да споделя и аз, пък може да е от полза. от 10 години съм с моя мъж. чудесни отношения с майка му до този момент, макар и повърхностни, защото, още когато се запознахме, усетих, че не ме харесва твърде и че умее да бъде подла. и се дистанцирах. т.е. карах според рецептата: не живей със свекървата, дръж се добре и мило с нея, когато се налага да я виждаш и никога нито дума против нея на мъжа, разбира се. досега сработваше тази формула. обаче ние с нея имаме фундаментален проблем - тя иска да не живеем отделно от нея. първо далечни намеци и нервни кризи пред сина си, че е сама (уточнявам, че когато почнаха номерата й, беше в съвсем нормално здраве). той си идваше вкъщи някак настроен срещу мен. в същото време в мое присъствие тя никога не подвигна темата директно. последваха индиректни обвинения към мен, че съм студен човек и не искам да общувам с нея. не коментирах, защото отново всичко беше завоалирано. започнала е явно и да настройва роднините на мъжа ми срещу мен, което аз усещам по влошеното им поведение към мен. но от два месеца насам е почти ад. вярно е, че аз не отреагирам - не ми се влиза в открит конфликт с жена, която освен, че е майка на мъжа ми, е и царица на драматичните сцени с много крясъци и сълзи. аз също понякога вдигам скандали, но следва да се отбележи, че мъжът ми никак не е лесен характер.
резултатът обаче от нейния натиск върху нас и в частност върху мъжа ми е ужасяващ към днешна дата:
- установих, че той може да бъде подъл като нея - преднамерено ми опъва нервите и това вече е ежедневие, за разлика от преди;
- очевидно е тотално на нейна страна, въпреки че аз толкова години устисках една дума напреки да не й кажа;
- някаква изключителна надменност има и в двамата, въпреки факта, че работата ми е доста по-добра от неговата, поне в последните години;
И всичко това на фона на безплодие с водещ мъжки фактор, за лечението на което той вдига рамене, че няма пари. бях решила аз да поема цялото инвитро, пък после и документи към фонда да пуснем, но вече не съм сигурна изобщо имам ли бъдеще с този човек, камо ли дали искам деца от него. затова към момента всички действия в тази насока са замразени за неизвестен период от време. майка му знае за проблема и единственият път, когато блговоли да го коментира, каза следното: ' аз не съм имала подобни проблеми, не знам какво да кажа'. наистина аз, студеният човек, се почувствах тогава облъхната от неимоверната й 'топлота' на характера
Към настоящия момент съм взела решение за почти пълно дистанциране от роднините на мъжа ми, защото преценката ми е, че, колкото и неприятни да са последиците от това, са по-добрия вариант от варианта да слушам намеци, че съм тъпа, студена и пр. И да ви кажа, не съм правила тест за интелигентност, но за топлината мога да кажа, че вече действително я няма в сърцето ми. Някак приех, че за момента съм сама в живота, въпреки че формално имам мъж. Доколкото се познавам, ще охладнявам все повече, докато не настъпи краят...
В заключение мога само да кажа, че, ако мъжът е на страната на майка си, въпреки всичко, връзката става много тъжна за жената, а и не знам дали такава връзка може да остане за цял живот.