иска  а синът и който и позволява вмешателство в брака му". Моята баба ми разказа една случка с дядо ми, която си я знам от малка и е мн точна, затова не го спирам да се вижда и помага на техните. Та значи, баба ми и дядо ми по онова време мн бедни но дядо ми получава телеграма от майка си, че нямат пари и да и изпрати. Баба ми от там пощурява и му казва защо не поискат пари от др му 3 братя или 1-та му сестра, те имали пари. Тогава дядо ми се обърнал и и казал така: Жено, една майка имам а жени много! Взел пари назаем и изпратил на майка си. За това съм напълно наясно, че той няма да остави майка си и роднините си, но просто искам да се научи да разгриначава по какво да им се води на акъла и нямам намерение да отстъпвам. Не съм го вързала, а той като няма акъл сега с още няколко разправии накрая ще му дойде акъла и ще вземе да ни остави с нея да се оправяме и просто съм на 100% сигурна, че свекито така ще омекне и ще бъде по-мека и от памук. Отново ви благодаря, вашите мнения ми помогнаха.

Дааа , страшни са тия свекърви , ей ... 
Добре ,че се виждаме рядко. Носи на малката БАРНИ и само й го бута да яде.Пет пъти й повторих ,че тя не яде такива неща ... тя не та , не . Полезно било ,видиш ли какво пише и на опаковката .Чудо ти казвам . Опитвам да не й се дразня ,ама не успявам всеки път . След поредното бутане на малката в устата /добре,че тя така и не го опита / , синът й вече повиши тон .
Та ще гледам и ще се уча и аз каква свекърва да НЕ бъда .

Аз пък от моята не се оплаквам. Дори много ме обича и ми каза, че много се радва, че синът й се е оженил точно за мен (тъй, де, явно съм цвете в сравнение с предишната снаха).

А аз проявявам разбиране като към възрастни хора. Дори понякога на мъжа ми трябва да му нашокам канчето и да му обясня защо 80-годишните реагират така и че не, няма да станат по-разбрани с времето, а напротив. Имат си хората някакви разбирания и е абсурд да се променят. Само ще стават по-непреклонни. Абсолютно нормално ми се вижда. А той си няма представа, защото никога не е имал допир с толкова възрастни хора. Както казах, на мен не ми пречат (или мноооооого рядко, но обикновено не реагирам поради горните причини). Мъжът ми си има някакви свои разбирания за живота, които не съвпадат с тези на родителите му. И това ми се вижда нормално. Различни поколения са все пак.

И моите бяха донесли последния път шоколад (и то бая голям дядо Коледа). На синковеца му давам част от него, другата я прибирам и той забравя за него и като побелее, заминава в кофата. Единствено за гумените мечета се сеща почти всеки ден, но там отпускам максимум по две и то, ако е слушал. 

възрастни хора и шоколад...

как няма да смятат шоколада за най-голямата детска радост, след като в тяхното детство шоколадът (и изобщо, сладките неща) е бил недостижима и бленувана мечта?!

има разлика между лошотия и различен манталитет поради разлика в поколенията, между невъзпитание и липса на такт, и поведенчески прояви поради естествено остаряване...

правете ги тия разлики.

Джам, възрастна ли съм не знам, ама шоколада го меля като........   
И в моето детство го нямаше много, много , а като се появеше в сладкарницата - ела да гледаш 

Така е - за тях много от нещата, на които ние викаме боклуци сега, за тях са деликатеси! Но  те за това не са виновни!

Не са виновни и за "поведенческите прояви поради естествено остаряване", но виж за лошотията - биха могли да се поосъзнаят малко, ама то как да стане като няма кой да им го каже - че това не е съвсем в реда на нещата. 

Моята свекърва като по-млада /като се оженихме/, беше като .... генерал - всичко, каквото каже - да става на нейната. Вярно, че живеехме у тях, но къщата ни се строеше - имаше изгледи, че ще излезем от нейната. Не е като да не се вижда времето, когато ще станем самостоятелни. И аз си бях решила, че няма да влизам в конфликти, защото сме временно там. Но тя - нееееее - ще се дразни, ще командва за щяло и нещяло. И така - докато не се изнесохме. Не че спря да се опитва да командори, но вече нямаше как - не бяхме зависими от нея. Това хем я радваше, хем пък не и беше удобно сякаш!
И така - годинките минаваха, а аз забравих за нейната склонност да командва, защото живеем на 30км и се виждаме доста рядко.  Докато преди няколко години, свекъра се разболя - инсулт. И тя се промени - на 180 градуса се обърна! От тогава нататък не е същата властна жена! Разбра, че няма да е вечна, разбра, че по-младите знаят и повече от нея, защото тя - с основното си образование, завършено на 30-40г. си мислеше едва ли не, че е професор. Защо обаче трябваше да се случи подобно нещо, за да го разбере?!?!?!?

Май много взех да разсъждавам по тия малки часове, но......

Рано или късно и те осъзнават много неща - зависи живота с какво ще ги сблъска!

barbaron0708, една от бабите ми, свекървата на майка ми, колкото по-болна, стара и безпомощна беше, толкова по-зла ставаше. До човек е, и не са само свекървите така.