Моля ако модераторите решат да изтрият или преместят тази история, публикувана също в Емоционални:
Отдавна ми се искаше да седна и да на пиша продължението на моята история, защото това е най-малкото което мога да направя за Зачатие. Дължа го на всички посестрими: нови и стари, на модераторите, на създателите на сайта ….. на всички….. на всички, които вярват и се надяват, защото не е вярно, че надеждата умира последна – тя НИКОГА не умира…………………
И така продължавам историята на Зита с кратко припомняне за онези, които не са ме забравили и за всички, които не ме познават:
Из подфорумите на Зачатие
Здравейте момичета,
Сигурно се чудите защо темата се казва точно така.... ами защото това е моето житие от около 4 години насам. Често си мисля напоследък за първият ми плах постинг в ''Опити за забременяване'' и успокоението и еуфорията от наученото от вашите отговори. Дължа едно голямо БЛАГОДАРЯ на всички, които пишат и помагат на другите и едно голямо ИЗВИНЕТЕ, че съм по-скоро читател, отколкото автор- знам, че е егоистично, но от друга страна как бих могла да посъветвам, когато не знам какво и
как бих могла да вдъхна надежда, когато аз самата нямам достатъчно.....
И така след това дойде ред на ''Стерилитет и Хормонални проблеми при жената'', а в последствие и на Мъжа- имаме си и мъжки фактор за разнообразие .
И започват въпроси и защо аз, и защо точно на мен-сигурно съм го заслужила, сигурно съм много грешна, а може би искам прекалено много- нали все пак имам прекрасен съпруг, родители, приятели и работа даже- е може би ако имаме дете ще е прекалено хубаво, за да е истинско?! Но защо някой имат тези неща, без да се чувтсват ''виновни'' за това, както аз заради всичко което имам?!
И ето, че прелитайки от подфорум в подфорум, хвърлям плахи погледи към АРТ процедурите и въздишам малко егоистично''Е все пак не съм все още за там'' и прескачам за момента- и без това не разбирам повечето от написаното там- момичета говорят на някакъв тайствен и неразбираем за мен език............
Е проговорих и този език, приех че трябва да мина и от там и пак се чувствам гузно за това че страдам и се оплаквам- аз все пак имам само едно неуспешно ИКСИ и две инсеминации, имам момичета с много повече процедури и си казвам- ''Не бъди егоистка страдайки за това, което ти се случва-може да бъде и по-зле....''.
Е да междувременно, преди процедурите минах и през подфорума''Усложнения през бременността'' и там се подписах с един missed abortion в 10 г.с.... И някак всичко минава като на филмова лента пред мен и пак се ''успокоявам'' с факта, че можеше да е и по-зле да ми се е случило няколко пъти, пък и нали все пак се е случило.......
И ето поредният период в моят живот в синхрон с подфорумите на зачатие ''АРТ в чужбина'', тепърва, нови лекари, нови изследвания, нови трепети..... и неизменното очакване......... И сигурно не съм единствената, която освен тампони и превръзки има и поне един тест за бременност в наличност - все пак надеждата умира последна. А може би никога не умира, защото го има и подфорума за ''Осиновявания''- да вече започнах да влизам все по-четсо и там, защото моята надежда за сърце под моето сърце е вече на изчерпване. Страхувам се, че никога няма да усетя това така желано сърце под моето сърце, страхувам се дали ако сега държа в ръцете си едно тупкащо сърце ще мога да бъда добра майка и да дали ще ми е останала сила и вяра, за да изградя един силен и вярващ в себе си и в доброто човек?! И се прекланям пред всички МАМИ осиновили по едно слънчице и се питам дали и аз някога ще имам смелостта и куража да го направя, въпреки всичките си страхове и неизвестни и така краят на под -форумите в Зачатие да се превърне в ново начало за мен и моето семейство?
А дали аз съм добър човек и заслужавам подобно щастие?!
Извинете за дългия постинг,но имах нужда да споделя с някого това кето ме вълнува, все си мисля че съм уравновесен човек с ясни идеи и представа за живота си, а се чувствам толкова объркана и изгубена........... и губеща надеждата за едно туптящо сърце, под моето измъчено
сърце........................................................
И след тази триада последваха още 3 опита ин-витро/икси. Първият август/септември 2008 – много добра реакция на стимулацията, прекрасни фоликули – от 13 извадени, само 2 доживяха до трансфер и нищо за замразяване – резултат ОТРИЦАТЕЛЕН. Бързо се съвзех от болката – нали вече съм свикнала и вторачих очи в планове за следващият опит декември ‘08/януари’09. Нова надежда за последна самотна Коледа, за прекрасно начало на Новата Година: прекрасна реакция на яйчника с нов протокол за стимулация, превъзходни фоликули, 11 яйчица при пункция – нито едно с ‘’отлично’’ качество, 2 трансферирани ембриончета и само едно оцеляло за замразяване. Резултат ОТРИЦАТЕЛЕН, по мнение на лекарката ни (най-добрата) е добре да обмислим вариант с донорска сперма, защото яйчникът реагира като по учебник, но явно спермата е наистина некачествена. Речено, сторено: избрахме си донор след много обмисляне и решихме да пробваме с една донорска инсеминация и ако не стане последно донорско ин-витро, последен опит. Инсеминацията бе с отрицателен резултат и остана варианта донорско ин-витро, ако и това не стане по мненине на лекарката нямаме много варианти: осиновяване или донорска яйцеклетка + донорска сперма……………………………………….
Ето че и последната инвитро процедура започна, без емоция, без надежда с планове за осиновяване, проучване на процедурата за осиновяване на български граждани в чужбина – кошмар, местно осиновяване – още по-голям кошмар……….. пълно отчаяние. Стимулация – чудесна, извадени яйцеклетки 10, от тях оплодени ….4, оцелели до трансфер на 2-ри ден ….1 – светът се срина под краката ми, силна мъка стегна гърлото ми…това е краят. Обаждане в събота сутринв 7.00 (ден 2-ри) за спешен трансфер на единственият оцелял ембрион…………….. Отиваме в болницата съсипани от мъка, с очи пълни с сълзи………и един въпрос: Дали не могат да трансферират и онова единствено наше замразено ембрионче????? Лаборанта каза, че не може, но да говорим с лекарката… Тя милата се чуди как да ни вдъхне сила и кураж, каза не сме правили досега трансфер на ‘’свеж’’ и замразен ембрион едновременно, но ще опитаме – няма какво да се губи………… Викат други лаборанти по спешност, като ни казват че шанса на сладоледчето да оцелее и да е с добро качество е много малък. Отиваме да пием кафе за около час, докато тече процедурата по размразяването. Най-дългият час в живота ми и най-горивото кафе, на което говорим само за осиновяване – трябва да имам за какво да живея след това……… Завръщане в клиниката и добра новина: сладоледчето е оцеляло и е с много добро качество: по-добро от свежото донорско ембрионче. Трансфера мина, 3 дни почивка в къщи в правене на нищо и в подготовка за осиновяване……….. 11 дни след трансфера зацапването започна, отговора е ясен, но защо да не препишкам и последният тест за бременност който имам………….. Резултата най-бледата втора черта, която можете да си представите, но все пак я има…………. Радост - никаква, това сигурно е от хормоните или е цветна, кървенето се засилва, но все пак отивам на кръвен тест на 16-ти ден….. Бета 316 – най-невероятната новина – бременна сте……………… Аз не вярвам на ушите си и си казвам, че няма да е задълго, зацапването продължава розово, червеничко………… Втора бета след 2 дни 735, трета бета след 4 дни 7600 – щастие и страх……………… И така до онази кошмарна сутрин, в която на път за работа усетих нещо топло и лепкаво да се стича между краката ми – ‘’Пот ще е , нали е лято’’, но когато погледнах ръката си, тя беше цялата в кръв, червена, наситена кръв и се започна едно стичане и едни съсиреци и това беше краят на света за мен, някой извика линейка, една жена ме сложи да легна на тротоара, отговарях по инерция на въпросите и, един мъж ми галеше ръката, зави ме с якето си……. Никога няма да забравя насълзените му очи….. Тези непознати хора бяха до мен в най-кошмарният момент, докато моят скъп съпруг успее да дойде при мен, след думите ми ‘’Ела да ме прибереш, кръвта ми изтече’’. Горкият, виждам го как тича към мен, пребледнял, изпотен, уплашен и се качва с мен в линейката, държейки ръката ми и гледайки безпомощно с сълзи в очите. В Бърза помощ сме, имам система, суетят се хората около мен, но като чуят че съм в 8-ма седмица и клатят съжалително глава, а в очите им се четат думите: аборт…………… Идва ред за видеозона и най-прекрасните думи: Виждате ли му сърчицето как тупка?”” и моят отговор: ‘’Ама то живо ли е?’’ ………… ДА беше отговора, живо е и всичко изглежда наред, имате хематом в матката, но бебето изглежда добре……………………
Няма да удължавам повече разказа ни, щастието бе неизмеримо, страхът още повече и след няколко месеца лежане, пазене и страхове се роди най-прекрасното момченце на света – нашият син. Нашият на 100% - оцелялото сладоледче……… Можете ли да си представите, ако не беше донорското инвитро, никога нямаше да се реша да трансферирам едно едничко замразено ембрионче………….. Благодарим ти Господи!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Написах всичко това с желанието да вдъхна надежда на всички, които са на път да я загубят и да благодаря на всички момичета, които поддържат надеждата в Зачатие!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
