Рони, наистина съжалявам за това, което се случва при вас. И напълно те разбирам как се чувстваш, защото и при мен нещата стоят долу- горе така.
Моят съпруг също пътува, но основно пролетта и лятото. Той е шофьор. И навсякъде все сама ходя. Трябва да се влиза в болница- багажчето и сама. Извънматочна бременност - багажчето и сама. Изследвания, прегледи - сама. Пътувания до София и обратно - сама. Добре, че тази година точно преди да го назначат отново, го юрнах да прави спермограми и неговите изследвания. Когато започнах АРТ, през цялото време от началото на стимулацията, до трансфера стоях сама в София. Хем се радвах, че вече съм започнала процедурата, хем ми е криво, че него го няма. Дойде в деня на пункцията да даде материал и веднага вечерта си тръгна, защото му дали само един ден от службата. Опитахме се да вземем болничен за него поне за няколко дни, но не стана. Сега ходя на прегледи, и вместо заедно да се радваме на хубавите новини, заедно да изживеем мига от глетката на видеозона, на който се видя тупкащото сърчице, ние комуникираме само по телефона. И сега съм сама. И цяло лято до края на септември ще съм сама. Е, той се прибира чат - пат, от време на време на 15-тина дни за половин ден, колкото да си вземе другия куфар с дрехи, но какво по-напред за толкова кратко време?
Криво ми е, че хората лятото ходят на почивки, пътуват със семействата си, разпускат, а той работи.
Криво ми е, че по-голямата част от бременността си ще я карам сама и няма да можем заедно да изживяваме щастливото събитие. Но нищо не мога да направя. И той нищо не може да направи. Ако не работи, няма с какво да живеем все пак. Така че съм се примирила.
И наистина напълно те разбирам как се чувстваш и каво ти е - как ти е свито сърчицето и как бързо лети времето, което ви остава да сте заедно. Но трябва да си силна, Рони. Това му е работата все пак.
Какво да сторим като сме си избрали такива мъже?
