Ох, като чуя за раждане и настръхвам. То са мъчения, то е чудо. Нямам думи .
Не е вярно! Досега се въздържах да пиша за моето раждане, но сега ще напиша.
амото раждане беше песен-в 14 и малко ме приеха в 5 см. разкритие, супер спокойна, не ме болеше изобщо.
Контракциите започнаха още в 6 сутринта, но ме мързеше да ставам, затова в 9 чак станах, закусих, изчистих в нас, изпрах, извадих миялната, къпах се, маски си правих - абе мотане. Говорих с Кало по скайп и му викам "Ми аз май раждам, ама не ме боли, може да е фалшива тревога - стой на работа, докато ти се обадя". В 13 си викнах такси, не успяхме да излезем от Надежда, защото попаднах на бал, после задръстване, че беше последния работен ден и в 14 бях в Окръжна. Жекова ме посрещна и вика "Айде бе пиле, да видим дали раждаш", а моите контракции на 2.30-3 мин. В таксито като имах контракция само се набирах на дръжката, а шофьорът мина през всички дупки, явно не разбрал, че раждам. Аз спокойна и явно затова при проверка - 5 см. разкриетие, болки никакви, освен като ме накара да легна за тонове - ей тва е гадния момент. Та разбра се, че ще раждам и се обаждам на Кало "Ми да, ще раждам, мини през нас да вземеш това и това и ела". Докато оправим документи, клизма и стигнем до предродилна мина 1 час. Там на тонове 15 минути, мерене на таз и ме пуснаха да ходя по коридорите докато се оправят с една друга родилка, която беше с тежко раждане. Тя докато викаше и крещеше ми спряха контракциите за малко от уплаха. Викнаха ме и мен, сложиха епидуралната, пукнаха мехура, още 20 минути по коридора, после легнах в предродилна, че ми се зави свят и докато другото момиче викаше "Ака ми сееее", а й казваха "Абе на ти от 20 дни викаш така, напъваш се излишно в момента, нямаш разкритие, недей да си хабиш силите", аз се обаждам "Абе за нея не знам, ама аз имам напъни и то сериозни". Жекова ми вика "Да бе!" Я да видя и опааа - 8 см. Айде в родилната и с два - три яки напъна и помощ от Жекова, анестезиолога Генов и акушерка Карамитева родих нашия Николай . Не успяха навреме да ми направят епизиотомията и малкия ме поразкъса здраво, та сега се мъча със шевовете и се сдобих с хемороид, който за два дни се прибра. Като изключим болката в шева като сядам съм пушка. Жекова ми каза да седя на детски пояс и това доста облекчава.
Супер доволна съм от отношението на целия екип - нямаше значение кой лекар е на смяна, винаги минавах, изслушваха ако имам болки, помагаха ми и всички бяха мили.
Едно нещо запомних от лекциите на елена Василева в Бейби мола - като влезеш в родилното да търсиш таласъми, ще ги намериш. Като отидете с положителна нагласа болката не се усеща толкова силно.
Радвам се, че не се поддадох форумите да съм без упойка и система с окситоцин, ами се възползвах от всичко и родих леко.
Бебе Ники реве от болки в коремчето, но вече се специализирах да го кърмя с една ръка, с другата да пиша или да ям с една ръка, другата да кърмя, че като няма кой да помага, по-добре да си изобретателен, за да имаш сили