Продължавам..
Та след като имахме уговорката, че правим бебето, но ако стане - се женим, а не да се женим на някакъв по-късен етап и той изведнъж ми говори други неща, се почувствах както си вървяхме по улицата сякаш губя почва под краката. Бях на път да му кажа щом е така, да се прибира у тях си. Да уточня- ние сега почти живеем у нас с нашите, той се прибира у тях по 1-2 пъти в седмицата- някакво междинно положение докато си решим жилищния въпрос. Моята логика беше- щом не иска да се женим ако забременея, и аз не искам да раждам дете без брак, значи няма смисъл да правим опити за бебе, а ако не правим опити за бебе, и както му бях бясна, изобщо не заслужава да сме заедно...То човек като е ядосан си ги навързва нещата по най-лошия начин, знам.
В крайна сметка, започна да се умилква- щом било толкова важно за мен и щом съм била склонна да не правим сватбата едва ли не на следващия месец, а дори и да съм примерно в 5ти месец, той бил съгласен. Бил ме разбрал, че искам сватба веднагически, дори преди да сме си решили жилищния проблем. Щели сме да направим както аз искам. Той като казвал да отложим сватбата малко, не означавало, че няма да е до мен и тн и тн. каквото сме си говорили си било така.
Добрее, стигаме до въпроса за бебето- и казвааз казвам, не искам сега да спираме с опитите, ще бъде за мен крачка назад в нашите отношения да почнем да се пазим пак. И той- добре щом си сигурна, че го искаш за мен е много важно. И решаваме, че продължаваме да опитваме за бебе.
Дотук добре, но по-късно вечерта се разбра, че може да имаме усложнения с жилището и той веднага ми каза, ново 20, да сме изчакали с бебето ако не е станало този месец, докато си уредим жилището, защото иначе щяло да стане много нанагорно, а пък един вид не се знае колко още може да чакаме за жилището, пък за наем е сложно от финансова гледна точка / не е невъзможно, но парите ще ни стигат от заплата до заплата според него/ И както уж се бяхме разбрали, аз пак се замислих, дали просто не го използва като претекст, да спрем с опитите, защото все пак не е сигурен??? А аз съм го допуснала толкова близо до себе си, че не мога да му позволя да ме нарани /просто такава ми е историята- имах преди него една дългогодишна връзка и не допускам лесно хората толкова лесно до себе си/.
Така че.. ако този месец не е станало, може би ще трябва за известно време да спрем с опитите. За мен обаче въпреки всичко, това ще е стъпка назад. Според него- се налага, той трябвало като мъж да мисли как ще ни се наредят нещата и да бъде отговорен към това, което прави /дрън дрън/ и да не се получи така, че да забременея пък жилищния казус да се проточи.
Ето, залях ви с моите терзания. Кажете ми честно, макар и отстрани- луда ли съм, че толкова много искам да имаме дете, безотговорна ли съм да смятам, че всичко друго ще се нареди по един или друг начин?? Как да постъпя, за да скрия разочарованието си без да бъде някакъв вид изнудване за бебе спрямо него...
