Елена, извинявам се, ако съм прозвучала грубо - не това беше целта ми, напротив, искаше ми се да те успокоя. Ще се опитам да обясня по-подробно.
Мисълта ми е, че е добре всяка от нас наистина да се обърне към себе си и да си зададе тези въпроси преди процедурата - може страхът да е твърде голям и наистина да избере едно по-сигурно, алтернативно решение. Разбира се, че тук е мястото да говориш по темата! Точно тук някои от момичетата ще те разберат най-добре, но, за съжаление, точно тук някои от тях ще те разберат най-зле... бъди готова и за това. Никой не може да ти каже кое ще е правилното решение за теб при едно неблагоприятно стечение на обстоятелствата (да не дава Господ!). Мога само да споделя, че лично аз не бих поела риска да родя дете с малформации, ако съм наясно със ситуацията, и независимо от многото вложени усилия, пари и време, бих прекъснала такава бременност. Друг е въпросът какво ще правя, ако разбера за подобен проблем след раждането - на този етап мога само да се моля всичко да е наред! Трета страна на проблема е, че например, по ред причини, лично за мен въпросът за осиновяване никога не е стоял, така че неуспех в областта на ин витро / ИКСИ би означавал алтернативата "живот без деца". И, честно казано, бях започнала да мисля по този въпрос - така че, не приемай като агресия предложението ми да обмислиш алтернативи. Понякога действа освобождаващо да приемеш, че пред теб има различни пътища, независимо от това какво решение взимаш днес.
Със сигурност, когато съм правила опитите си, съм била наясно, че има едно незначително (за мен) повишение на риска и съм преценила, че го поемам. Поне такава беше информацията, с която разполагах тогава. Това, което споделя jam, е обнадеждаващо и звучи далеч по-добре...
Поздрави и успех!