Не й се сърдете. Г-ца Миролюба е най-нормална жена й в този смисъл-тя също копнее да има деца. Тъй като по една или друга причина, това няма как да стане- примерно, няма подходящ донор, нейният кошмар е да не свърши в някоя болница с размазано червило, снимана от такива като нея. Този несъзнаван материал обаче, с възрастта се натрупва, а както знаем, психиката работи енергетично, т.е. – няма как този увеличаващ се материал да бъде вечно подтискан; той избива отново на повърхността-в съзнаваното и, видите ли, изведнъж г-ца Миролюба има супер ужас и страх, придружени с неприемливи и срамни мисли относно собственото си майчинство и какво... какво да направи, за да ги преработи – ми филм, много ясно, бълващ кошмарите й. Така сублимираният материал, който тя любезно ни пробутва под формата на социална загриженост, е всъщност временно спечелената й битка със собствените страхове. Една много лична и дълбока битка, която, на пръв поглед-парадоксално, но всъщност-логично, тя води на гърба именно на хората с репродуктивни проблеми, страхувайки се да не е една от тях.
Г-це Миролюба, правилният начин беше да го преработите чрез челен сблъсък – изследвайки рационално проблема от всички страни, а не чрез интернализацията на дълбинния Ви страх. Това е само началото и се прави на четири очи, в кабинет. Ако не се върнете пред компа и почетете малко, никога няма да се освободите. Пътят е обратен-отвън навътре, а не такъв, към какъвто Вашата първична природа Ви подведе.
