Момичета, в една тема за осиновяването прочетох, че едно момиче ходи на психотерапевт. А пък преди много време някой беше писал в дира, че психотерапевтката й била казала, че си била заклЮчила центровете за забременяване и работили сега към отклЮчването им. Имам и едно мнение за е-терапито, не особено ласкателно. Много ми е интересна тази тема. Моля ви, тези, които имате опит, разкажете какво представляват сеансите, как се чувствате, какви въпроси дискутирате...Помага ли ви?

Аз се замислям много. Бива да отида, да ми поговорят малко, да ми побаят... Ама ми се струва, че няма да имам полза. По принцип съм жена със самочувствие, обичана, обгрижвана. За добро или зло обаче съм с много бърза мисъл, 2 крачки пред другите, изклЮчително чувствителна. И сама обикновено търся причината за събитията. Все си мисля, че ако ида на психотерапевт, ще фурлотясам до небето, ако той почне да ми разказва, че трябва да се чувствам пълноценна жена дори и без да мога да забременея. Аз това го знам и без той да ми го казва. Ако ми каже да си намеря странични занимания, да не се фиксирам, да бягам от стреса? Ми аз това го правя и без той да ми го казва. Ако ми каже да мисля за алтернативи, ами идеята за осиновяване отдавна е приета. Прочела съм законите, информирана съм за изискванията, знам точно кога и при какви обстоятелства ще пристъпя в действие. За мен борбата със стерилитета е въпрос на ПАРИ, ОРГАНИЗИРАНОСТ, ПРЕТЕНЦИИ ЗА КАЧЕСТВО и огромно ТЪРПЕНИЕ + безплатен бонус ГЪВКАВОСТ. Не ти се получава бебето? Ако имаш първите 4, за 2-3 години си с дете в скута. Ако имаш и петото, ако ще да си и хептен бездетен, пак ще си с дете в скута. Ако ги нямаш тез 5 неща, не се офлянквай, а почвай да се бориш за тях: намери пари, разтропай се и се организирай, не се оставяй в ръцете на непрофесионалисти, научи се, че хубавите работи стават бавно, винаги имай план Б за живота си. Според вас възможно ли е един психоаналитик да ме накара да стигна до други отговори, дето уж били вътре в мен? Кво ще да се крие толкова у мен дето до сега да не съм го разбрала?  

Мари, аз мога да ти споделя своя нищожен опит, макар и в друга област.

Имах проблем, доста сериозен на пръв поглед. Не успях да се справя сама. Проведох един психотерапевтичен сеанс, в рамките на 3 часа, като бяхме аз, психиатърът и един приятел, който за първи път чуваше за този мой проблем. В края на сеанса терапевтът ми каза, че ме разбира, но не може да ми помогне. Отказа да ми вземе пари, защото не бил свършил нищо.

След това седнахме на кафе с моя приятел. Той ми каза няколко думи докато си пиехме кафето.

Прибрах се в къщи, премислих. Осъзнах, че нещата зависят от мен и си реших проблема - бързо, лесно и безболезнено.

Значи на мен ми е помогнал - карайки ме да разбера, че няма кой да ми помогне.

Мила Мари като чета какво си написала ти явно си много силна личност!!Малко са като тебе!!Незнам лично на теб колко ще ти помогне психоаналитик ,но има много момичета които имат нужда  точно от  тази помощ.

Значи на мен ми е помогнал - карайки ме да разбера, че няма кой да ми помогне.

Че той не може, Мели, а трябва сама. Важното е, че си успяла. Ти винаги ще успяваш, защото си изключителна жена!

Мари, ти също!

И двете  

Мислех преди време да пусна подобна тема. На мен също ми е много интересно какво толкова ще ми каже тоя психотерапевт...Има ли още нещо,което незнам ? Някакви скрити тайни "оръжия",които не съм използвала..? Влизах няколко пъти в "е-therapy",чудих се как и къде да си изплача болката. Не можах да се включа нещо там в сеансите ли,сесиите ли,или там каквото е. Общо взето и аз не останах с много добри впечатления от сайта,неможа да ме "спечели". По едно време имах страшна нужда да се видя отстрани,да споделя с непознати,с професионалисти и през цялото време се чудех как ли точно ще ми помогнат. Между другото т.нар. "врачки" много успешно "лекуват" точно,като въздействат психически. Психиката е страхотно нещо,от нея се "командва" всичко. За съжаление ,така и не успях да се сдобия с опит в областта на психотерапията,но все още не съм се отказала. Ако има какво ще споделя по-нататък
А също,така искам да кажа ,че писанията на Marie много ме радват винаги. Не пропускам да прочета всяко нещо,което е написала. Незная точно ,с какво се занимаваш,Мари,но определено имаш талант да пишеш много интересно и увлекателно !

Много силно се надявам да се вклЮчат момичета, дето са ходили на терапия и да разкажат. Никога не съм била на такова нещо, само по филмите съм гледала. Наскоро гледах филм: 37 годишна жена ходи при психотерапевтката си, за да й помага след развода й...Ми тя просто седеше на едно диванче и си разказваше какво й се е случило през деня, къде ходила, какво правила, колко много все още го обичала... А психотерапевтката просто седеше и слушаше и отвреме навреме пусне някоя позитивна мисъл "Ама да, ти си силна, залужаваш да си купиш нова блузка, защо да не си купиш, ми ще си купиш ми, какво ти има, че да не си купиш". От тоз род разни... Е, то това е филм. Американски. С Ума Търмън и Мерил Стрийп. Ясно ми е, че не е така на живо. Ама ако е така, не мога ли да звънна на една приятелка и да си поговорим, ами ще ходя за едното диванче на терапия? Това ми разсъждение е много нашенско-"ха, ще давам аз пари за лекар, като мога и сама да се излекувам". Малко ме е срам да си призная, ама ми се вижда голям фалшиментос таз работа. Не й вярвам. Ха дано някой разкаже какво толкова ти говорят, какво толкова ти намират на дъното на душата и ти го вадят и показват. Ще взема да ида от лЮбопитсвто, мама му стара, да видя какво толкова имат да ми казват, обаче се страхувам, че ще съм предубедена, нащрек за измами, на лов за грешки и нищо няма да стане, освен че ще си начешя крастата и ще мирясам най-после.

А ей сега ми минава през ума, след като някой спомена "врачки", че май врачките, поповете и психотерапевтите имат една и съща категория клиенти: хора в нужда някой да им посочи изхода...И то какво излиза? Егати и загубените хора сме.

Ели и Ади, мерси за комплиментите. Честно казано предпочитам да съм безинтересна и слаба, но с 2-3 бебета в къщи, но какво да се прави-съдба. След като ми е писано да съм интересна и силна и с 2-3 бебета в къщи, ще се примиря някак си. Каквото даде животът, нищо няма да върна.

Здравей Мари,
 Аз съм една дето е посещавала психотерапевт.Беше преди малко повече от две години имах тежък период от живота си,бях се отчаяла толкова,че накрая реших и помощ при психотерапевт да търся.Ами да ти кажа за мен си е загуба на време и много пари.Историята е точно така седиш на диванче или стол и си разказваш проблемите,той те слуша много внимателно,ама нищо неказва дето не го знам,просто използва по силни думи за да ти бръкне в душата,и накрая задължително ти изписват лекарства от онези със зелената рецепта,щото без тях иначе неможело нали съм депресирана. Съвет от мен никога през живота с не пийте такива лекарства защото те правят да си като дрогирана и в един момент ставаш зависим от тях.Аз се усетих на време и ги спрях и всеки път когато ходех при него той ме питаше пиеш ли си лекарствата и аз му отговарях ДА и той все казваше добре по добре се чувстваш сега виждам и пак си сядах на диванчето и пак си говорех за проблемите и така няколко месеца.Чувствах се добре докато си говорех с него ,но в момента в който излезех от кабинета му все едно нищо не е било,пак си се чувствах по същия начин.Накрая спрях защото просто нямаше никакъв смисъл,но поне се убедих и знам какво е и повече никога не бих отишла.Никой неможе да ни помогне освен самите ние.За мен всичко е ала бала много приказки и тъпчене с лекарства.Това е моето мнение от моя скромен опит,може и да не съм права,може и да има момичета, които са доволни,но аз не бих повторила.Мога да кажа че психотерапевта при когото ходех беше с реноме на добър лекар и професионалист.
Моя съвет е не си давай парите за глупости,абсолютно си права за всичко, което си написала Мари.

Поздрави от мен.

Здравей Марии!
Като се позамислих ,да ти кажа честно този  сайт върши работа за няколко психоаналитика.Тук момичета редовно споделят проблемите си ,страхове,емоции радости........................,и получават подкрепа ,разбирателство и съвет до колкото е възможно!И го получават от хора които наистина ги разбират(защото те също са били или са в това положение)и  най вече мисля че тука получават и голяма топлота ,която ме съмнява да получим от психоаналитик!

По този повод ще се отклоня малко от темата(извинявай Марии за това)
и искам специално да благодаря на създателите на този сайт и на модератори-благодаря ви че има този сайт,благодаря че ви има!
Пригърщам ви всички и теб Марии  

В края на сеанса терапевтът ми каза, че ме разбира, но не може да ми помогне. Отказа да ми вземе пари, защото не бил свършил нищо.

значи толкова е бил терапевт!
от мои приятелки в чужбина, които посещават терапевти, знам, че целта на терапевта не е "да ти помогне", в смисъла, който ти го е казал твоят човек - понеже те разбира, да може да "направи нещо". терапевтът няма за задача "да прави нещо" за теб, различно от това да насочва потока ти от мисли, докато ти сам не изровиш от главата си своя проблем и начина за неговото решение.

в този аспект, по въпроса на Мари - някои хора успяват да се справят със задачата "идентифициране на проблема и намиране на пътища за решаването му" и сами. други, особено по нешите географски ширини, ползват за тази цел една мощна и безплатна психотерапевтична група - тази на приятелите, близките и роднините. трети имат нуждата от увереността, която им дава професионалистът - както ние с теб имаме нужда от гинеколога, те има нужда от психотерапевта.
въпрос на сила и момент, защото и най-силните понякога падат.

аз лично, засега ползвам услугите на приятелската психотерапия и опората на прекрасния си съпруг. скептична съм към лежането на кушетка

Ето и моето мнение:
Посещавах психотерапевт, тогава когато благодарение на страховете си и мислите си, се ограничавах в начина си на живот, променях навиците и привичките си, подчинявх се на страха и т.н. Целта на терапията е да разбереш първопричината и да свикнеш да живееш с нея, да преодолееш сраховете си, а не да ги отричаш.
В сеансите много често сме стигали до темата да безплодието ми, но на мен това не ми е фикс-идея и не сме задълбавали толкова много. Аз съм много доволна, че съм срещнала моя психотерапевт и съм му много благодарна.
Съни, аз също съм взимала антидепресанти, но не съм срещала трудност при спирането им, но щом си намерила верния път без помоща на твоя терапевт - толкова по-добре, аз не успявах да го направя и се доверявам на терапията.
Моя съвет е : Момичета и момчета, ако не можете да се справите сами с проблемите или със страховете си - потърсете помощ, ако не при терапевт, поне от приятели или близки! Споделяйте - това е първата стъпка за преодоляването!!!

Аз също съм една от тези, дето е ходила на психотерапевт. Може би мой постинг цитираш   .

При мен определено имаше полза. Според мен зависи от това с какво нагласа тръгваш, и разбирасе зависи от психотерапевта. Проблема ми беше свързан с една ужаса криза във връзката ми.  Тогава много си помогнах и с писане.

Мисля, че този форум тук, много прилича на групова психотерапия - напълно сериозна съм. Ако не бяха момичетата от зачатие, кой знае как щях да премина през неуспешното си ИКСИ


В момента съм на много жесток кръстопът - затова съм и малко позачезнала. Без да съм в депресия, напротив, много добре се чувствам, сериозно съм се замислила да се откажа от опитите да имаме собствено бебе и да хвърля всичките си усилия и надежди в осиновяването. Причината за тази дилема е че напоследък започва да ме завладява чувството, че причината за нашите неуспехи е основно в моята глава и не може да бъде преодоляна с никакви АРТ. Мъжа ми е много против да се отказваме, смята че поне да направим имунологичните. Но аз много съм се разколебала.... Много съм се запекла напоследък девойки, май пак ще си тръгна при д-ра за душевни болки  
Просто ми е трудно да разбера какво точно искам понеже сама не мога да реша, мисля, че психотерапевта би могъл да ми помогне сама да извадя решението от себе си. А може би ще е добре и мъжът ми да присъства..... де да знам

А Мари, това дето го казваш:
Според вас възможно ли е един психоаналитик да ме накара да стигна до други отговори, дето уж били вътре в мен? Кво ще да се крие толкова у мен дето до сега да не съм го разбрала?

Ако беше така, ако знаеше всички отговори, щеше да си спокойна, а не да се тормозиш.... аз предполагам, че се страхуваш да не чуеш некви психо клишета, които и аз ако ги чуя, ще отлитна на тавана от бяс, ама недей да тръгваш с предубеждение....

Здравейте момичета.Не знам какво точно да кажа по въпроса
за психотерапевта,но знам,че всички сме различни.Аз съм от хората,
които много се интересуват от психология и смятам че
тя е много важна.Смятам се и за доста силен човек който
предпочита да се бори и да се справя с всичко сам-
най малкото защото ти сам ще понасяш резултата от
решенията си и трябва сам да ги вземеш.
Но когато проблема е дългогодишен и тежък за теб?
Понякога съм се изумявала от себе си и от някои мисли,
а после съм ги прочитала в книги казани от жени в моето
положение и съм била потресена и такъв рев съм дръпвала
 от облекчение,защото затваряйки се в себе си съм си мислела
 че само аз не съм в ред и има нещо ненормално щом съм
могла да измисля такива глупости и години съм се чувствала
 виновна и отритната от Господ.Та може би в такива случаи
един психотерапевт може да ти спести доста нерви лутане и неадекватност.
Но си мисля че това е индивидуално и зависи от всеки човек.
Много съм благодарна че ви има и аз също мисля,че този форум
 е и една незаменима психотерапия,където виждаш че повечето
 от мислите и състоянията през които минаваш не са само твои.
Целувам ви и ви прегръщам!И пожелавам успех на всички!

Фуси,ето че това е една от тайните ми мисли,които мислех че се раждат само в моята глава - че може пък вътрешно аз да преча по неизвестно какви подсъзнателни причини!Отпусни се и се успокой - знам че не е така,защото иначе нямаше всеки ден да разбиваме психиката и здравето си с тази безкрайна борба и да го искаме толкова много.И ако си дадеш реална сметка колко е успеваемостта от едно икси,ще разбереш че не ти си виновна!

аз лично, засега ползвам услугите на приятелската психотерапия и опората на прекрасния си съпруг. скептична съм към лежането на кушетка

Джам, мнооого си приличаме с теб ... И аз съм така - сбирка на женската групичка (даже и кумата ми е като нас - проблемно забременяваща, ама засега не й се мисли за постъпки, оставила е нещата на "Stand By") и... клю клю клю клю клю клю.... С часове  

Колкото до психотерапевтите и писхотерапията - всичко е много относително - на някои им помага, на някои не.
Отделно, от това, което съм чела по разни списания има различни школи - има така наречените чисти "психотерапевти", "психоаналитици", "психолози" и т.н., като всеки от тях има различен подход, и използва различен тип терапия...

Общо взето идеята е всеки да си намери специалиста, който най-добре ще му помогне...

Тук има доста препратки към различните типове терапии и терапевти http://www.psychologies.com/tout-sur-les-therapies.cfm
За съжаление, сайта е на френски, ама нямам време сега да превеждам... Който се интересува да ми драсне два реда, ще преведа материалите, няма проблеми

Моя приятелка претърпя тежка раздяла.Започна да пие /тя е 42 кг.с мокри гащи/ Ходеше като сомнамбул.След месец терапия - не мога да я позная.Струваше й 300 лв., но имаше страхотен ефект.

А Мари, това дето го казваш:
Според вас възможно ли е един психоаналитик да ме накара да стигна до други отговори, дето уж били вътре в мен? Кво ще да се крие толкова у мен дето до сега да не съм го разбрала?

Ако беше така, ако знаеше всички отговори, щеше да си спокойна, а не да се тормозиш.... аз предполагам, че се страхуваш да не чуеш некви психо клишета, които и аз ако ги чуя, ще отлитна на тавана от бяс, ама недей да тръгваш с предубеждение....

Фуси, ама мен ме интересува във връзка със забременяването. Други неща нямам за споделяне с непознат човек, нямам други въпросителни в живота. Поне засега, да чукна на дърво. Та във връзка с проблемите ми със забременяването, мислиш ли, че психотерапевт ще ми каже нещо по-различно от това:

За мен борбата със стерилитета е въпрос на ПАРИ, ОРГАНИЗИРАНОСТ, ПРЕТЕНЦИИ ЗА КАЧЕСТВО и огромно ТЪРПЕНИЕ + безплатен бонус ГЪВКАВОСТ. Не ти се получава бебето? Ако имаш първите 4, за 2-3 години си с дете в скута. Ако имаш и петото, ако ще да си и хептен бездетен, пак ще си с дете в скута. Ако ги нямаш тез 5 неща, не се офлянквай, а почвай да се бориш за тях: намери пари, разтропай се и се организирай, не се оставяй в ръцете на непрофесионалисти, научи се, че хубавите работи стават бавно, винаги имай план Б за живота си.

Т.е. аз си мисля, че съм стигнала до отговора и действам по въпроса, но понеже не ми е ясно какво толкова ново и различно казва терапевта, та ми е лЮбопитно и затова разпитвам.

Съни и Евро,
моля ви, дайте малко повече инфо. Какво ви питат, опитват ли се да ви втълпят нещо позитивно, как протича? За антидепресантите-те не са ли противопоказни при бременност, т.е. явно сте ги взимали в друг период от живота си, когато не сте мислили за бебета?

Аз ходих на невролог във връзка със слабо оросяване на крайниците. Исках да разбера какви нежни чувсвтителни зони се намират в края на пръстите, които явно не напълвам с достатъчно с кръв. Невроложката се провали, не можа да постави правилна  диагноза, отплесна се в едни синдроми на Райно, дето аз й обяснявам, че всичките ми проблеми са точно противоположни на симптомите, които тя иска да чуе, за да си оправдае диагнозата. Чука с едно чукче-всичко здраво, само дето малко по-бързо реагират нервите. Е, айде "Еврика!". Не можа да даде адекватно решение и вместо благородно да признае, че не може да ми помогне и да ме препрати при по-голям специалист, моля ви се, реши да ми НАМАЛИ ЕМОЦИОНАЛНОСТТА с лекарства. Аз щях да падна като чух. Нерде слабо оросяване на крайници, нерде транквиланти за емоционалност. Аз й разправям, че емоционалността ми не е проблемна, част от характера ми е и се гордея, че съм бълбукащо гърненце, че голяма част от нещата, които ми доставят удоволствие са свързани с тази емоционалност, че намирам за напълно нормално да ми кипва кръвта като чуя музика, да се скарам с някой като чувствам, че съм права, да не понасям простотия и мудност и да мърморя, да ошетам цялата къща за 1 4ас преди гости, да правя по 2-3 неща едновременно и да ми е мисълта 2 крачки пред останалите. Казах й, че предпочитам да горя макар й по-кратко, отколкото да тлея по-дълго. Подчертавам й, че съм момиче от Балканите и че там сме така и най-накрая й повтарям това, с което започнах в началото-че в момента правим бебе и е абсурд някой да ми казва, че ще ми предпише транквиланти да ме успокоява от това, което съм. Питам я изобщо може ли транквиланти по време на бременост-не. А ако не мисля за бременност и ги взимам, какъв ще е ефекта-ще съм флегматична докато ги пия, а после, като ги спра, ще си стана пак същото шило в торбичка. Тя "ми да". Ми тогава какво-цял живот ще карам на тях ли?. Тя "миии..."...И ми видя гърба. Ама какво да каже жената като сигурно за първи път й се изтупва клиентка, която си носи сама изследванията на тироидната, защото знае, че това е в пряка връзка чрез хипоталамуса с темепратурата на тялото и резултатите от кръвна картина. То на нея не й остана нищо да предпише като излседване. Яд ме е, че й иззех функциите, но не мога да допусна да отида в частна клиника срещу солидна сума за прегледа и да не знам изобщо какво ще ми говорят и какво ще правим. Още повече, че съм дете на медицински работник и позлвам Интернет.  Та така с транквилантите... А пък антидепресантите ми се струват още по-страшна работа.

Иначе съм съгласна със всички за това, че приятели, роднини, този клуб са мощна масова терапия.

А някой ходил ли е на терапия специално във връзка със забременяването?

хм, още един с опит в психотерапията в мое лице:)
при това дълъг опит - 1,5 г. Е, верно че аз отдавна се интересувам от психология, психоанализа, психотерапия. Дотолкова, че бях решила да се занимавам професионално с това. Е, може би не точно да провеждам терапия, а по-скоро може би да се занимавам с изследвания или нещо такова. Е, намериха се "разумни" хора да ме разубедят и въпреки че ме приеха в СУ психология, започнах в УНСС.
Сега, като гледам как отново съм обърната изцяло към сферата на духовното, как се опитвам да пречупвам нещата, които ме заобикалят през призмата на различните философии, на различните школи, западни и напоследък все повече източни такива, си мисля че може би беше грешка дето не се вслушах във вътрешния си глас.
Преди няколко години, водена от желанието да реша някои мои проблеми, които невероятно ме тормозеха и ми пречеха да се развивам и невероятния стремеж да видя аджеба какво се разиграва "на кушетката" реших да го изпитам на собствен гръб:)
За тези, които имат нужда , но ги е страх - от какво точно ви е страх? от това, че някой ще каже за вас- "виж я тая, ходи на психотерапевт, значи е луда!"? Наистина ли ви е грижа за мнението на такива хора?
Или ви е страх, че може да излезе на повърхността нещо, което през целия си съзнателен живот сте потискали? Че ще трябва да се промените? Възможно е. Май много ни е трудна тази промяна. И много ни е страх....
Какво се случва на сесиите- ами зависи- от много неща-
1/дали сте отишли при психолог или при психиатър ( аз лично не мисля че психиатрите могат да проведат добра психанализа/терапия- прекалено са деформирани от годините мед. обучение и посягат първо към лекарствата, освен това те работят обикновено с по-тежки случаи и приемат априори, че човекът срешу тях е с непоправимо разстроена психика) . Не е верно това, че психотерапията се провежда задължително с лекарства. Психотерапията предполага тъкмо обратното- лечение с други методи
2/ от избраната школа/метод на лечение - при мен мен сесиите бяха просто разговори с терапевта, не си го представяйте както е било по времето на Фройд- все пак всяка дисциплина търпи непрекъснато развитие! Кушетката е само метафора . Седяхме си в най- обикновени кресла, терапевтът не беше зад гърба ми, а срещу мен, както би било и във всяка нормална ежедневна комуникация за която се сетите.
3/ зависи разбира се и от личността на терапевта, от опита, вижданията му, от това дали  " ще си паснете"
4/ и основно- зависи от вас самите- доколко сте вътрешно убедени в това, което правите! ако го правите само за модата, или на принципа- ако не помогне, няма да навреди, откажете се, няма смисъл. мисля че вземайки решение да се захванеш с психотерапия, трябва да си наясно, че трябва да бъдеш готов да осъзнаеш много неща у себе си, че вероятно ще срещнеш значителен отпор у себе си и сред заобикалящите те. защото голямата част от тези неща ще бъдат нелицеприятни и сблъсъкът с тях ще е равносилен на огромен разтърсващ шок.

за себе си мога да кажа, че не успях да извлека максимална полза от терапията. по ред причини. но  продължавам да се интересувам и нищо чудно някой ден отново да се подложа на експеримент . кой знае може би с една алтернатива на психодрамата...

А, и Мари- мисля че няма смисъл да ходиш на терапевт...

Извинявайте за дългия постинг

значи толкова е бил терапевт!
от мои приятелки в чужбина, които посещават терапевти, знам, че целта на терапевта не е "да ти помогне", в смисъла, който ти го е казал твоят човек - понеже те разбира, да може да "направи нещо". терапевтът няма за задача "да прави нещо" за теб, различно от това да насочва потока ти от мисли, докато ти сам не изровиш от главата си своя проблем и начина за неговото решение.

абсолютно точно

аз преди 3 години и нещо, ходех при психотерапевт за около 2 месеца. първото важно нещо е, да се "харесате". защото ако е трудно да си намериш гинеколог, то още по-трудно е да си намериш психотерапевт. по принцип се прави първа среща с 2ма, примерно, и си избираш тогава. а може и той да не те "хареса". в смисъл, че и те преценяват доколко могат да са ти полезни.
та, този човек имаше библейски вид , невероятен поглед и глас и ми беше много приятно да си говоря с него, след като преодолях първоначалното си смущение. да, те не говорят много, защото биха казали предимно клишета, но могат да поведат мисълта ти. в този смисъл, аз съм му изключително благодарна, защото мислех, че много добре знам какво става в мен, но се оказа, че пропускам някои неща. по стечение на обстоятелствата, прекъснах сеансите си. неговата помощ се прояви малко по-късно, когато аз взех решение и промених живота и мисленето си в проблемния аспект. въпросите му ми посочиха верният път. и да, прави са всички, които казват, че силата е в нас - понякога просто имаме нужда някой да ни побутне, да ни каже точна дума, да зададе точен въпрос. това може да е родител, приятел, неприятел или психотерапевт
и понеже по-горе четох за лекарства психотерапевтите не изписват лекарства. това е приоритет на психиатрите. а разликата е огромна.
мила Мари, това е моят скромен опит по темата аз съм за. това, че си уверена, умна и отворена жена ще улесни терапевта ти.
целувки

А, и Мари- мисля че няма смисъл да ходиш на терапевт...

Извинявайте за дългия постинг

ТЮх, Алфи, и ти си ходила, ама пак не е било във връзка със забременяването...Всеки има трудни моменти в живота си и както казва Джамка и най-силният може да падне, така че радвам се, че на много хора са помогнали психотерапевтите както се вижда по постингите. Но много искам да чуя мнение на жена със стерилитет, която е ходила за помощ.

Не се извинявай за дългия постинг, още не си ме надминала по дължина.

абе, ман, както обикновено- не се учудвам, че пак мислим в една посока... и за терапията и "пасването" с терапевта, и за терапията и лекарствата, и за силата в нас...дори и фактът, че и ти имаш опит в тази област
ех, що не успях да те замъкна и на йога, наистина мисля че щеше да ти хареса при ани! въпреки улсовията