Брат ми беше предпочитаният и любим внук. Познавам и други хора, които са израсли с такива баби - братовчедите били фаворити. Децата разбират, но не се травмират, стига да са обичани от родителите си.

Защо мислиш, че не се травмират? Родителите на майка ми имаха явни предпочитания към момчетата и сега като си припомням ми е неприятно, че като им идех на гости след 1-2ч се сещаха да питат, защо не съм отишла 

... Поне не се настройвай срещу зълва си - тя едва ли има вина за това.

За съжаление, това съвсем не е така. Преди не обръщах внимание, защото не съм очаквала нищо за себе си, но сега за детето ми е мнооого неприятно. Опитвам се да се накарам да нямам очаквания, но всички сте наясно как искаме най-доброто за рожбите си.

За съжаление нищо не можеш да направиш. Аз имам пресен пример пред себе си - племеника е предпочитан пред моите деца. Даже малчо наскоро зададе въпрос на дядо си - дядо, ти да не си ме забравил, защото не ми се обаждаш... Правиш всичко възможно детето да не чувства липса или поне другите баба и дядо да се държат подходящо и така... На мен ми е много мъчно, защото все пак децата не го разбират и се чустват зле, но не мога да го променя. Опитвала съм се да говоря с мъжа ми за това, да намекна на свекър ми, че не се прави така, но ефект няма и аз просто приех, че това е характеропатия и не може да се промени по никакъв начин. За сметка на това майка ми и баща ми компенсират умело нещата.

Брат ми беше предпочитаният и любим внук. Познавам и други хора, които са израсли с такива баби - братовчедите били фаворити. Децата разбират, но не се травмират, стига да са обичани от родителите си.

Моите братовчеди бяха любимците на баба, тя не го криеше.  По стечение на обстоятелствата и четиримата растем без бащи. Вуйчо почина много млад, само на 33 години, майка ми се е развела, когато съм била на 4. Баба все ги съжаляваше, че нямали баща, нашият баща беше жив по онова време, но не присъстваше в живота ни.  Тя така и не можа да приеме провала в брака на мама. На моменти, особено в пубертета ми е ставало кофти. Но това фаворизиране не попречи да обичам братовчедите си като братя и до ден днешен имам много силна връзка с тях. А баба я обичам, не е вече сред нас, но за мен тя си остава най-добрата баба.

Като цяло си мисля, че ние българите не търпим на критика. Все тая дали е градивна, дали няма грам злонамереност... А няма аплодисменти за всичко - а "имаме проблем".

Има си такъв манталитет, особено когато говориш за семейството на някого. Абе вижда го че не е стока, вижда че еди какво си прави, ама ако някой външен го каже и скачат на нож да защитават  и аз не знам какво ,честта на семейството ли е, какво ли.

Цитат на: Jbrul в Август 29, 2013, 03:49:25 am

Като цяло си мисля, че ние българите не търпим на критика. Все тая дали е градивна, дали няма грам злонамереност... А няма аплодисменти за всичко - а "имаме проблем".

Има си такъв манталитет, особено когато говориш за семейството на някого. Абе вижда го че не е стока, вижда че еди какво си прави, ама ако някой външен го каже и скачат на нож да защитават  и аз не знам какво ,честта на семейството ли е, какво ли.

по вашия край му викат team spirit на това и много се цени

чувството на фамилна принадлежност и стремежа да защитиш своята група, своя клан е нещо, което е много присъщо за човека - без значение от националност и раса. аз се удивлявам, че тези неща те удивляват.

по вашия край му викат team spirit на това и много се цени

Хм, странно как за толкова години не съм го схванала да означава това. Вероятно по филмите така са го превели.

Може ли да се оплача тук от цялата рода на съпруга, за да не отварям нова тема за Зълвите  
Момичета, честно ви казвам, че съвсем скоро ще избуша окончателно. Не обичам да се оплаквам, но ситуацията е следната: както много от вас знаят съпруга ми е с двигателно увреждане в следствие полиомиелит, толкова тежка степен, че се налага да се придвижва с инвалидна количка. Това най-вероятно е давало основателно да се наложи мнението, че той съпруга няма да има, както и деца. След като се оженихме сестра му така се обиди за някакви стари работи, че дори зетя ни забрани да стъпваме в неговата къща. Това не внесе някакъв особен смут у нас. През март 2012г. осиновихме Марти и от тогава вече от тях не се чува и дума. Включително до този момент зълвата не е виждала детето, въпреки, че почти всяка седмица сме на гости у техни съседи, не се обади да честити на брат си, а едната от племинниците 3 дни след като Марти беше вкъщи случайно ме срещна с количката на улицата и ми заяви, че всички деца от домовете са с умствена изостаналост.
През април тази година свекърва ми колабира вследствие на висока захар, тя е на 85 години и вече в доста напреднал стадий на старческа деменция. До ден днешен ние се грижим за нея. Аз и друг път съм ви казвала, че с нея се разбираме прилично, не сме се карали, никога не ме е обидила и наистина не заслужава да я оставим сама да се справя. Наехме жена, която да се грижи за нея през седмицата. Пътуваме всяка седмица до селото й. Носим памперси, пера по минимум 2-3 перални с дрехи, бельо, спално бельо, вече и одеала /защото се случва да се изпуска/. Вече се специализирах да шия подлагани за стари баби. Като си отидем тя говори несвързани неща, не познава сина си и внука /мен обаче трайно ме е запомнила и няма отърване /. Наемаме хора да косят двора, чистих маза, носим храна, лекарства... Вместо да си заведа детето на разходка, аз тичам да се занимавам с нея.
През цялото това време зълвата е посетила майка си точно три пъти и е занесла по едно пилешко бутче. Племенниците /Които и двете са по-големи от мен с пораснали деца/ до този момент не са се явили да видят баба си. Съпруга ми се обажда на сестра си да се споразумеят как да си поделим грижите, но тя каза, че не може да поеме никакъв ангажимент за майка си. Точка.
Притеснени сме и финансово. Нали разбирате, че с една инвалидна пенсия и учителска заплата живота не е песен. Имаме всеизвестните кредити, с които сме покривали процедури и изследвания... Не се оплаквам от безпаричие обаче - мъжа ми все добавя по нещичко от часпром, аз работя по проекти, свързваме някак... Оплаквам се от умора, изтощение, мечтая някой да ми напазарува, мечтая да спя- ама цяла нощ без да сънувам, че свекървата се е запалила и изгоряла с цялата къща; мечтая да намеря време за детето. И да си почистя къщата.

Няма да редактирам за грешки, защото ще изтрия всичко

Кафенце,  ! Стискам палци скоро да се оправите!

 

Неприятна ситуация, не върви да изоставите жената, а от друга страна и вие имате право на личен живот. Още по-грозното е, че в повечето случаи след като си отидат възрастните, незаинтересованите роднини, някак внезапно и много "искрено" започват да милеят за бащиното огнище и да предявяват претенции за имоти и други подобни.
За пореден път се убеждавам колко истина има в приказката, че не се взимаме само с мъжете си, а с цялата рода до сто и девето коляно.
Късмет cofee и дано намерите решение!     

cofee lungo, включвам се в тази тема само заради твоето откровение. От опит знам колко е тежко да се гледа човек на легло, а когат оне срещаш никаква подкрепа или поне малко разбиране, товарът става огромен. Мога само да те поздравя за грижите, които полагаш за свекърва си, защото това е човещина, която не всеки може да прояви. А както се вижда в твоя случай, и най-близките роднини се гнусят. Бъди сигурна, че на теб това добро ще ти се върне стократно! Важно е в твоето семейство да намираш подкрепа и упование.

Почти нямам съмнение, че в мига, в който Бог прибере свекърва ти, нейната дъщеря ще дотича да дели имоти. Срамна и грозна картинка, която - уви - много често се наблюдава.

Прегръщам те и искрено ти желая да намериш сили да издържиш 

П.П. Ако имаш възможност, можеш да купуваш това, което наричаш "подлагани за стари баби" - непромокаеми чаршафи. Излизат около 50 - 60 ст. единия (тези, които се слагат напречно на леглото). Но знам, че разходите са си сериозни.

Кафенце, да ти кажа честно - рядко нещо ме докарва до потрес и то искрен. Явно съм станала много дебелокожа, отделно че и аз си имам една родаааа...донякъде съм свикнала на подобни изцепки явно. Но 5 пъти ти четох поста - седя, гледам тъпо, пак чета, пак гледам тъпо и просто не проумявам. Даже не знам защо го пиша това - очевидно с нищо не мога да ти помогна, освен с "добри пожелания" скоро  животът ви малко от малко да се нормализира. Дано! Моите искрени уважения към теб, затова, че си толкова добър и достоен човек!!! Дано наистина "Господ гледа"....

cofee lungo

Човек понякога има нужда да изока... Добре, че не си го изтрила.
Пожелавам ти здраве! Прави, каквото трябва...

Благодаря за подкрепата момичета! То голямо мрънкане се получи, но ще ме извините...

Кофи, освен да си повтаряш тази фраза, че Бог ни изпраща токлова тежки, изпитания, колкото самите ние можем да понесем...не се сещам какаво друго да ти кажа. Но като се замислиш - така. Вие със съпруга ти явно сте много силни, добри и благородни хора. Ще бъдете едно прекрасно семейство, заедно с вашия Мартинчо. Независимо какви трудности ще се наложи да преодолявате заедно. Знам, че е трудно, но единствения начин да "оцелееш" е като не се самосъжалявам /знам че ти не го правиш, да не прозвучи като забележка от моя страна, говоря по принцип/, а изпитваш удовлетворение от силата на духа си и от това, че се справяш с трудностите. Не се коси - ще имаш достатъчно време за детенцето и то ще расте щастливо при вас, защото явно е намерило изключително сопособни, силни и обичащи родители. 

Здравейте момичета,
май дойде време и в тази тема да се включа. Може моите проблеми със свекито и родата да не ви се сторят чак кой знае какъв проблем за разлика от на други но просто са ме хванале леко бесните. С мъжът ми сме женени от 2 г и половина а сме заедно от 4г. Аз имах 6 год. връзка с един друг и се разделих с него заради мъжът ми и можете да си представите каква голяма любов сме. Но още от тогава свекито не ме харесва, не съм подяща за сина и, аз съм прекалено префърцунена за него и т.н. Караше го да не се женим, на сватбата изсепки имаше но не смееше много заради моите родители, които щяха да и скочат на момента. Немога да опиша всички неща от тогава до сега но въпросът, е че успяха да ме накарат да ги намразя. Естествено пред мъжа ми ме изкарват мен лошата. Хубавото, е че не живеем при никой от родителите, стоим си под наем но да ни е мирно. Когато ходим при майка му и таб е брат му и етървата а и дори без тях, в момента в който мъж ми ме остави сама /до тоалетната примерно отиде/ и се започват нападки,хапане, заяждане от обсолютно всички и после като си тръгнем с мъж ми започваме скандали...естествено аз с моята версия те с тяхната. За това в един момент започнах да се отдръпвам и да не искам да ги виждам и чувам. Те в началото казваха, че не му давам да ходи при тях, че аз съм го ревнувала от майкама и останалите. Аз тогава казах ОК, ходи си но без мен. Сега проблема им, е че аз не хода. На никакви празници не хода и те не го оставят на мира и само го ядът и го наковават против мен. И сега пак за пореден път не си говорим с мъжът ми заради свекървището. Тази неделя нали беше ден за прошка а аз тази традиция не я зачитам, защото смятам че дори и да кажеш че прощаваш а не го мислиш и не го чувстваш само себе си лъжеш и си трупам аз така грехове. Та тя ми звъни 2 пъти и аз съответно не и вдигам, но тя го прави нарочно знае, че няма да и вдигна. била искала да ми се извиняла ако имало нещо. Е чакай малко ако имало нещо, щом не искам да ги чувам и виждам значи не е едно даже. Естесвено мъж ми се пребира накован здравата и от там скандал. Признавам си и аз понякога не съм права но пред свекито не трябва да се отстъпва защото захапва цялата ръка. Етървата я търпи но зад гърба как ли не я нарича. Защо не съм и се била обаждала, защо не съм ходела, да съм и била се поне дигнала тел да ги питам как са. Като не ми пука за тях и как са и какво правят, не искам. Тя само мрънка, облаква се как нямат пари а в същото време какво ли не си купуват, говори само за себе си, мен никога не ме пита как съм когато сме говорили по тел. Ми то си личи че тя е егоиста която просто изисква за себе си. Сега тази събота на 8 има имен ден и понеже етървата я отряза и те ще ходат в нейната провинция с детето и няма да идат при нея и тя дай сега аз съм и под прицела. И вчера звъни на мъж ми и ска да говори с мен да ме поканела и аз избягах от тел и го оставих да се оправя той с нея. А изрично го бях предопредила, че няма да ида и като се държи така няма и да я поздравя. И съм решила, че щом той позволява на майка му да влияе на нашите взаимотношения тогава ще впусна майка ми и тя да се намеси...само да отбележа, че не давам на моите родители да се намесват и ако има нещо на момента ги отрязвам. Но просто вече не става. Сигурно някои ще кажат, че прекалявам и не ми пречи да отида и да съм по мила но просто не мога да ви заливам и от предишните години какво беше. Ние с мъж ми се разбираме пракрасно и единствено се разправяме заради роднините му. И др което е че като не можем да имаме деца и аз хода по лекари и пия лекарства, напрежението ми е в повече, а почти никаква подкрепа не усещам от негова страна и като се почнат и разни такива глупави битовизми, изтрещявам. А от началото свекървата,мъжа и, брат му и свекъра само ми дуднят как съм била слаба и съм нямало да забременя. Не искам да си представям какви ми ги говорят зад гърба. А етървата като е дебела първия път пометна, а вторият път беше в болница за задържане. Така, че това не е критерии. Аз никога не съм правила диети, защото гена ми е такъв, след като рода  може и аз да стана дебела, така че човек от нищо не е защитен. Но сега съм толкова ядосана, че мисля да спра да хода по лекари за дете, след като собствения ми мъж не ме пази от напрежението и ми създава проблеми. Стана много дълго и се извинявам но това по като в резюме на най-наболялия проблем в момента.

Ефра, нямам твоите проблеми, но мисля, че проблемът всъщност е с мъжа ти, защото той явно позволява те да го манипулират и това рефлектира върху теб и взаимоотношенията ви. Аз бих опитала да му покажа защо не искам да ги виждам-пускай телефона на високоговорител примерно. Това да си позволяват пък да те обиждат... С такива проблеми не бих правила опити за бебе, те ще бъдат още по-лоши после, защото ще идват да виждат детето и съвсем ще ти тровят живота. Щом нямаш подкрепа от мъжа си, може би той не иска деца?