Момичета,
моля помогнете! С това мерене на температура, и това "задължително" любене, някак започнах все по-трудно да се справям. Много искам дете, знам че без секс няма да стане и ми се прави секс, но във всички други дни, но не и на ову   . Направо не знам какво става с мен, тормозя и моето тяло, да не говорим мъжа ми как се чувства. Знам че проблемът е психологически, ама какво да направя, дори ми се прави секс в дните на лелката! Дето никога преди не съм си и помисляла, ама на ову - истинска мъка .

И аз имах един такъв период. Моят съвет е да смениш малко търмометъра с тестове за Овулация, или изобщо да си дадеш почивка за малко.
Ще се почувстваш по добре. Успех от мен.

Ооох Лан, много е гадно. Аз пък с тези овулационни тестове - беше същата работа! Не си само ти така, в един момент май при всички се получава - особено като пробваш доста време. Така натоварва този "ангажимент". Опитай например да си организирате някякво яко забавление преди опитите - излезте с приятели, може и нещо екстремно    Въобще - всичко, което ви харесва. Важно е мозъкът да работи в друга посока. При нас, когато се случваше момента да е през почивните дни, заминавахме някъде - малко да се разсейваме. Но голяма рядкост! Може да пробвате и на някое нестандартно място    А пък и жените можем да измислим някои нови предизвикателства, нали? Опитай един месец да не си мериш температурата - често нещата стават, когато не ги насилваме.  

Благодаря Ви момичета,
всичко друго опитахме и място сменяхме и пози и какво ли не.
Май само почивката от термометри и тестове ще оправи работата, но сърце не ми дава. После след почивката знам какво ще си мисля: "Ей сега ако го бяхме правили на ову можеше и да стане" и ми става още по-криво   .

Миличка Лан, знаеш ли - аз уж мерех БТ, ама много много не се замислях на тема овулация, защото сме с мъжки фактор (който трябва да се провери, да видим има ли положителна промяна) а докторката ми каза (след преглед на УЗИ), че имам някакви сраствания на тръбата... И си го карахме по старому - в смисъл през ден през два, без да мислим какво правим...

И то взе, че се получи... (вярно, с лош изход   , но... живота продължава)  
Така че, поне от моя опит, трябва просто да престанеш да мислиш за бебеправене за известно време, и с мъжа ти да се отдадете на истинска наслада ....
Знам, че е трудно човек да престане да мисли непрекъснато това, но от друга страна е много важно да се съхраните като двойка...

Кураж миличка, и една голяма голяма прегръдка от мен  

Лан,
напълно разбирам как се чувстваш, аз затова не меря БТ, струва ми се твърде ангажиращ и "фиксиращ" мисълта върху проблема метод, поне на мен така ми действа. Тестовете за овулация са по-друга работа, аз например, вече като съм се ориентирала, правя с два теста за два дни си я хващам, а понякога и само с един, но това е след неколкомесечен опит с отчитания от тях резултат. Само че незнам доколко това ще ти помогне да се отпуснеш, все пак това също ще бъде секс по-необходимост. При мен - последния месец въобще нищо не мерих и не следих, бях я подкарала през "просото", тъй като имах куп други грижи, не че стана и сега, но определено, за пръв път от началото на бебеправенето ни, приемам М. много стоически и не ми пука:)

Искам и аз като naha да си реша  поне за месец никакви притеснения, но първите осем месеца си виках "спокойно ще стане" никакви мерения на температури, нищо, не стана и сега се чувствам виновна, че загубихме толкова време. Наистина е най-важно да се съхраним като двойка, не сме чак на такава възраст , че всеки месец да е важен, но всяка сутрин мъжът пита "как е температурата" - за него секса на ову не е проблем. На мен нещо ми става, не ми се прави на ову и това е!

Лан, не е нещо което само теб притеснява. Повярвай този проблем с "животинското" съществува и при мен. Даже вече се замислям дали ми харесва пък секса  
  Честно казано аз съм /или поне бях/голяма любителка    и знаех точно какво и как да направя...  А сега сякаш съм изгубила желание, което допълнително ме стресира.
  Възможно ли е да започва промяна в хормоните на тази възраст? И изобщо толкова ли е голяма разликата за едни 10 години  
Или пък в желанието за дете да не усещаме желанието на телата си !?!
  Но както прочетох в една книга нашето съзнание е като "капитан на кораб", а подсъзнанието ни е като "машинистите на този кораб". Т.е. каквото съзнанието каже - това прави и подсъзнанието. Иначе казано - каквото си мислите - това се случва!
  Така че и аз като Наха започвам да мисля само позитивни и приятни неща - току виж са се случили пък

оставам с впечатление че мериш т. поне от около година. за това време вече би трябвало да си се ориентирала кога горе-долу ти е ову. остави термометъра и почни 3-4 дни преди ову секс през ден. ако няма друг проблем това е достатъчно. успех

Lilly,
меря я от шест месеца, но съм ориентирана кога горе долу е ову. Не сме го пробвали този метод, но този месец ще пробваме! Благодаря! Освен ако не ходя на фоликулометрия, тогава нещата са различни

не са различни. същите са. тогава съвсем сигурно ще знаеш кога е а на тебе това ти пречи доколкото разбирам. пробвай няколко месеца без да знаеш със сигурност кога е а само като предполагаш кога е горе-долу.

момичата, при мен е още по лошо. Имам силно изразена цервикална слуз /или както там се казваще слузта при овулация/. Никога не съм мерила темперетура но винаги знам кога съм в ову. Аз съм и с запушени тръби и бебеправенето в този период ми е направо отвратително защото знам че няма как да стане. Но моят съпруг е на мнение, че по някога стават чудеса и държи да го правим през този период но на мен сякаш някой ми е дръпнал шалтера.

Lilly, имам предвид, че за мен е нещо ново, сигурно ще съм обнадеждена и няма да имам проблем.
hari_77, миличка, много дълбоко ти съчувствам!

Lan,

а защо не помислиш за инсеминация, ако положението е толкова затруднено?

Lan,

а защо не помислиш за инсеминация, ако положението е толкова затруднено?

И аз същото си го мислих, ако можеш в момента да си го позволиш финансово де

И аз си го мисля, и все пак бива ли заради едната психика да се стига до там. И все пак ако се наложи и това ще пробваме. Като съберем парички де   . То и сега се справям - стискам зъби и правя секс, но не искам да е със "стискам зъби". Все пак обичам мъжа си и го докарвам до стрес горкия...

И аз си го мисля, и все пак бива ли заради едната психика да се стига до там. И все пак ако се налолжи и това ще пробваме. Като съберем парички де   . То и сега се справям - стискам зъби и правя секс, но не искам да е със "стискам зъби". Все пак обичам мъжа си и го докарвам до стрес горкия...

ама то инсеминацията не е нещо кой знае какво, че да го наричаме "чак дотам"... а едната психика е много важен компонент в репродукцията...
като направите бебето, ще ти се върне радостта от секса

а едната психика е много важен компонент в репродукцията...

като направите бебето, ще ти се върне радостта от секса

Това последното мога да ти го гарантирам от личен опит. Не че бебето се е появило. Но сега сега има други пречки за разрешаване.

Забравих за графика... защото бебето няма как да стене при сегашните проблеми.. в резултат на което правим 2пъти повече кекс отколкото когато трябваше усилено да се действа. И искам да ти кажа ... че емоциите са такива като все едно сме в любовния период от едно време...

Трябва да намериш начин да спреш да се фиксираш върху проблема.
Ако ще ти помогне... кажи си сама на себе си... че следващите примерно 3 месеца няма да правите бебе. Не гледай графика, не мери Т. Ако имаш мерак прави кекс, ако не... не се насилвай.
Като изтече този период който си си определила... ще имаш нови сили за да започнеш с опитите.
И на мен от този график ми се е правило секс по всяко друго време.... ама като дойде момента.... и ми се е отщявало. Всичко това се дължи на стреса. Сякъш подсзнателно отказвам да правя това... за да нямам после напразни надежди... а съзнателно ми е иска.... ама съм се спекла ... и си мисля .."дали ще уцелим момнта... дали пък точно сега няма да стане..."

А ако не вярваш колко много влияе стреса върху овулацията.... мога да ти покажа мойте графики от последните 2 месеца.

Предния цикъл бях в душевно равновесие и всичко беше наред.... графика слънце. Ову на 11ти ден...ЛФ=13 дни...
Е, тоя цикъл понеже яко ме беше гепила депресията и едни страшни мисли че лигавицата ми никога няма да успее да се възтанови след кюртажите и какво и как ще правя....Ред сълзи, ред сополи....буца в корема, буца в гърлото....Та от целия тоя стрес....овулация не настъпи... че даже и се обзаведох с фоликулярна киста... Графиката е безобразна...едни триони нагоре - надолу.

Та.. ето ти нагледен пример как влияе СТРЕСА.
Виж сама и прецени....

http://www.fertilityfriend.com/home/7a91f

Не се оставай на стреса.... пробвай да намериш начин да се справиш с него. Аз съм ти дала един съвет, може да пробваш него ... може и нещо друго, което смяташ че ще ти бъде добре.

Успех... и се надявам бебето скоро да извести за себе си...за да отпраднат тези твои притеснения.

Благодаря, момичета, за съветите, ще видя каква ще я сътворя и пак ще пиша!

Мила Лан всички сме минали по този път!!!!!!
Мен вече като ме стегне шапката си давам 2-3 месеца почивка ЗА ДА СЕ АБСТРАХИРАМ ОТ ВСИЧКО ТОВА И ПОСЛЕ С НОВИ СИЛИ СМЕЛО НАПРЕД!!!! успех!!!!