Добра тема.
Ето няколко случая, които са ме отказали да отида повторно при съответния лекар.
При рутинен гинекологичен преглед, след като няколко месеца опитите ни за бебе са неуспешни, питам дали има някакъв проблем и дали е нужно нещо допълнително, за да стане бебе. Отговор: "Здрава си, нищо ти няма. Продължавай си живота и бебето ще стане." Аз наистина нямах репродуктивни проблеми, но беше факт, че не се получава. Можеше примерно да ми обясни как да засичам овулация, въобще как целият процес да стане по-целенасочен. Но не.
Имам кървене в начална бременност - доказана с уринен тест, видяна на ехограф, дори ембрионът вече беше измерен. Изпращат ме на консултация при втори специалист. След прегледа той ми казва: "Природата си знае работата. Тук виждам едно струпване на клетки, което може и да стане бременност, но пък ако не стане, вие не се притеснявайте. В Англия до 3ти месец дори не правят преглед за бременност." Това струпване на клетки вече е почти на 3 години.
Пак в начална бременност ми се пускат някакви изследвания, след което ми се казва: "Много сте зле. Не бива дори да излизате от къщи, защото имате калциеви оксалати, нямате никакво желязо в кръвта и урината ви е пълна с бактерии." Впоследствие уролог ме преглежда на ехограф и ми обяснава, че калциевите оксалати (песъчинки) са често срещано оплакване и не означават нищо страшно. Да, желязото ми е ниско, но пък хемоглобинът ми е 145, което си е направо супер. А при повторно изследване на урината се оказва, че предишната проба е била замърсена и нямам никакви бактерии. И от цялата работа излезе, че нищо ми няма, а аз се побърках от притеснения. Минава един месец и пак отивам при същия гинеколог, който настоява отново да ме изпрати вкъщи в болничен. Обяснавам, че се чувствам добре, а нейният отговор беше:"Абе, ти май не искаш да го родиш тва бебе, а?".
След установена гранична кръвна захар и съмнения за гестационен диабет, няколко месеца след раждане отивам при една много прехвалена ендокриноложка. Успокои ме, че всичко ще се оправи, млада съм, но трябва да пия лекарства и хиперинсулинемията ще се оправи ако сваля няколко килограма (без да съм била никога с наднормено тегло). Свалям килограмите, правя строга диета, пия илачите, назначени от нея, но изследванията се влошават. Докторката веднага минава в другата крайност - имаш диабет, приеми диагнозата и престани да сваляш килограми, защото явно това не помага, а и ти нямаш нужда. Прегледът е десетина минути, през седем от които аз говоря, а тя пише. Задавам въпроси, на които ми се отговаря уклончиво, отхвърлят се мои предположения без аргументи. Тъкмо бях почти приела, че съм с диабет, реших да отида при друг лекар - след обстойно разглеждане на всички изследвания, дълъг разговор (поне 30 минути), в който беше проследена хронолията на оплакванията и изследванията, нови изследвания на кръвна захар и някои хормони, тя заключи, че хиперинсулинемията е налице, но за диабет няма данни. А влошените изследвания от преди се отдават на рязкото сваляне на килограми и диетата, след които организмът все още не е постигнал метаболитна компенсация. Да кажа и това, че при първия ендокринолог ходих в частен кабинет и си плащах купищата изследвания, а вторият ме прие с направление и ми назначи изследвания по здравна каса. Засега всичко сочи, че диагнозата на втория специалист е вярна.
