От два, три дена я гледам темата и ме сърбят пръстите да драсна и аз няколко реда. За мен лично, когато имаш претенции към околните, ти трябва да отговаряш поне в еднаква степен на тях. Нямам проблем със свекърва ми, но това не значи, че очаквам от нея да ме издържа. А най-голямото удоволствие в моя живот е да помагам на майка ми(не тя на мен!), да направя живота й малко по-спокоен, да може да си позволи нормален стандарт на живот. Тя милата се чувства много неловко, защото тя пък от своя страна помага на брат ми-търтей,който все чака някой нещо да му дава. chattenoire84,казваш "които са си добре със свекървите, добре сте с парите, защото имате постоянна работа, а не попадате на фирми перални, които Ви държат за по 6 месеца и аре после кой от къде е, добре сте защото имате здравият гръб на съпрузите или приятелите си."
Работя от 16 годишна и оттогава до сега имам около 2 месеца без работа(заради приемните изпити в университета), сама платих висшето си образование, на 20г. взех ипотечен кредит за апартамент, в който да осигуря на мен и майка ми нормален живот. въпреки, че вече живея при моя приятел продължавам да си плащам ипотеката. Ако не бяха тези проблеми със забременяването и по-рано щях да го изплатя целия кредит, но.......всяко зло за добро. Работила съм и за малко, и за много пари, но където и да поискам да се върна на работа ще ме приемат с отворени обятия. То късмет с хубава работа, ама чак пък всичко да зависи от него......не ми се вярва!!! А по въпроса за приятеля ми-той за мое щастие е като мен-работи много и влага парите си в сериозни неща, но не ми помага, сама се издържам и покривам моята част от общите разходи. Казваш Е, да относно помощта от роднини лично аз не искам никой да ми се бърка в отглеждането и възпитването на детето ми, обаче щом за момента имам нужда от пари ще ги приема Ами,мила, това няма как да стане!!! Ем да чакаш пари, ем да не ти се бъркат. А и казваш, че би "приела" пари-никой не ти ги е предлагал. Разбирам да има желание, някой да ти помага-да, но ти едва ли не смяташ, че и майка ти и свекървата са ДЛЪЖНИ. Те когато е трябвало да гледат деца са го правили! Казваш " Или кво да ми се изразходв яйчниковият резерв, за да ходя по ин витро процедури ли". Това с резерва за съжаление не е концерт по желание. Когато на 25г. започнахме с опитите за бебе, не съм и предполагала, че проблема може да е по-ранно започнала менопауза. Никой не може да ме убеди, че съм изчаквала прекалено дълго, но диагнозата е факт......Така, че тия камъни за чакането ги хвърляш върху грешните хора-дори и тези, които съзнателно са взели това решение сигурно си имат своите причини.