Мери, от сърце ти желая успех и ми се иска взаимно да успеем да си вдъхнем кураж  :bighug:Отчаянието е страшно нещо, сполетява като върхушка и опустошава...Знам добре. Поради същата причина и аз повече чета, от колкото пиша...то какво и има толкова да кажещ.
Месец пореден....цикъл пореден...Да да, ама не 
Но както казва Лиско, някой ден и ние ще бъдем майки! Трябва да вярваме в това 

Чул те Господ, Лиско..

Абе ще бъдем, ще бъдем, ама някой от нас, в крайна сметка, може и да не станем майки. Колкото и да ни се иска, каквото и да направим, все някой няма да бъде.
Сигурно сега ще ме оплюете, но аз съм си един реалист.
Не, че не ми се иска това да е така, повярвайте ми, че бих литнала и в космоса дори, само и само да променя реалиите, но...
Какво да направят тези, при които не става - след 3,4,5...и незнам кой опит? И при който половинките им не са съгласни да осиновят...или при които дори и като подадат документи не става....
Ами, ако съдбата ти е да не бъдеш майка, какво можеш да направиш?
Нищо!

Танита...мислиш ли, че през главите ни не минава и тази мисъл, мила  Естествено е да се обезсърчиш, а понякога когато Природата говори и Боговете мълчат.  Но не съм съгласна, че несъгласието на едната страна е предлог да НЕ станеш майка...АЗ искам повече от всичко и за мен това е на 1-во място. Това не е решение-дали да си купиш кола или не..това е кардинален въпрос, след който живота не е същия. За мен несъгласието да осиновиш дете, винаги ми е изглеждало доста егоистично и инфантилно, смятам, че в тази благородна постъпка има редица фактори, които говорят за характера и изобщо за личността..И ако ме сложат в цайтнот по този начин, не съм сигурна дали ще мога да продължа с този мъж.

Мисля, че в жените майчиния инстинкт е развит в различна степен  При мен, вероятно е по-силен. Но някак не мога да си представя смисъла на живота, без да гушна малкия пакет, чиято миризма все още не съм познала, но зная каква е....Без да целувам сбръчканите крачета, събиращи се в длантта ми...Без да изхвърлям наакания памперс с изражение на погнуса и върховно щастие -едновременно.
Дали ще е мое или не, искам да съм майка! Инак, пустотата на бъдещето ме плаши...


Така, че не си позволявам да ме терзаят мислите, които ти визираш. Реалността е такава, каквато си я направиш! 

Танчо -  , ти си знаеш.

bubulina79 - недей да съдиш така категорично за осиновяването. Всички хора сме различни, всеки има право на собствено мнение. Четейки поста ти, в мен възникнаха няколко чуденки:
- защо според теб отказа за осиновяване е при всички положения инфантилна постъпка? Има случаи, в които е напълно осъзнато неприемане на "чуждата кръв". Ерго - напълно зряла постъпка, базирана на личното възприятие за света. Не можеш да съдиш хората за това, че те са различни.
- защо свързваш липсата на дете с "пустотата на бъдещето"? Та животът е толкова прекрасен и разнообразен. Да, детето осмисля живота и той става прекрасен и изпълнен с емоции, никой не може да замени това усещане, но... животът е пълен с прекрасни неща, и ние не трябва да се затваряме в клетката си, в мечтата си за дете. Животът трябва да се живее пълноценно - поне аз така виждам нещата.

То вярно, че с Танита сме си реалистки, ама какво да ни правиш

Танчо -  , ти си знаеш.

То вярно, че с Танита сме си реалистки, ама какво да ни правиш

Да се включи още една реалистка 

Човек предполага, Господ разполага!

Дааа, животът е прекрасен, особено когато го цениш и си се докоснал до усещането, че ти се изплъзва...
Истина е, че ако и детенце има в него - той просто е съвършен!

Танчо, Ралко,  Обичам ви... много

rally_pat свързвам осиновяването..т.е. отказа от такова с инфантилизъм в чистия му смисъл. допускам, няма смисъл да ти обяснявам термина "инфантилен"  

Аз не съм вманиачена на тема "продължение на рода", "децата са всичко" и прочие пропаганда...в никой случай! Аз смятам, че "мама, татко и аС" е АБВ-то на жизнения цикъл и всичко останало, за съжаление е нищо повече от отклонение от нормата...Както и да ти звучи. Това беше по-скоро по въпроса, защо бъдеще без деца не ми звучи пълноценно и прочие...Инак на първия въпрос- да осиновиш изоставено дете, само по себе си предполага много сила..именно заради "чуждата кръв". Хайде сега, не сме последователи на Хитлер с неговия Суперчовек, нали   Какво значи "чужда" по отношение на един вид...не осиновяваме маймунчета, нали? ДНК...и какво от това? Може да е дете на престъпник ли? Трябва да сме по-широко скроени! Пред очите ми всеки ден расте захвърлено дете...чудесен човек. Наистина е като лотария, но в крайна сметка, не може да сме такива идеалисти и да очакваме само най-доброто!

идеята в целия ми предходен пост беше, че черногледството, мили мои, в никой случай не значи реализъм. Не обичам думите "няма начин"..и не им вярвам. начини, дал Господ..оправдания също.  :)Звуча може би малко назидателно, без да го искам, но моето мнение е такова, а аз обикновено го отстоявам.
Не искам да звуча грубо, наистина! Но наистина хората сме различни! 

Да де, ама защото сме различни, затова трябва да има някаква търпимост в различията ни. Сиреч, някой като си каже мнението, след като не го възприемаш точно така, да му дадеш правото на тоя човек да си го има това мнение.
Буболинка, твоето мнение стана ясно за мен още от първия пост. Втория вече леко ме подзразни, признавам...Когато стигнеш дотам, докъдето е стигнала Танита и мъжа ти откаже да осиновите дете, ще постъпиш както намериш за добре. Но нито знаеш, нито познаваш момичето, мъжа й, борбата им, живота им, обстоятелствата, факторите и тъй нататък, за да отсечеш тъй безцеремонно - Инфантилизъм! и туй то. Спри се и не рови така в човешката мъка, всеки минава през нея по- различен начин.Тук трябва да се подкрепяме, не да се нараняваме допълнително. Дано не звуча грубо, защото не го мисля с тоя тон
Танита, освен да те прегърна виртуално, нищо друго не ми хрумва. Живеем си нашия живот, с нашата съдба и тва е...

Не ми скачайте така, ако обичате!   Не осъзнавате нещо важно и то е, че аз съм нова на това място, а вие вече се познавате- знаете си драмите и човешките съдби! Аз няма как да ги зная, нали ме разбирате   Разбирам защо ми скачате- очевидно Танита има проблем, за който вие знаете- АЗ обаче не! Вие знаете ли моя? Знаете ли през какво съм минала, какво съм преживяла, защо разсъждавам така??! Не знаете нищо....Аз видях БЕБЕТО си разкъсано на парчета и мисля, това ме беляза завинаги!!! Нищо в живота ми от тук нататък, няма да бъде нито толкова болезнено, нито нещо, което не мога да преживея- сигурна съм!
Разбира се, че всяко правило си има изключение, искренно и от сърце съчуствам на жената, но това е нейния живот и те с мъжа си единствено могат да вземат решение за себе си. Но преди да ме нападате, помислете, че вие разполагате с факти-аз не! И последното, което съм искала е да нараня с волно или неволно някоя от вас-жени ежедневно преминавайки през своята лична драма...Просто изказвах своето мнение....

Мила Танита, от сърце, повярвай ти желая да намериш нещо, което да запълни пустотата в сърцето ти, да бъдеш силна и обичана, да вярваш в себе си и в малките щастливи мигове, които живота ни поднася! Прости, ако съм те наранила, не е била това целта ми....  

Темата се измести в неправилна според мен посока, съжалявам ако съм обидила някого, ако Модератор прецени, може да я заключи.

П.п. "инфантилен" значи "непораснал", не е обидна дума 

Да де, ама защото сме различни, затова трябва да има някаква търпимост в различията ни. Сиреч, някой като си каже мнението, след като не го възприемаш точно така, да му дадеш правото на тоя човек да си го има това мнение.

Това важи за всички...но понякога е трудно да се поставим на мястото на другия и говорим от собствената си позиция.
Човек гради мнението си на база собствен опит. Много ми стана мъчно от поста на Танита... точно поради тази причина . Замислих се, през какво трябва да е минал човек, за да дойдат тези думи, мисли...видях, прочетох, те отговорите са тук.

Понякога се чудя, колко болка може да понесе човешката душа...сякаш няма предел.
Нека не се дразним от думите на другия, а да се опитаме да го разберем. Ако не стане - здраве да е.

Бях чела някъде един цитат - " Човек може да е или много щастлив със съдбата си, или много нещастен " .
Нещата си се случват, независимо харесва ни или не . И по-добре да ги приемаме такива каквито са, иначе ще живеем в постоянна болка .

bubulina79, съжалявам за това, което си преживяла! Повярвай ми, тук тъжните истории са много, за съжаление, и не знаеш в чия рана ще бръкнеш. Затова, нека бъдем толерантни към избора на всеки по какъв път е решил да си извърви живота си, а да не го гледаме през собствените си очи.

Съветът ми е съвсем добронамерен, не го приемай като забележка.

bubulina79, съжалявам за това, което си преживяла! Повярвай ми, тук тъжните истории са много, за съжаление, и не знаеш в чия рана ще бръкнеш. Затова, нека бъдем толерантни към избора на всеки по какъв път е решил да си извърви живота си, а да не го гледаме през собствените си очи.

Съветът ми е съвсем добронамерен, не го приемай като забележка.

Колко си деликатна мила Елфи! Не го приемам като забележка, признавам, че може нещо в мнението ми е да е подразнило останалите, случило се е неволно и наистина е малко трудно да оцениш мнението на някого, като не виждаш езика на тялото му и емоциите които изпитва в момента. За това и се извиних...не съм искала да съм груба. :oops:Факт е, че всички сме различни, но за съжаление ни обединява едно- болката. Сигурна съм, че тук има хиляди тъжни истории и житейски драми. За съжаление. И всяка от нас е преживяла или преживява нещо, за което останалите съчустват, но не могат напълно да разберат...Толеранстността е хубаво дума, трябва да умеем да я спазваме 

Когато преди три години долетя, носейки две черти в пластмасовата кутийка, помня пощурях от щастие....После, незнайно защо 15 седмици и 100 инжекции по късно, в една тъмна нощ посред Великден, реши да вземеш това, което ми даде... с все сърцето ми..."Зародиш от мъжки пол"....НЕ БЕШЕ! Беше не зародиш, не ехографска снимка, не папаварин, не контракции, не нищо друго, а просто част от сърцето ми. Майчиното ми сърце неосъзнато. Защото, Щъркчо, някои се раждаме майки....Като момичето, което 6 месеца лежеше до мен, за да Я задържи...Като това, което усещаш под сърцето си. Защото То е То за всеки друг освен за теб, за теб ТО е ТОЙ или Тя....ВСИЧКО.

Три години по-късно не искаш да дойдеш...Меря БТ, следя слуз...моля се на богове, в които не вярвам...плача с нещастните мами със злощастно инсеме или инвитро, радвам се с нарастваща картинка на бременност....Със сълзи...Чакам нова отчаяна душа да сподели радостната вест и се радвам с нея. Тъгувам с поредната омразна лелка, потъпкала надежди ЗА ПОРЕДЕН път...
Виждаш ли силата ни, Щъркчо?! Не спираме да се борим за новия живот, новото начало, пренебрегнали себе си и собственото Аз в името на нещо..Таейки надежда за двете черти и вмирисаните пелени месеци по-късно.
Защото, Щъркчо, да си МАЙКА е призвание...Рано или късно...

Буболина твоята история е сякаш писана от мен ... Но аз знам, че всички ние, ще бъдем майки ... Един ден ... дано е близо този ден! Чуваш ли Щъркчо?

Буболина твоята история е сякаш писана от мен ... Но аз знам, че всички ние, ще бъдем майки ... Един ден ... дано е близо този ден! Чуваш ли Щъркчо?

Чува те сладка моя, чува те!