zarina
Re: Surogatno maichinstvo
« Отговор #11 -: Днес в 17:09:15 »
"Докато във втория случей аз си давам собствените пари и не ущетявам никого.дори помагам на още една жена да не си зреже детето поради финансови причини.И вълка сит и агнето цяло."Не смятах да пиша в тази тема, но аргументът, че едва ли не е хуманен жест (помагане) да се плати на сурогатна майка да износи детето, за да не остави тя своето, ми напомня на това, което съм чувала от представители на елита на африканска държава, израстнали с готвачки, слугини и прочее персонал. Та те обясняваха как едва ли не правят хуманен жест като дават на тия хора покрив и някоя троха. Нищо, че същите хора нямат и ден отпуск, но вярно, нямат и много друг избор. Но вместо промяна в социалната система, се смята, че „хуманният жест” е достатъчен. Чувала съм и изказвания на мъже, ползващи услуги на платена любов от ученички или студентки. Та и те обясняват как едва ли не става въпрос за хуманен жест за подпомагане на девойките да завършат обучението си
Всеки с хуманността си
Всъщност става въпрос за
договор за поръчка за срок от девет месеца с поемане на разноски, медицински прегледи, предвиждане какво да се прави и чия е отговорността, ако въпреки изследванията, се роди дете с тежки увреждания, дали сурогатната ще кърми детето известно време или ще го предаде веднага, ще има ли право по-късно да вижда детето или ще е само утроба под наем, която „изчезва” с раждането, детето ще има ли право да знае за нея, какво ще се прави ако двойката се раздели по време на бременността, как да се упражнява контрол дали сурогатната майка се грижи добре за себе си и плода през 9-те месеца, особено ако е надалече и прочее и прочее. Но поне според мен не става въпрос за хуманен акт към сурогатната...Тя тъй или иначе също рядко ще го прави (само) от хуманност, като изключим случаите в семейството. Но там пък се повдигат други проблеми, които могат да възникнат след време, когато детето порастне...
Всеки има право на осъзнат избор по отношение на бъдещото си дете и за какво да харчи парите си, но едва ли е необходимо да се прави собствено залъгване с хуманността към „бедните жени”, за да не оставели те самите те децата си. Не е ли по-добре да се наричат нещата с истинските им имена, отколкото да се търсят аргументи в моралните ценности (помощ за ближния), точно както прави и споменатата в поста от 17:26:52 Църква?