Вчера ми беше първата тренировка. Като няколко дена преди това минах на диета, за да се опитам да изградя нов режим и на храна, и на трениране. Пия метфогама 850. Тренировката много ми хареса, няма да казвам, че доста ми беше трудно. Да, но след това като се прибрах вкъщи - първо бях скапана няколко часа, сякаш съм направила хипогликемична криза, паралелно с това гладът беше ужасен и се започна едно ядене, което стигна до преяждане, тоест вълчи глад. Искам да отбележа, че не се лигавя, просто организма си иска своето, не мога да стоя гладна, защото ми прилошава, поради спомената причина. Най-лошото е че дори си хапнах и една мелба. Реших,че това е моментно. През ноща направих шипна криза, понеже гръбнака ми е ошипен - събудих се от остра болка в гърба. И това пренебрегнах. Сутринта се събудих гладна, въпреки преяждането вечерта. По обяд направих нова шипна криза. Гладът си ми остана дори започнах и хляб да ям. Емоционално не се чувствам особено добре. Повече съм притеснена, отколкото положително заредена. Не знам може би очакванията са ми били други ли? Обичам да вслушвам в сигналите, които ми дава организма. Но вече се обърках.
Искам да питам - аз ли нещо не правя както трябва, тези тренировки не са подходящи за мен или това е нормално?