Нищо не ми казаха
Раши Но Боби ги разбира, само да дойде
Тайс не знам къде ще ходиш, аз бях в централната лаборатория на Александровска болница.
Първо не трябваше да ям след 20 часа снощи. Е да, но аз изтървах времето за хранене и се получи така, че последно бях яла в 14 часа...та малко си умрех от глад.
Сутринта трябваше да съм там в 8, гладна и жадна...малко ми става лошо , ако не закусвам. А за водата без коментар, бях със залепнала уста цяла сутрин.
Глюкозата е много гадна на вкус - едва не повърнах, казаха ми, че ако я разтвориш от вечерта не била чак толкова гадна. Може и 2-3 капки лимонов сок да се сложи и ставала по-приемлива. Но след като ми взеха кръв и ме дупчиха - пак не можеше нито да ям, нито да пия.
За мен кофтито беше, че седях 2 часа в един коридор да чакам...бях си взела да чета за изпита, но ми се схвана Д-то. Уж ставам, поразходя се - не става.
Ако си вземеш някой за компания ще е по-добре. Аз умрях от скука.
А да, станала съм супер ревлива ! Ама яката работа. Едно детенце ( на 3-4 год. ) го дупчиха и него, то се разрева много жално - и аз с него. Цирк страшен...малкия реве в кабинета, а аз в коридора...Нещо ме бият хормоните последните 2-3 дни и хич не съм добре.