0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*

    balmi

Фуси, леля ти е прекрасен лекар и човек !!!!  :balk_21:
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Малко off топика за психотерапевтите, ама чета една книжка от тея чиклитите и там имаше нещо, което страшно ме изкефи и ме разсмя. Та ви го пускам тук и вие да се посмеете малко.

Нервен срив по нюйоркски
Имам на разположение:
1. Акупунктурист по 99 долара за 90 минути
2. Инструктор по ащтанга йога по 70 долара за 60 минути
3. Лечител билкар по 150 долара за 25 минути
4. Мануален терапевт по 100 долара за 15 минути
5. Лечител от Индия, които не взима пари
6. Акушер-гинеколог по 350 долара на преглед за думите "Може би няма овулация, но не съм сигурен"
7. Хипнотерапевт по 150 долара за 60 минути
8. Поведенчески терапевт, специалист по бихейвиоризъм по 200 долара за 55 минути
9. Психотерапевт по 40 долара за 90 минути (прекалено е евтин, за да ми върши работа)
10. Психолог по 250 долара за 60 минути
11. Масажист по 125 долара за 40 минути
Не съм на балнеолечение. Преживявам нервен срив в New York. Много е скъпо.
 :D
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*

    Eli_

  • ****
  • 516
  • Тъпа и упорита !!!
Имам да добавя и аз една терапийка : това за слушалките  :balk_123: ,обаче във фитнеса :balk_185: и се стараеш да не пееш много,че все пак хората на около да си тренират на спокойствие. И "волумето е на мах" естествено !!! :lol:  :lol:  :lol:
Инъче и другите терапийки са супер. Пробвала съм ги всичките. Лошо е ,че всичките изискват средства. Маааалка подробност :lol:  Също така,най-великата терапия е "влизаш в сайта на Зачатие,отваряш подфорум Емоционални проблеми и почваш   :cry:  :cry:  :cry: мрън-мрън,аз тва онова,пак ми дойде, май съм бременна ама е рано за тест.." Много помага да знаете ! :balk_602:
*

    adi

  • *****
  • 7710
  • УСМИХНИ СЕ И СВЕТА ЩЕ СТАНЕ ПО-КРАСИВ
хе хе хе хубаво го каза Ели! :lol:  :lol:  :lol:
*

    Anonymous

Ето и моето мнение по въпроса - то всъщност се доближава до това на Мели. Сред хората се шири съвсем тенденциозно и не до там вярното мнение, че поведението на психотерапевтите е в стил "гимназиална учителка", която съветва на ляво и на дясно хората с общоизвестни клишета.  На един добър специалист работата му е да слуша, слуша и пак да слуша и след като е получил значителен обем информация  да помогне на човека сам да стигне до правилното решение. Всички онези които си умират от кеф да седят с мазните си задници върху кожено кресло и да сипят препоръки като свекърви за мен са скверни шарлатани :balk_153: .
                                                              Кукуригу
Здравейте момичета,
Някои от вас ме познават от форума на БГ-Мамма.
Да се включа и аз в тази тема като човек, който е бил на психотерапия включваща и проблемите на незабременяването. Еми в резултат на година и нещо редовни посещения при терапевта, без много-много кръшкане, си останах със същите неясноти, проблеми, зацикляния и комплексчета, каквито си имах и преди.

В какво се състоеше психотерапията: сядах на столче пред терапевтката и тя ме гледаше безмълвно, докато не започнех да говоря "изповеднически". Никога, ама никога не започваше тя разговора. Честно казано на моменти много й се нервех. Докато разказвах, тя задаваше насочващи въпроси, които имаха за цел да доизясня някои неща. Но честно казано въпросите й нито ме караха да се замисля, нито ме "отключваха" да направя връзка с по-дълбок проблем... Въпросите звучаха като от човек, който не е особено заинтересован от чутото, но се чувства длъжен да покаже интерес :lol: От самото начало си усещах, че не извличам полза от нашите сеанси, но нали бях предупредена, че ефект се усещал чак след няколко месеца - реших просто да чакам. Чаках повече от достатъчно преди да реша да "скъсаме". На последната среща просто нямах сили да й кажа истината, обясних, че прекъсвам за да имам време за размисъл, какъвто е предизвикала в мене с благотворната си намеса :oops:  :oops:

Доволна съм обаче, че най-после опитах какво е да си на психотерапия, защото винаги ми е било любопитно, сигурно заради многото филми, които съм гледала  :lol:  8) Никога не съм очаквала терапевтът да ми даде на готово смлени решения, чрез които да се справя. Ама си мислех, че ще успее да ме накара да престана да цикля и да започна да си влагам енергията в конструктивни действия. А според мен такъв ефект може да постигне само човек, който наистина иска да ми помогне, а не човек, който е загрижен единствено и само за хонорара си. А според мен повечето психотерапевти са такива :evil: Да са живи и здрави тези, които не са такива - както се разбра в тази тема, има и такива терапевти!
*
Боже, Гризке, все едно че сме били заедно на терапевт! Абсолютно същите впечатления! Нищо чудно да сме ходили при един същи човек... А може да им е от школата.. :roll:  Аз също казах накрая че вече мога да продължа сама, което си беше верно
Измъчвах се страшно да се опитвам да го накарам да общува с мене, а не просто да ме слуша срещу лева на час. Може би на терапевта му липсваше личен опит с безплодието/тя е жена/, което много очупва човека и му дава непреводим поглед върху живота. Безплодието е свързано със самите основи на съществуванието, особено за жената която всеки месец си припомня за биологичното си предназначение.. много са дълбоки нещата.

Отидох на психотерапевт преди 5 месеца за 8 седмици защото след три безуспешни опита IVF и доста лош късмет се чувствах напълно блокирала. Не можех да взема елементарно решение, както казах тогава просто вътрешните ми везни престанаха да работят. Тъкмо навлизах във форума, а вие всички знаете каква психоза е първите месеци - четеш като наркоман по цели часове, растройваш се страшно,на другия ден те тегли и пак влизаш...

Аз отидох с дилемата дали да продължа с опитите и блъскането с рога в стената или да поема към осиновяване, написах и тема във форума за това. По този въпрос не можахме да постигнем много заедно, но за други неща от живота говорихме и ми помогна да се изправя на крака.

Давам си сметка че мисля за осиновяването като бягство, защото провалените надежди при всеки следващ опит са изключително болезнени. Но тава е за другата тема...

Изобщо един психотерапевт може много да помогне, търси се!  :director:   :balk_199:

Косето е на небето.