Така е, момичета. Сложни са роднинските отношения и от двете страни. Но на първо място, нещата трябва да се изяснят между партньорите. Не е лесно, необходими са взаимни компромиси, някои неща трябва да се приемат и да се ограничат "щетите", други да се пресекат в зародиш. Просто трябва двойката да си прецени кои отношения какви иска да бъдат. Ако има дребни дразги и недоразумения, но човекът не е лош и като цяло се разбирате, може би е оправдано да се преглътнат някои неща или да не им се отдава такова значение /пак казвам ако са дребни и не влияят зле на отношенията между половинките/, защото все пак, семейството е семейство. Изключвам случаите на извращения, груби намеси и изобщо зловредни влияния, които излизат извън контрол, то тогава за какво семейство говорим изобщо. Трудно е, спор няма. Аз постоянно съм в такива дилеми и терзания и спрямо мъжовите роднини, и спрямо някои мои. Напоследък мъжа ми е подпалил и се дразни на семейството на сестра ми. Имат си трески, спор няма, сестра ми е малко темерутеста, но пък аз съм й свикнала и си се разбираме много добре даже, близки сме много. Мъжът й пък е много добър приятел на моя, те ни запозхаха, та не е като да не се разбират баджанаците
Но всеки си има своите особености, а мъжът ми е едно дете и малко трудно ги разбира тези сестринско-братски отношения. Опитвам да му обясня, че е като с родителите - хубави, лоши, дразниш им се, ядосваш се, ама не си ги наритал, пак си ги обичаш и правиш компромиси, за да се разбирате. Няма начин понякога. То ние да не сме перфектни, много знае той пък те дали не ни се дразнят на нас за някои неща. Аз дори съм сигурна за някои ситуации и особености на моя мъж, които дразнят сестра ми и мъжа й, не са ми го казвали, но аз си познавам хората все пак. Но намираме начин да се разбираме, нито живеем в една къща, нито нещо делим. Ама ето на, насъбрал си е и сега ми ги сервира и то в доста неподходящ момент, при положение, че аз нищо не мога да направя по въпроса. Но това е, на него му е непознато това да имаш брат/сестра. Убедена съм, че ако и той имаше, щеше много повече неща да трае и да преглъща, да си затваря очите и да се прави на две и половина. Както го прави с баща си, вече 8 години откак сме заедно. Ама не, не било то същото
Та така, само ми създава грижи и неприятни емоции, сякаш малко са ми другите. Аз много рядко си позволявам да коментирам баща му, трябва да стане някаква много сериозна издънка. Ясно ми е, че той не може да го промени, няма какво да направи кой знае колко, освен да му ограничи максимално възможностите да се меси, и затова и не натяквам.
Понякога се питам защо ние хората така си усложняваме сами живота и отношенията. От време на време трябва да гледаме по-повърхностно на нещата, достатъчно е труден и сложен живота, че да си го напрягаме допълнително.