0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*

    evro

  • *****
  • 5167
  • Мъдростта се побира в две думи Търпение и Надежда!
Мари, борбата ми със стерилитета е от повече от 8 години, през периодите когато съм взимала антидепресанти и транквиланти въобще не съм се замисляла, за възможността да съм забременяла в дадения месец. Мисълта ми е, че проблема за да ходя на психотерапевт е била от друго естество. Не допускай забременяването да те обсеби до такава степен, че да търсиш помощ в транквилантите, в крайна сметка безплодието не е пристъпление, а моя док казваше: Прави каквото трябва, а да става каквото ще. А има и нещо друго, с Божата воля всяка от нас ще стане майка, рано или късно, а с тази фикс-идея, ще се превърнем в "СУПЕР МАЙКАТА", което не е в наша полза.
Антидепресантите не се най-страшните лекарства на света, в точния момент и с точния прием /само по лек. предписание/, след 20-тина дни си онтово "на крака", но пак ти казвам Безплодието според мен, не е повод да се стига до там. Верно тежко е, и е трудно понякога, но никога не губи надежда. С негова /на док./ помощ успях да надскоча и последния предразсъдък, онтосно осиновяването, сега е само въпрос на време кога ще си подадем документите.
Не развивай комплекси заради това. Хвани живота и му се наслаждавай, той е прекрасен ...
Целувки на всички!!!

Те осмислят живота ни!

Ако опитът ми е от ползва поне за един човек - това е смисъла на присъствието ми (отново и понякога) evro_angelova@yahoo.com
*

    manhattan

  • *****
  • 1439
  • Друго нe трябва, три думи само: "Добре съм, мамо."
:D
Алфи, аз няма да съм вечно бременна :D а и Ани я харесвам, виждала съм я и чувала за нея разни неща. е, после ти ще си бременна, ама пак няма да е вечно.
значи, така се уговаряме - раждаме бебетата и на йога :balk_46:
*
Цитат на: manhattan
 и да, прави са всички, които казват, че силата е в нас - понякога просто имаме нужда някой да ни побутне, да ни каже точна дума, да зададе точен въпрос. това може да е родител, приятел, неприятел или психотерапевт :D
и понеже по-горе четох за лекарства :evil: психотерапевтите не изписват лекарства. това е приоритет на психиатрите. а разликата е огромна.
мила Мари, това е моят скромен опит по темата :) аз съм за. това, че си уверена, умна и отворена жена ще улесни терапевта ти.
целувки :balk_21:


Ман, във връзка със забременяването ли ходи или по друг въпрос? Както питам и Фуси и теб питам: аз нямам засега въпросителни в живота. Интересно ми е във връзка със стерилитета дали ще ми посочат друг път?
Alexandra
*
Мари, мисля че за стерилитета ми трябва нещо по-първично от психотерпията. Нещо ровещо още по-на дълбоко. Ако ще търся отговора на въпроса защо не се получава на ниво психика. Но не знам какво? Затова напоследък го търся в какви ли не области, които прагматично мислещите ( като теб и Мелчето) не биха оценили. Просто сме различни ...
Но напоследък както ме боли около левия яйчник си мисля че преди реша проблема на такова ниво, ще трябва да го реша хирургично... което не е радостно разбира се...
The impossible is often the untried [/i]
*

    manhattan

  • *****
  • 1439
  • Друго нe трябва, три думи само: "Добре съм, мамо."
не, Мари, за друго ходех, аз тогава не практикувах бебеправене :D
не мисля, че има значение това за теб. щом си стигнала до идеята, просто го направи, както виждаш опита е положителен :D
*
малиии, с бебета и на йога? дали ще успяваме с времето? ми щом трябва, дай ще опитаме, пък дано да успеем! :D
е, аз и с балми имам уговорка да си разкарваме бебета по съседски в младост, така че ей на сеа само бебета да се появят и започваме :lol:
The impossible is often the untried [/i]
*
Мари,
аз нямам опит с психотерапевтите... щото и аз мисля почти същото като теб...
Не очаквам нещо кой знае какво да ми кажат....обаче винаги си остававям една вратичка... че може и да не точно така.
След като не съм ходила никога, значи не може да го знам със сигурност.
А пък..... и има едни такива състояния... когато изпадаме в дупка.... и наистина имаме нужда от външна помощ.

Както и случайно или не-случайно... с теб пак сме на една вълна...
Някои неща в живота не са случайни, нали?
Този месец и за мен и за теб е зареден с много емоции... много въпроси... мисля че двете знаем защо, нали?

Мойто мнение е.... че сеансите с психотерапевт могат да те накарат да погледнеш "от страни" на даден проблем....

Както и не само на основния проблем.
При всички случаи проблема със забременяването оказва влияние на много неща в живота ни:
- на това как, колко и какви чувства изпитваме когато говорим с половинката по този въпрос.... и как реагираме на неговите думи или постъпки....
- на това как отреагираме когато "външни доброжеталели" ни се месят и ни дават акъл, и мнение дето никой не им го е искал.
- и още на страшно много неща... ама няма да ги изреждам....

На мен лично, много често при разговори с приятелка успявам да "погледна отстрани на проблема"...
Ама да ти кажа честно.... тоя "ефект" се получава от това че изказвам на глас какво ме тормози, как се чувствам, какво мисля.... и после пак сама намирам отговорите на някои въпроси.
В диалога разбира се има и чуждата гледна точка на моя проблем.
И това също ми помага.
Приятелката просто е била добрия събеседник,  който ми е помогнал да чуя вътрешния си глас....и ми е посказала няколко пО различни идеи.
Защото когато сама седя и мисля... се улавям че ЗАЦИКЛЯМ.... и се въртя в омагьосания кръг.

За проблема със забременяването ... моята приятелка е ФОРУМА на Зачатие, както и Срещите с момичетата.
За това съм благодарна на всички че ви има!!!!!!!!!!!!!!
Съвсем скоро тяхното мнение пак ми помогна да преценя ситуацията трезво и да се справя с кризата.

При теб, Мари.... това че си в друга страна.... говориш друг език...далече от приятели и роднини с които можеш да споделяш...ако не всичко...то поне доста неща....Може би единствения човек с който можеш да си позволиш да бъдеш "истинската Мари" - това е половинката ти.... Но пък мъжете... те нали са една особенна порода....и разнищването на емоционалната страна на даден проблем....по-скоро ги плаши... И често гледат да приключат въпроса с дълбаенето навътре в душата.

Ако беше тук в БГ.... двете щяхме да си приложим страхотна психотерапия.....в комбинация със смехотерапия.... и ти гарантирам... че двете заедно щяхме да намерим отговорите на много въпроси...  :balk_83:
Хайде, няма ли да си идваш скоро?

Та....... в този ред на мисли.... ти ако отидеш на психотерапевт... няма да научиш нещо кой знае какво... няма да чуеш нещо дето не си го чувала.... но ако отидеш.... може би ще получиш възможността да "чуеш вътрешния си глас"....
Така и така си се замисла сериозно по този въпрос.... Пробвай.... Само така ще знаеш....
Ето... и тук са ти писали момичетата.... на някои им е помогнало доста... при други е било пари на вятъра....

Наясно съм ... че щом ти е влязла тази муха в главата... няма да мирясаш докато не го провериш лично....Нали?

При мен също така... голям ефект оказа една книга с източни мисли и притчи....
В началото ми звучаха дори налудничаво и абсурдно...но после проумях колко мъдрост има в тях.... Ето например една от тях:
“ Търси и ще загубиш,
недей да търсиш и ще намериш,
защото... самото усилие да потърсиш,
означава че в себе си си  приел че него вече го няма.”

 Прочела съм само 20-30 страници... но те оставиха голямо отражение. Това също ме накара да гледам пО друг начин на много неща. Някак си... по-философски...
И аз трябва да седна пак да си прочета ... за да намеря отговорите на някои въпроси...

Когато се обърнем навътре към себе си.... винаги има какво ново да научим.....
Там се крият отговорите на всички въпроси.

ЦелуФки от мен. :kiss:
И те чакам скоро да си дойдеш............ :cuddle:
"Всичко идва навреме за този който умее да чака"


*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Марие, позволявам си да ти напиша моя скромен опит в това отношение. Не съм ходила на психотерапевт, не бих и отишла. Занимавам се с психология през целия си съзнателен живот, реших и това да работя, само че с деца. Бях паднала до дъното след 5 години битки. Уморена, ядосана на живота. Мразех се, че не мога да се измъкна, мразех и приятелите си, че не могат да ми помогнат. Няма да забравя никога какво ми каза майка ми съвсем наскоро, след като вече успях в заветната цел. Как един ден седейки с нея на плажа съм и казала - Нищо не ми се прави, не ми се живее даже, искам бебе да гледам. Майка ми се уплашила доста за мен и след това все се чудех, що толкова много ми помага и се опитва да ми е опора, а тя гледала да не бърка в раната.
Единствения ми опит що-годе близък до психотерапията беше с лекаря по стерилитет тук в Германия. Това е човека, които ми помогна да осъзная, че няма друго в живота освен съдба. Че ако съдбата ми е да съм бездетна - трябва да я приема, независимо колко съм силна и колко искам бебе. Говори с мен 1 час. Пита ме за всичко, което и други лекари са питали, но ми обясни какво не ми препоръчва и какво е вредно за мен, точно в тази борба. Накара ме да оставя термометъра, витамините, тестовете и най-вече да не мисля за овулацията си като нещо, от което ми зависи живота. Разбрахме се, че ще чакам деня на цикъла си и ще отида на 11 ден след това, за да ми следят фоликулите. Така и не го дочаках този 11 ден. Вместо това - сега 1 година по-късно се радвам на най-красивото нещо в живота си - сина си. За мен, това беше най-големия психотерапевт, които съм срещала. Помогна ми повече, отколкото приятели, роднини, лекари в БГ.
Не ти трябва психотерапевт, кушетка и някой да ти рови така в главата. Според мен имаш нужда от твоя си лекар по стерилитет, които да извади наяве твоя проблем. Да те накара да се пребориш с това, което е в теб и още не си го открила сама. Май имаш нужда точно от такова нещо, защото като гледам бая си ровиш в душата и сама... Извинявай, ако съм досaдила или обидила неволно. Не съм имала тази цел, а просто да споделя моя скромен опит :oops:
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*
Таз работа с харесването на пациент и лекар не я одобрявам.  :? Истинският майсторлък е и да не се харесваме пак да имаме полза един от друг. Аз такъв терапевт, дето с него се харесахме от пръв поглед и после се оказа, че той прекрасно ме разбира, насочва и помага, си го намерих преди бая години и сега сме женени. На друг няма да позволя да ми замота главата. :wink:

За всички, които ме пращат на терапия и ме мислят :lol: Обичам ви, сладурки сте невероятни! :D
Спокойно, няма да ходя, нямам намерение и не искам. Прочетох в "Осиновяването", че едно момиче е ходило и ми стана просто любопитно какво толкова ти казват. Затова пуснах тема, да си побърборим. Психотерапията ми прилича на полуфабрикат. Някой друг създава рецептата, сготвя продукта, а ти само го притопляш и после си мислиш, че си се наял. Всички знаем колко са вредни полуфабрикатите. Друго си е сам да си го измислиш, сам да си го сготвиш, па да си хапнеш и да ти е драго от свършената работа. Аз съм малко особена, обичам сама да достигам нещата, по-сладко ми е после. Имам си мои си терапии. Не е за мен таз работа с психотерапевта. По принцип не е за мен и в частност във връзка със стерилитета пак не е за мен. Освен че съм Тома Неверни, отделно съм и много прозорлива, гърненцето с боб на раменете ми си ври, да чукна на дърво. Просто ми беше любопитно да разбера. Не исках мнения за себе си, но благодаря на всички, които искат да ми помогнат! :wink:
Alexandra
*

    manhattan

  • *****
  • 1439
  • Друго нe трябва, три думи само: "Добре съм, мамо."
ех, Мари, харесва ми метафората с полуфабриката, ама не е точна :wink:
тук става въпрос за това, че храната си я приготвяме ние, така е по-вкусно-спор няма. само продуктите ги взимаме от магазина :D

не те пращам на психар, споко :D дори смятам, че нямаш нужда, в случая. само държа метафорите да са верни :balk_21:
*

    evro

  • *****
  • 5167
  • Мъдростта се побира в две думи Търпение и Надежда!
Цитат на: Marie

Спокойно, няма да ходя, нямам намерение и не искам. Прочетох в "Осиновяването", че едно момиче е ходило и ми стана просто любопитно какво толкова ти казват. Затова пуснах тема, да си побърборим.:wink:


Аз пък си помислих, че наистина търсиш съвет... и звучеше доста убедително!

Те осмислят живота ни!

Ако опитът ми е от ползва поне за един човек - това е смисъла на присъствието ми (отново и понякога) evro_angelova@yahoo.com
*
Ами Мари, аз затова ти казах- няма смисъл да ходиш на терапевт, наистина не е за теб тази работа :wink:
The impossible is often the untried [/i]
*

    mag

Здравейте! Днес ще ходя на психоаналитик. Правя го по препоръка на лекуващият ми лекар. След загубата на детето ми, което чаках 7 г. отново не мога да забременея, зато прибягвам до помощ от специалист. След това ще ви разкажа повече подробности.
*
Маг, ще те чакаме да разкажеш! Дано да намериш помощ и ти пожелавам следващият опит за бебе да завърши щастливо!
Alexandra
Мари, по твоя въпрос - още нещо:

Имат някакви техники, които според ситуацията евентуално прилагат:

Например, ако нещо си се депресирал и объркал, те съветват всяка вечер да напишеш 5 неща, които са ти доставили удоволствие за деня, или с които ти си доставил удоволствие на близък, нещо такова. И си ги пишеш, а като идеш на сеанс, ги казваш, той/тя ти казват "добре". Ето например някаква техника за съсредоточаване върху хубавите неща в живота.
Благодаря ти, Бени!







*
Брийз, това е интересно. Аз си мислех, че сигурно питат неща от рода на: За какво мечтаеш? И ти казваш: за бебе. А те: добре. А следващото след бебето, за какво мечтаеш... Ти казваш, ако си добро момиче: за хубава работа, за образование, за апартамент, за кола, за вила, за околосветско пътешетвие. И те те насърчават да почваш да ги постигаш. Ако си лошо момиче: ми да порасне детето и да направим бал, абитуриентска вечер, да ми кръстят внуче на мен...И те почват пак отначало.

Аз мога да споделя няколко от моите "терапии" против лошо небременно настроение. Може пък да ви харесат:

МУЗИКАЛНА ТЕРАПИЯ-когато не искам да мисля за бебе, избягвам тъжната и бавна музика. Нещо бързо, танцувално, вдигащо адреналина. Онзи ден на Джими Самървил направих страшен концерт. Микрофонът ми малко нивееше, но на кой му пука!  :lol: Съветвам ви да си вземете безжични слушалки-чудесно решение за любителите на силната музика, които имат неразбиращи положението съседи. Хем можеш и да си танцуваш и да се чувстваш като диджей.

ГРИМ ТЕРАПИЯ-имам един кош тубички в къщи, за разглаждане на грима, за фиксиране, за повече светлина, за покриване на белези, пудри, мудри... Един грим тип "поп фолк певица се стяга за фотосесия" отнема от час нагоре. Няма да се познаете в огледалото после! Не знам защо, но не мисля за бебе докато се плескам. Правя го веднъж-два пъти в годината.

РАЗКРАСЯВАЩА ТЕРАПИЯ-пилинг маски, обикновени маски, краставица с мляко, смачкани ягоди, мед, кола маска, ама хууубаво да се опласкаш, масажи, масла, пяна, гел... Вадете леката артирелия и направете нещо за самочувствието си. Докато си правя колата, не знам защо, но не мисля за бебе! :lol:

ТЕРАПИЯ "ДИЕТА"-всеки път като реша да отслабвам се чувствам добре от самата мисъл, не че чак такива постижения имам. Малко да ми се поотпуснат панталоните и имам страхотни моменти на радост. Докато мисля какво да е менюто, докато броя калории, докато пазарувам за диетата, докато готвя, не мисля за бебе.

ШОПИНГ ТЕРАПИЯ-тази си е световна, всички знаят какви невероятни положителни резултати има.  :D

СЪТВОРЯВАНЕ НА ЧУДЕСА В КУХНЯТА ТЕРАПИЯ-торти, пасти,  козунаци, баници...Импровизирани китайски, индийски, средиземноморски манджи... Колкото по-трудна рецепта, толква по-добре. Колкото повече нови рецепти, толкова по-добре. Докато разбивам яйца за блат, докато се оглеждам дали ще бухне, докато слагам сметаната в шприца, никога не мисля за забременяване, за овулация, но си мисля с радост каква скопосна майка ще му се падне на моето дете.

ИЗЯЖДАНЕ НА ЧУДЕСАТА ОТ КУХНЯТА ТЕРАПИЯ-уф, то не е добре за диетата, ама пусто като всичко е много вкусно... Няма да го хвърляме я. Колкото и да ми е криво, като знам, че след вечерята ме чака едно апетитно парче торта в хладилника, или пък следобеда в 4-чаша Кола с парче кейк. Ммм...Изобщо "угаждането с храна" ми е голяма терапия. Хващала съм се, че мисълта, че ми се полага шоколад, след поредното точене на кръв за хормони, ме кара наполовина да се разсея и да не се притеснявам какъв ще е резултата, какво ше стане и т.н. Ресторантче без повод, за глезотийката, кафе-сладкарница напук на лошото време, нова кухня, нов продукт...

ГРАМАДНА КОКА-КОЛА, ГРАМАДНИ ПУКАНКИ И БИЛЕТ ЗА КИНО ТЕРАПИЯ-ох, това ми действа толква добре. Най-грамадната Кола, колкото и да вряка зъболекарят, че е вредна, наблъскана до горе с лед, най-грамадните и солени пуканки, колкото и да са безсмислени и вредни и те. Просто кеф и толкова. За вредност няма да говоря. Майната им на диетите, майната му на стискането. Цял живот се стискаш, всичко все вредно. То и негативните мисли за забременяване са вредни, затова нека се наплюскам с пуканки и кола, пък вънка нека си вали! :lol: Освен ако във филма има сцени на забременяване както в Точка на пресичане на Уди Алън, където една двойка голям зор видяха докато се забременят, показаха истерията с термометъра, нежелания секс и т.н, та, при друг филм, за 2 4аса не мисля за бебе.

ДВУЧАСОВ РАЗГОВОР С БЪЛГАРИЯ ТЕРАПИЯ-това за хора като мен, дето си им липсва необяснимо България. Гласът на майка ми ми действа лечебно. Докато се информирам кой от фамилията какво прави и как е, докато се посмеем малко и хайде, часът ми изтекъл. Когато не говорим за забременяване и аборти, не мисля за това.

ГЛЕДАНЕ НА БТВ ТЕРАПИЯ-Пак за хора извън България. Обожавам Шоуто на Слави. Докато го гледам не мисля за бебета, все си казвам: докато се набутам да го гледам на живо, той ще залезе. Искрено и Лично е най-позитивното предаване за мен. Гледаш и невярваш на очите си какви прости хора има и в какъв батак са потънали. Пред тях моята съдба на труднозабременяваща е направо цвете. Всичко гледам, всичко ми е сладко. Не знам дали можете да ме разберете. Свързано е с носталгия.

КАНЕНЕ НА ГОСТИ ТЕРАПИЯ-стресът от гостите, чистене, пазаруване, готвене (аз обикновено правя показни бългаски трапези и много време седя в кухнята) напълно измества мислите за забременяване. Един пълен ден 24 4аса съм на друга вълна. Гости с приспиване :roll: -отиде цяла седмица да не мисля за бебе.

ЕКСКУРЗИОННА ТЕРАПИЯ-обиколки по непознати места, самолети, влакове, хотели, музеи, разходки определено мен ме развличат. Да не пропусна да кажа, че и подготовката за пътуването и голямото пране и гладене, което ме чака след пътуването са също начини да не мислиш за бебе.

МЪРМОРЕНЕ СРЕЩУ НЯКОГО/НЕЩО ТЕРАПИЯ-най съм благодарна  на някой кретенизиран клиент. Като ме ядоса едно хубаво с простотията си и като не мога копче да му кажа, после поне един час бълвам змии и гущери тайно и определено не мисля за бебе. :lol:

ХОДЕНЕ НА ЛЕКАР, РАЗЛИЧЕН ОТ ГИНЕКОЛОГ ТЕРАПИЯ-болежки всякакви, само човек да ги потърси. Понеже ме болят пръстите ходя по ревматолози, невролози, ортопеди и никой не знае какво ми е. Нечуван случай. 8O Определено с часове не мисля за бебе, а после и още часове, заради "мърморене срещу някого" терапия.

И Т.Н. ТЕРАПИИ, ТЕРАПИИ...

Опитвам се да извличам максимално удоволствие от малките неща в живота. Големи неща може и така и да не ми се случат, поне на малки да съм се нарадвала както трябва.
Alexandra
Мари, ей тази терапия
Цитат

МУЗИКАЛНА ТЕРАПИЯ-когато не искам да мисля за бебе, избягвам тъжната и бавна музика. Нещо бързо, танцувално, вдигащо адреналина. Онзи ден на Джими Самървил направих страшен концерт. Микрофонът ми малко нивееше, но на кой му пука!  Съветвам ви да си вземете безжични слушалки-чудесно решение за любителите на силната музика, които имат неразбиращи положението съседи. Хем можеш и да си танцуваш и да се чувстваш като диджей


най-много си я обичам:-)))

Съчетана със задължителното пеене на висок глас (и слушалки на ушите)  :lol:  :lol:  :lol:

Няма да ви казвам, кооооолко им съчувствам на комшиите, ама пък от друга страна не ми пука, защото те "милите" имат навика да ме будят в 4 сутринта с чалга, така че малко фалшива (меко казано  :oops: ) Металика или Гънс преди 10 и половина хич не им се отразяват зле  :twisted:

Лекарства след процедура се спират само след изрична консултация с лекуващия лекар!!!
Мари, супер си. Както винаги.
Тези, всичките терапии са страхотни и са начин, как човек  сам да помага на лечението си.
Момичета, аз също мисля, че близки приятели, добре прекарано време и истинско хоби са много по-добро решение от психотерапевтите.
Е, не винаги успявам, но знам, че това е начинът да не изперкаме.
*

    balmi

Цитат на: ALFI

е, аз и с балми имам уговорка да си разкарваме бебета по съседски в младост, така че ей на сеа само бебета да се появят и започваме :lol:

Ами да ще стане, ще видиш. Ще ходим и на йога. Татковците ще ни заместват за по 2-3 часа.  :balk_21:
А сега по темата. Определено смятам, че посещението на психотерапевт може да помогне за решаването на всеки проблем. Аз съм ходила при д-р Герджикова от Окръжна болница и тази жена успя да ми помогне в много тежък за мен момент. Винаги обаче ми е казвала, че аз съм тази която сама се е справила. С разговорите които сме водили, с въпросите които ми е здавала, с житейския опит който е споделяла успя да ме убеди, че в мен (а и във всеки човек) има сили да се справи с всяка една ситуация. Мари, мисля, че ако имаш нужда да поговориш с някой, хубаво е да отидеш на психотерапевт.
*
лелеееее

Блами, колко ме зарадва. Д-р Герджикова ми е леля. Знам, че е добър лекар ама така като го чуеш от друг - много приятно става...

На мен тя каза, че не може да ми помогне, защото много ме обича и е субективна, прати ме обаче при неин колега и бях много доволна...


Поздрави и целувки
В очакване ....