Здравейте момичета,
Някои от вас ме познават от форума на БГ-Мамма.
Да се включа и аз в тази тема като човек, който е бил на психотерапия включваща и проблемите на незабременяването. Еми в резултат на година и нещо редовни посещения при терапевта, без много-много кръшкане, си останах със същите неясноти, проблеми, зацикляния и комплексчета, каквито си имах и преди.
В какво се състоеше психотерапията: сядах на столче пред терапевтката и тя ме гледаше безмълвно, докато не започнех да говоря "изповеднически". Никога, ама никога не започваше тя разговора. Честно казано на моменти много й се нервех. Докато разказвах, тя задаваше насочващи въпроси, които имаха за цел да доизясня някои неща. Но честно казано въпросите й нито ме караха да се замисля, нито ме "отключваха" да направя връзка с по-дълбок проблем... Въпросите звучаха като от човек, който не е особено заинтересован от чутото, но се чувства длъжен да покаже интерес
От самото начало си усещах, че не извличам полза от нашите сеанси, но нали бях предупредена, че ефект се усещал чак след няколко месеца - реших просто да чакам. Чаках повече от достатъчно преди да реша да "скъсаме". На последната среща просто нямах сили да й кажа истината, обясних, че прекъсвам за да имам време за размисъл, какъвто е предизвикала в мене с благотворната си намеса
Доволна съм обаче, че най-после опитах какво е да си на психотерапия, защото винаги ми е било любопитно, сигурно заради многото филми, които съм гледала
Никога не съм очаквала терапевтът да ми даде на готово смлени решения, чрез които да се справя. Ама си мислех, че ще успее да ме накара да престана да цикля и да започна да си влагам енергията в конструктивни действия. А според мен такъв ефект може да постигне само човек, който наистина иска да ми помогне, а не човек, който е загрижен единствено и само за хонорара си. А според мен повечето психотерапевти са такива
Да са живи и здрави тези, които не са такива - както се разбра в тази тема, има и такива терапевти!