Да....чужденец в своето семейство.Нека споделя.Това беше една от големите теми в живота ми.Години ми трябваха да се справя с това усещане в себе си,с дълбокото чувство на вина и непреодолима тъга.А няма съмнение,че това са биологичните ми родители.Минавало ми е през ума,че ако бях осиновена,поне щях да имам основателен отговор на въпросите си.Многократно в годините собственият ми живот ме връщаше все по-дълбоко към тази тема.Анализирах и го преодолях,струва ми се.
В това пътуване научих много важни неща за себе си и моя живот.Да речем това,че върху един проблем може да се мисли,не е задължително да го взимам за себе си и да го вкарвам в живота си.Друго,желанието за сравнение и класификация.Израствах със стремежа да се дистанцирам от тях.Да стана по-голяма от тях.Да съм нещо по-добро,по-светло или поне различно.
Много по-късно разбрах,че ключът към нашата свобода са именно родителите ни.Разбрах,че колкото повече се съпротивлявам на техните характеристики,толкова повече се блокирам.Те са хора и разбира се,са правили грашки.В тях има страх и в мен има страх.В тях има вина и в мен има вина.В тях има гняв и в мен има гняв,може би и повече.Всички родители правят грешки със своите деца,защото това са научили като начин.Хората могат да бъдат всякакви и може би имат право на това.Излишно е винаги да ги правя част от своя живот.Всички сме гости на този свят и никой няма право да осъжда това,което не е създадено от него.И дошлите преди него!А ако имам лична сила имам право да ги променям.Нужно е състрадание.Поглеждам очите им без осъждане.Ако те видят това,със сигурност ще се променят.Ако осъждам,живея в гняв.Защото прощавам,живея в състрадание.Нека собственият ми живот ме учи да помагам на хората от позицията на моята мъдрост.
Мили родители,аз съм вашето дете.Аз съм малкото,а вие сте големите.Моля,справете се с вашите си страхове,болка,гняв.А аз ще се занимавам с нещата в моя живот.Мила мамо,мили татко,обичам ви!Благодаря,че ми дадохте шанса да науча толкова много за живота чрез това,че ви посветих години от моя!А сега наученото ще използвам да живея своя живот от тук нататък на тази земя с цялото богатство,красота и изобилие на света!Те са част от моя живот.Искам да вървя по пътеката на своята радост.
Понякога усещам,че губя своята пътека.Тогава си мисля за това,че толкова много се занимаваме един със друг.Като в един човешки мравуняк.Не забелязваме,че има едно огромно същество,много по-голямо от нас,което с цялата си щедрост ни е дало всичко.Земята.Без нея нямаше да сме тук.Ние идваме тук,за да се запознаем с нея и да черпим от благата й.Въздух,вода,храна,цялата природа,всичко.Моето тяло ми е подарък от нея.Тя ми помага да се уча на действеност,радост и смирение,минавайки през всякакви превратности.
Joe,не знам това до което съм стигнала,дали е близо до твоите усещания.Но реших да споделя.Мисля си,че поне е утешително,когато човек знае,че не е сам.
