Бременна съм в четвърти месец. Изчаквах с новината заради силни болки и контракции от началото на бременността. Все още не съм съвсем спокойна, но при всички случаи утре ще бъда разконспирирана на срещата, та реших да си призная без бой
Историята в общи линии: Първи цикъл на 11 години, болезнен и нередовен. Към 15-тата ми година стана прекалено редовен – 2-3 пъти в месеца. Два пъти кръвотечение по над 40 дни и две „диагнози“ - хипер активност на десния яйчник или 13 кисти на десния яйчник. Един свищовски лекар, когато бях на 16, беше категоричен, че никога няма да имам деца.
Пила съм почти всички видове противозачатъчни – бюста ми така и си остана малък, окосмяването се засили на извънредно неподходящи места, ефект нямаше. Когато започнах да кървя дори и с противозачатъчни, решиха да ми пуснат хормонални изследвания. Бях на 23 и си мислех, че такива изследвания се правят само ако си сто кила или имаш брада и мустаци
Лекарката искаше да изчакаме нов цикъл, за да ги пусне, но аз за трети път кървях вече над месец и нямаше изгледи за спиране. Платих си всички репродуктивни хормони и се оказа, че естрадиол и прогестерон са десетки пъти под най-ниската референтна граница. Не знам дали са имали диагностична стойност тези изследвания. Пих 3 вида лекарства и нещата се стабилизираха. След време пак старата история и аз реших, че ще ходя на частно. Лекарката ме зарадва, че имало специално лекарство, направено за жени катомен. Пих 6 месеца Diane35. Качих 4-5 килограма, станах много по-нервна и 4 месеца след последния прием нямах цикъл. Реших, че не искам повече лекарства, но издържах само 5-6 месеца на капризите на цикъла ми. Минах пак на противозачатъчни, срещнах Румен и след около година връзка реших, че е крайно време да си регулирам цикъла и хормоните с оглед на бъдещо бебе.
Веднага се ориентирах към частна клиника по препоръка на приятелка. Направих пак хормони – LH:FSH – 2:1, LH нисък в овулаторна фаза, FSH в овулаторна е с по-ниски стойности, отколкото във фоликулярна, прогестерон 7 дни след предполагаема овулация 2 пъти под нормата, тестостерон, пролактин и естрадиол в норма. Общо 5 пъти съм пускала хормони. Щитовидните се оказаха в норма, кръвната захар също. Диагноза – поликистоза и луф синдром. Овулация имах само от левия яйчник, но той по принцип е с по-малки размери и изключително непродуктивен.
Първо открих клуб Проблемно забременяване, после и Зачатие. Четох много 1 месец и най-накрая реших да си задавам въпросите. Получих изключително ценна информация – разбрах, че е противопоказно да пия Оргаметрил при опити за бебе и че има други лекарства, конпенсиращи намаления прогестерон. Разбрах и колко взаимосвързани са хормоните и че колкото и прогестерон да взимам, щом не ми се пукат фоликулите, явно проблемът е другаде. Преместих се в специализирана клиника по репродуктивни проблеми. Направихме спермограма – перфектна с изключение на лоша морфология. Продължихме и с други изследвания и редовни фоликулометрии, но аз се уморих и си дадох почивка.
Есента миналата година почувствах силна болка вдясно и отидох по спешност при д-р Стаменов. Получих невероятно голямо внимание и реших да остана при него. Имах голяма фоликулярна киста (последно беше 7/8 см). В началото на следващия цикъл вече я нямаше, но болките продължаваха. Ходих и на хирург и на гастроентеролог, правих 2 рентгена и се установи, че дебелото ми черво не си е на мястото, а е смъкнато и допира яйчника. Локализираха се и срастванията къде са. Реших, че ми е крайно време за лапароскопия. Д-р Стаменов смяташе, че червото е на изключително неподходящо място и в екипа за лапароскопията трябва да присъства и хирург, специализирал в коремни операции.
Януари спряхме цигарите. Започнах да ходя на фитнес, а не на лекар, но реших, че не ми се губи повече време. Февруари месец започнах наново с фоликулометрията. 11 ден лигавица 7мм, фоликули не се открояват. 15 ден лигавица 10, фоликул 15мм. 17 ден лигавица 13, фоликул 18. Док реши да бием прегнил 10000 единици за по-сигурно предвид силно поликистозния ми яйчник и ме прати до аптеката. Аз се колебаех – смятах, че е късно – докато подейства прегнила ще стане 18 или 19 ден от цикъла. Не вярвах, че ще излезе нещо, но реших да не обиждам доктора и купих прегнила. 20 ден – Общо събрание на сдружението, фоликулът спукан. Утрогестан вагинално сутрин и вечер. На 40 ден от цикъла little_rabbit ме изнуди да си купя тест
Имах си всички симптоми, но бях преживявала вече три сериозни закъснения, като и трите пъти бях имала бременни симптоми и отрицателни тестове.
На 43 ден, 20 минути преди първото ми участие в „Надежда за живот“ си видях точката. Изобщо не помнех какво съм говорила в предаването
Два пъти след това док ми слага прегнил от 5000 единици. Утрогестана спрях наскоро. На моменти болките бяха извънредно силни, но съм убедена, че нямам право да продължавам да се оплаквам
Равносметка – най-много ми помогна Зачатие и всички момичета и момчета, от чийто опит съм почерпила важна за мен информация. Убедена съм, че ако си достатъчно добре информиран, си решил проблема наполовина.
Благодарение на Зачатие открих и лекаря, който ме накара да се чувствам спокойна и уверена.
Спрях цигарите и си нормализирах хормоните. Последните ми изследвания от началото на февруари са много по-добри – LH:FSH – 1.2/1. Надявам се и морфологията да се е подобрила.
Ами това е в общи линии – не успях по-синтезирано...
Благодаря ви, че ви има!