Хайде да не се обиждаме така напосоки! Jam, за последните 5 години съм изчела доста по въпроса, така че не бих казала че ми липсват познания. Последното ми икси беше с лека стимулация и тогава специално се рових и четох за качеството на яйцеклетките след силна стимулация и след стимулация с двойно по-малко лекарства-даже бях попаднала на такова изследване-резултатът бил, че в крайна сметка броят на "читавите" ембриони след двете стимулации  е бил един и същ. При мен това се потвърди при последното икси-същият краен брой ембриони с двойно по-малко лекарства. А и напоследък все повече се практикува инвитро на естествен цикъл с минимална или без никаква стимулация.Много неща не са ясни на медицината и на науката, да не говорим, че ти не си с медицинско образование нито си ембриолог. В момента нямам време да изровя въпросните статии, все пак съм с бебе. Не мога да твърдя че сто процента съм права, но и ти не можеш да си така категорична!

здравей, предполагам че си чувала, че тези методи за подобряване са с никакви резултати или толкава минимални, че едва ли може да се очаква нещо съществено като промяна...мъжът ми пие фертилайд и клостилблгит вече 6 месеца и резултатите са почти никакви, други хора споделят същия опит, просто тази болест с ниската подвижност и малкия брой на сперматозоидите на се лекува, иначе нямаше да има Икси процедури а всеки щеше да пие хапчета и да забременява спонтанно.

здравей, предполагам че си чувала, че тези методи за подобряване са с никакви резултати или толкава минимални, че едва ли може да се очаква нещо съществено като промяна...мъжът ми пие фертилайд и клостилблгит вече 6 месеца и резултатите са почти никакви, други хора споделят същия опит, просто тази болест с ниската подвижност и малкия брой на сперматозоидите на се лекува, иначе нямаше да има Икси процедури а всеки щеше да пие хапчета и да забременява спонтанно.

Тези твърдения са неверни и необосновани. Ако четейки няколкото теми за мъжки стерилитет си останала с такива впечатления, значи помниш избирателно само това, което вече си повярвала.

Няма такова нещо като "тази болест с ниската подвижност и малкия брой на сперматозоидите", има само такава диагноза. Има ред различни причини, водещи до тази диагноза, но според причината, и лечението.

Съжалявам, че вашият опит е бил липса на подобрение в спермограмата, но освен да вдигнеш ръце и да обявиш, че няма разрешение на проблема, можеш да проучиш по-задълбочено, да опитате при друг лекар с нови изследвания, диагноза и лечение.

здравей, предполагам че си чувала, че тези методи за подобряване са с никакви резултати или толкава минимални, че едва ли може да се очаква нещо съществено като промяна...мъжът ми пие фертилайд и клостилблгит вече 6 месеца и резултатите са почти никакви, други хора споделят същия опит, просто тази болест с ниската подвижност и малкия брой на сперматозоидите на се лекува, иначе нямаше да има Икси процедури а всеки щеше да пие хапчета и да забременява спонтанно.

Тази болест? Каква е тази болест, има си различни диагнози и има андролози, които да преценят, кое е най-подходящото лечение спрямо случая и състоянието и въз основа на още маса други изследва и въпреки, че има ИКСИ, то не е лечение а метод. Има много мъже, които подобряват и морфология и бройка и днк, следствие на подобни терапии, някоя се повлияват добре от въпросните препарати, други напротив. След като това не е помогнало, значи не е адекватното лечение. А плюс това именно за това е методът ИКСИ, за да се подберат сперматозоидите с най-добра морфология, при вас вероятно трябва да се работи с проблема с ДНК фрагментацията, за целта е нужно по-адекватно лечение. И никой не ти казва, че ще се излекува мъжа ти, просто е възможно да се постигне известно подобрение.
Стискам палци да не ви се налага и това да е вашият опит!

здравейте,

макар, че изглежда разговорът е позамрял ми се иска и аз да се включа, тъй като въпросите, които вие обсъждате са ми много наболели. аз също ще мина икси (ако всичко е наред) сега през август, но освен повишеният риск от свързани със хормоните заболявания (при мен специално рак на гърдата) много ме занимава въпросът за малформации на плода. мисля си, че когато полагаме толкова усилия да създадем дете имаме и отговорност, не само към собствените си тела, но и към бебето. ако се окаже, че плода е с проблеми, какво правим след всички тези усилия и терзания. когато повдигна тези въпроси "дежурният" отговор изглежда е, че аз имам съмнения дали да се въвличам в това въобще и изборът си е изцяло мой и тн. аз обаче си мисля, че човек може да пита и търси информация без това да означава, че го е хванало шубето, не иска дете достатъчно или просто е глупав/неинформиран. ще се радвам да прочета какво мислите и, разбира се, всяка информация, която имате на разположение.

мога да дам малко повече информация по този въпрос.
като представител на Зачатие, присъствах на тазгодишната конференция на Европейската пациентска организация Fertility Europe в Рим. тя се провежда в рамките на годишната конференция на европейската асоциация на специалистите по репродуктивна медицина - ESHRE. на пациентската конференция беше поканена да изнесе лекция председателката на ESHRE - д-р Ана Вейга, която е ембриолог. лекцията беше за новостите в лабораторните техники за инвитро и ИКСИ.

в рамките на дискусията, аз зададох на д-р Вейга въпрос дали вследствие на ИКСИ се наблюдава повишен процент на малформации на плода. тя отговори следното:

в следствие на самата техника ИКСИ, няма повишаване на риска от малформации. има леко завишаване на процента на малформации, които се дължат на генетични фактори у родителите - именно тези фактори, които са наложили необходимостта от прилагане на ИКСИ процедура (тежки нарушения в оплодителните способности на мъжа и др.). д-р Вейга изрично подчерта, че ИКСИ сама по себе си като техника не води до повишаване на риска от малформации.

надявам се това да е от полза за дискусията.

Елена, предполагам, че всяка от нас си е задавала тези въпроси, просто защото мислим повече по темата за забременяването от момичетата, които нямат проблеми с това. Все пак едно е да опитваш да заченеш 3-4 до 6 месеца, друго е да правиш изследвания, манипулации и процедури между 1-2 и 10 и повече години.

Според мен е ясно, че човекът не може да е толкова съвършен в избора на правилните сперматозоид и яйцеклетка, колкото природата. При всички положения обаче рискът е достатъчно малък за мен и съм преценила, че ще го поема. Освен това не мисля, че лошата спермограма задължително увеличава риска от малформация - може проблемите с развитието на ембрионите да идват от проблем с качеството на яйцеклетките при жената, независимо от това, че на пръв поглед проблеми при нея липсват. Просто качеството на яйцеклетките е много по-трудно доказуемо. Също така е трудно да се каже каква е причината за ранните аборти - както може да е качеството на ембриона, така може да е неспособност на майката да износи напълно здрав плод поради някаква причина.

Но всеки трябва да прецени за себе си и да реши дали иска да поеме този риск. Какво ти гарантира, че едно спонтанно забременяване ще доведе до раждането на дете без малформации? И, ако толкова те е страх, не е ли по-добре да помислиш за алтернативно решение, вместо да инвестираш време и средства в ин витро или икси процедури?

здравейте,

благодаря ти за информацията Jam, достъпът до източници, на които можем да се доверим не е толкова безпроблемен в нета, така че, подобен тип инфо, от първа ръка, мисля е много ценна. моите притеснения са свързани с качеството на генетичния материал, но е добре да имаме доверие в процедурата.

cambozzola, напълно съм съгласна с теб по повод на различните причини за проблеми при бременността, развитието на плода и на детето, питам се обаче, защо е толкова невъзможно да се изрази каквото и да е притеснение или съмнение, в това, което правим, защо то изглежда толкова често се посреща с "не е ли по-добре да помислиш за алтернативно решение?", ако ние помежду си не можем да изразим съмненията и страховете си, не остава много пространство за тях. това, че имам въпроси и притеснения, според мен, е по-скоро доказателство, че приемам нещата сериозно, отколкото знак, че не съм достатъчно мотивирана. може би съм сбъркала форума и тук не е мястото за подобен тип постове, които дават глас на съмненията и страховете ни, не само на добрите пожелания и силната вяра в успеха. ако е така, моля за извинение.

Елена, извинявам се, ако съм прозвучала грубо - не това беше целта ми, напротив, искаше ми се да те успокоя. Ще се опитам да обясня по-подробно.

Мисълта ми е, че е добре всяка от нас наистина да се обърне към себе си и да си зададе тези въпроси преди процедурата - може страхът да е твърде голям и наистина да избере едно по-сигурно, алтернативно решение. Разбира се, че тук е мястото да говориш по темата! Точно тук някои от момичетата ще те разберат най-добре, но, за съжаление, точно тук някои от тях ще те разберат най-зле... бъди готова и за това. Никой не може да ти каже кое ще е правилното решение за теб при едно неблагоприятно стечение на обстоятелствата (да не дава Господ!). Мога само да споделя, че лично аз не бих поела риска да родя дете с малформации, ако съм наясно със ситуацията, и независимо от многото вложени усилия, пари и време, бих прекъснала такава бременност. Друг е въпросът какво ще правя, ако разбера за подобен проблем след раждането - на този етап мога само да се моля всичко да е наред! Трета страна на проблема е, че например, по ред причини, лично за мен въпросът за осиновяване никога не е стоял, така че неуспех в областта на ин витро / ИКСИ би означавал алтернативата "живот без деца". И, честно казано, бях започнала да мисля по този въпрос - така че, не приемай като агресия предложението ми да обмислиш алтернативи. Понякога действа освобождаващо да приемеш, че пред теб има различни пътища, независимо от това какво решение взимаш днес.

Със сигурност, когато съм правила опитите си, съм била наясно, че има едно незначително (за мен) повишение на риска и съм преценила, че го поемам. Поне такава беше информацията, с която разполагах тогава. Това, което споделя jam, е обнадеждаващо и звучи далеч по-добре...

Поздрави и успех!

Освен това не мисля, че лошата спермограма задължително увеличава риска от малформация - може проблемите с развитието на ембрионите да идват от проблем с качеството на яйцеклетките при жената, независимо от това, че на пръв поглед проблеми при нея липсват. Просто качеството на яйцеклетките е много по-трудно доказуемо.  

в подкрепа на горното искам само да споделя, че правих генетични изследвания миналият месец и в разговора изрично ми бе казано, че хромозомните грешки са в 90% от случаите, резултат от лошо качество на ЯК. Въпросните хромозомни аномалии са  всъщност са най-честата причина за спиране на развитието на ембриона, на ранните спонтанни аборти, както и в последствие появата на малформации, в случай, че аномалията е съвместима с живота.

също така генетиците добавиха, че в момента медицината е наясно с само около 20-30 % от процеса на оплождането и развитието на ембрионите. така че на въпроса ЗАЩО се случват тези аномалии и респективно малформации не може да се отговори еднозначно.

благодаря ти за бързия отговор. Наистина е важно за мен да мога да говоря за това, защото се оказва по-трудно околкото очаквах да говоря с партньорът си, мисля, че е защото спермограмата му е лоша. Съгласна съм, че е добре да помним, че имаме и алтернативи, защото от един момент нататък изглежда сякаш целият ни живот е подчинен на "процедури" - досега четях какво трябва или не трябва да ядем  . сигурна съм, че и вие сте на същия хал. при мен изборът би означавал да се разделя с партньора си и животът, който сме градили последните 5 години. засега не изглежда привлекателна перспектива.

радвам се да се запознаем  

Наистина е важно за мен да мога да говоря за това, защото се оказва по-трудно околкото очаквах да говоря с партньорът си, мисля, че е защото спермограмата му е лоша.

... при мен изборът би означавал да се разделя с партньора си и животът, който сме градили последните 5 години. засега не изглежда привлекателна перспектива.

Ама защо това да е перспективата? Заради лошата му спермограма ли?

Встрани от темата, но заключението ти ме смайва.

Цитат на: Elena B в Юли 29, 2010, 19:36:46 pm

Наистина е важно за мен да мога да говоря за това, защото се оказва по-трудно околкото очаквах да говоря с партньорът си, мисля, че е защото спермограмата му е лоша.

... при мен изборът би означавал да се разделя с партньора си и животът, който сме градили последните 5 години. засега не изглежда привлекателна перспектива.

Ама защо това да е перспективата? Заради лошата му спермограма ли?

Встрани от темата, но заключението ти ме смайва.

не съм много сигурна кое точно те смайва, че обсъждайки възможностите пред мен, казвам, че алтернативита на ИКСИ е да се разделим с партньорът ми, а това за мен в момента не е "добра" алтернатива. защото смятам, че както хората не бива да се свързват просто защото са направили дете, не бива и заради "лоша спермограма" да се разделят. споменах, спермограмата му, защото според мен това прави обсъждането на всякакви притеснения и тревоги трудно за него, ето защо казвах, че мисля, че е важно да можем да говорим свободно във форума помежду си.

обсъждайки възможностите пред мен, казвам, че алтернативита на ИКСИ е да се разделим с партньорът ми

има и други опции, ако живот без дете не е вариант. да осиновите, например.

сантини, ти правила ли си генетични изследвания за арт? някои лекари го спестяват /уж да не направиш много излишни разходи/ ня пациентките си. в моите резултати пише - повишен риск от сърдечни заболявания, повишен риск от спонтанен аборт и тромбофилия. хубаво е тези изследвания да се направят, докторите след това ще вземат мерки доколкото зависи от тях.

За жалост никой не може да даде гаранция на никой родител, независимо по какъв метод е заченато ( икси, ин витро, инсеминация, естествено забременяване ), че детето им ще е здраво...

Възможно е да се стигне до проблем с плода и при напълно здрави родители, имам предвид генетично изследвани, без мъжки фактор така наречена... " мутация де ново ".

Както и при семейство, което вече има здраво родено дете...

Важното е ти да прецениш дали си готова да поемеш рикса, който съществува по принцип, защото това е част от живота...

ядем  .  при мен изборът би означавал да се разделя с партньора си и животът, който сме градили последните 5 години. засега не изглежда привлекателна перспектива.

А за донорска инсеминация или ин витро не сте ли помислили. Ето още още една алтернатива, освен осиновяването. Винаги има начин, просто понякога трудно стигаме до него.
Успех!

Pesheck,

доколкото знам препоръчват ИКСИ защото това увеличава вероятността за забраменяване в сравнение само с ин витрото. за донорска инсеминация, мисля ни е рано да мислим още преди първото ИКСИ, но ще ви държа в течение. благодаря ти за отговора, много е хубаво когато можеш да споделиш мислите и тревогите си с други хора.

Няма такова нещо, че ИКСИ увеличава вероятността за забременяване в сравнение с ин витрото. Простичко казано при ин витрото сперматозоидите се "пускат" при яйцеклетките и почват борбата един с друг кой да ги оплоди. При ИКСИ 1 сперматозоид се инжектира директно в яйцеклетката - обикновено се прави при проблеми със сперматозоидите, за да не се разчита на техните собствени сили. От там насетне нещата се развиват по същия начин - ембрионите се развиват и екипът преценява кога да ги върне (на 2ри, 3ти или 5ти ден). Но не съм попадала на изследвания, които да показват увеличена успеваемост при ИКСИ сравнено с ин витро - може и да съм пропуснала, разбира се.

Разбира се, донорска инсеминация преди ИКСИ няма нужда да се прави, но предполагам, Пешек ти дава тази алтернатива, защото всъщност теб те притеснява ИКСИ и свързания с този метод по-висок риск от малформации (който би бил сведен до нормалните стойности при донорска инсеминация).

Поздрави!

Да, но по-точно предложих инсеминация заедно с донорсото ИКСИ, защото момичето казва, че иначе "трябва" (не случайно е в кавички) да се раздели с партньора си.