Мънки, Сперанса добре дошли, много се радвам за вас, леки и безпроблемни девет месеца!!!!!!!
Лейла стискам палци всичко да е наред

Да се отчета и аз, вчера бях на преглед и видяхме малкия бандит(според мен и двамата ми лекари е мъж ), май е рано и според мъжа ми сме объркали,но....! Всичко е нормално и отговаряме на седмиците си, голямо въртене падна нали все още му е широко

Ей, супер, браво Гери Честит бандит. Дано няма грешка

Ох, като чуя за раждане и настръхвам. То са мъчения, то е чудо. Нямам думи .

Бубе наистина добре е, че ти е потекла кръв от носа, shanoar ти го е казала вече, не се шашкай бъди спокойна и ти и бебка ще сте добре!
Раши честити сини гащички, увеличават се момченцата за нашите мацки!
Гери и на теб честито момченце, но и да е момиче няма значение да сте живи и здрави и късмет до финала.Знам че си от Олимед кой ти следи сега бременноста, аз съм при д-р Симеонова.

Ох, като чуя за раждане и настръхвам. То са мъчения, то е чудо. Нямам думи .

Не е вярно! Досега се въздържах да пиша за моето раждане, но сега ще напиша.
амото раждане беше песен-в 14 и малко ме приеха в 5 см. разкритие, супер спокойна, не ме болеше изобщо.
Контракциите започнаха още в 6 сутринта, но ме мързеше да ставам, затова в 9 чак станах, закусих, изчистих в нас, изпрах, извадих миялната, къпах се, маски си правих - абе мотане. Говорих с Кало по скайп и му викам "Ми аз май раждам, ама не ме боли, може да е фалшива тревога - стой на работа, докато ти се обадя". В 13 си викнах такси, не успяхме да излезем от Надежда, защото попаднах на бал, после задръстване, че беше последния работен ден и в 14 бях в Окръжна. Жекова ме посрещна и вика "Айде бе пиле, да видим дали раждаш", а моите контракции на 2.30-3 мин. В таксито като имах контракция само се набирах на дръжката, а шофьорът мина през всички дупки, явно не разбрал, че раждам. Аз спокойна и явно затова при проверка - 5 см. разкриетие, болки никакви, освен като ме накара да легна за тонове - ей тва е гадния момент. Та разбра се, че ще раждам и се обаждам на Кало "Ми да, ще раждам, мини през нас да вземеш това и това и ела". Докато оправим документи, клизма и стигнем до предродилна мина 1 час. Там на тонове 15 минути, мерене на таз и ме пуснаха да ходя по коридорите докато се оправят с една друга родилка, която беше с тежко раждане. Тя докато викаше и крещеше ми спряха контракциите за малко от уплаха. Викнаха ме и мен, сложиха епидуралната, пукнаха мехура, още 20 минути по коридора, после легнах в предродилна, че ми се зави свят и докато другото момиче викаше "Ака ми сееее", а й казваха "Абе на ти от 20 дни викаш така, напъваш се излишно в момента, нямаш разкритие, недей да си хабиш силите", аз се обаждам "Абе за нея не знам, ама аз имам напъни и то сериозни". Жекова ми вика "Да бе!" Я да видя и опааа - 8 см. Айде в родилната и с два - три яки напъна и помощ от Жекова, анестезиолога Генов и акушерка Карамитева родих нашия Николай . Не успяха навреме да ми направят епизиотомията и малкия ме поразкъса здраво, та сега се мъча със шевовете и се сдобих с хемороид, който за два дни се прибра. Като изключим болката в шева като сядам съм пушка. Жекова ми каза да седя на детски пояс и това доста облекчава.
Супер доволна съм от отношението на целия екип - нямаше значение кой лекар е на смяна, винаги минавах, изслушваха ако имам болки, помагаха ми и всички бяха мили.

Едно нещо запомних от лекциите на елена Василева в Бейби мола - като влезеш в родилното да търсиш таласъми, ще ги намериш. Като отидете с положителна нагласа болката не се усеща толкова силно.
Радвам се, че не се поддадох форумите да съм без упойка и система с окситоцин, ами се възползвах от всичко и родих леко.


Бебе Ники реве от болки в коремчето, но вече се специализирах да го кърмя с една ръка, с другата да пиша или да ям с една ръка, другата да кърмя, че като няма кой да помага, по-добре да си изобретателен, за да имаш сили

Жаси, много хубаво си го написала. Аз едвам се въздържах, но сега ще напиша, че като тръгваш към нещо с негативизъм, това и ще получиш. Нищо лично Смарайди, ама с тази нагласа не си помагаш по никакъв начин.

Супер си Жаска Само така!

Смараидче, мила, споко всичко ще е наред! Не се плаши. То човек го е страх от непознатото, ама ето виж как хубаво ни го разказаха Целувки

Момичета, желая ви на всички леки раждания! Не се плашете чак толкова! С епидуралната дори си поспах доволно (мъжът ми и той на креслото до мен).    В крайна сметка, може и да видите малко зор, но все пак раждане е. Като си помислите колко е напреднала медицината в сравнение с преди 100 г., направо сме си за завиждане. 

госката, съжалявам за трудностите! Важен е резултатът. 

Радвам се, че не се поддадох форумите да съм без упойка и система с окситоцин, ами се възползвах от всичко и родих леко.

От какъв зор пък са ти казвали да си без упойка? Затова ли се оплакват толкова много хора по форумите колко зле било? Ми ще боли, нали е раждане. Аз не си и помислям да раждам без епидурална ( всъщност помислях си, ама се отказах да се правя на герой), а сега като знам, че ще ми стимулират раждането с окситоцин, направо от началото като си взема епидуралната и смятам да си почивам докато не стане време за напъването. Почти никой вече не ражда без епидурална. А хубавото на нея и е , че не минава плацентата и не засяга бебо.  Сега чак разбирам защо има толкова оплакващи се.


Боби

Боби, явно не си попаднала мила на такива изказвания, то не е назад към естественото, то не е претенция и чудеса, според мен побъркват екипите в желанието си да ги учат как да си вършат работата. Толкова глупости се пишат по форумите, че направо се чудя от къде им идва на акъла всички тези глупости.

Боби, явно не си попаднала мила на такива изказвания, то не е назад към естественото, то не е претенция и чудеса, според мен побъркват екипите в желанието си да ги учат как да си вършат работата. Толкова глупости се пишат по форумите, че направо се чудя от къде им идва на акъла всички тези глупости.

За мен това си е лично решение - те се мъчат, на екипите сигурно им е все тая. Който иска да се мъчи, ако ще и зъби без упойка да си вади, като иска да е назад към природата. Просто съм учудена, че много хора взимат подобно решение. Обикновено каквото и да си говориш, като те заболи яко и си сменяш мнението. Една лекарка казваше, че 90% от майките, които за първи  път раждали казвали, че ще пробват без упойка, но като започнели болките и почти всички си я искали. Аз затова съм учудена, че са толкова издръжливи. И аз казвах, че ще видя как върви и ще реша, ама от както преди седмица се събудих с онези лоши болки, първата мисъл в главата ми беше как да стигна по-бързо до болницата, че да ми боднат катетъра в гърба и да ми дадат упойката. От тогава съм наясно, че няма да чакам, ами направо ще си я поискам.

Гери  хубави новини ,дано не си променят мнението лекарите :wink:и да си имате един здрав юнак.

Момичета   :)само мога да пожелая на всички ви Леко Раждане и много късмет ,кой по рано кой по късно всички сме на там.
А аз с моите болежки ще видим  спирам да се оплаквам.

Ами то раждането до мен май затова беше трудно, не разбрах точно, но така заподозрях от коментарите на екипа. Девойката не искаше ЕПЗ - то верно, кой ли я иска-окси и епидурал. Беше постъпила с 3 см. и не искаше да ходи по коридорите,колкото и да я убеждаваха. Та вика, вика, уплаши ме, аз търчах със системи да видя аджеба защо никой не й обръща внимание, накрая я преведоха в родилна и беше на съседното легло. ДА ама от назад към естественото загуби родова дейност - напъваше неуспешно и айде на спешно секцио. Аз бях на втория напън, а тя още викаше и й казаха "Абе и Вени я напъва, ама не вика". А истината е, че колкото повече викаш, толкова повече хабиш сили за нищо. Не вярвах, но има една физиономия дето помага за раждането. Обясниха ни на лекциите, че повечето родилки поемат въздух, издуват бузи и напъват. А позата която ни казаха е да стиснеш зъби, не да издуваш бузи, да затвориш очи и да си представиш, че всичките ти мускули се насоват надолу. И аз при последния напън тъкмо бях издула бузи и се сетих за физономията и изпуснах въздуха моментално, поех нов, напънах със стиснати зъби, и вече накрая на напъна тъкмо си помислих "Уф, отказвам се, не ми се ражда повече" и Жекова ми стисна носа, при което аз поех силно въздух и бебето излезе. Тя ме беше предупредила де, няколко пъти ми каза "След малко стискам носа, това не е насилие спрямо теб, бебето ще излезе тогава". И наистина така и стана.

Та толкова за естественото, назад към припродата и т.н. Искам да ви кажа, че мен Блу скай и Уайти ме убедиха да ползвам епидурал. Бях написаха след една лекция в Мола, че явно упойката не е нужда и те ме убедиха да я ползвам. Не помня вече постовете, но който е любопитен да разрови из темите от ноември.

П.С. Госка, купи си детски пояс за плуване и седи върху него - шевовете зарастват бързо и не боли като седиш, защото тежаста ти пада на различно място, не върху тях. Ама редувай а седиш върху пояс и да лежиш по корем, че аз си докарах боли в опашната кост иначе.
Това важи и за скоро запътващите се към родилното - много ще ви помогне, ввярвайте ми.

Жаси, браво момиче Дай Боже всекиму такова раждане!!! Аз съм от малък град и за съжаление при нас епидурал няма така че искаш, не искаш си раждаш и болки от началото до края, но се забравя всичко Аз имах такова тежко раждане първия път, че една акушерка ми се чуди как съм се била навила за второ...ама тия вярно акъл нямат, че и ако знае, колко време го чакахме сигурно ще припадне

Ох, мечти, мечти за епидурална, къде ти в нашия град.Родих си без упойка,стимулирано с окситоцин заради преносване,  всъщност болка имаше докато стане разкритието, при напъването нямаше болка, а и стана бързо - 3 напъна, не са проблем поне за мен.И все пак дори и без упойка нямам лоши спомени от раждането и на 3-ия ден реших, че ще имам второ и пак бих избрала нормалното раждане.Няма страшно - природата си знае работата, важно е да си в добри ръце и да слушаш и изпълняваш каквото ти се каже.

Искам да ви кажа, че мен Блу скай и Уайти ме убедиха да ползвам епидурал.

Съмнявам се, че съм ти давала такъв съвет, имайки предвид, че аз самата исках да раждам без упойка, епизиотомия и пр. 
Ако имате желание и прочетете повече за обезболяване и индуциране на раждането, ще разберете, че това в повечето случаи води до усложнения и забавяне на процеса. А в огромна степен и до спешни цезарови сечения. Но всеки има глава на раменете.
Леки бременности, здрави бебета и майки около термин.

Гери[/b] и на теб честито момченце, но и да е момиче няма значение да сте живи и здрави и късмет до финала.Знам че си от Олимед кой ти следи сега бременноста, аз съм при д-р Симеонова.

И аз съм при д-р Симеонова, да наистина искам само всичко да е наред, без значение от пола
Пожелавам и на вас късмета да не ви изоставя до края!!!!!

С Окситоцин се ражда по - бързо и се спестяват дъълги часове разкритие. Присъствала съм на раждания. В предродилна зала ми се сви душата. Ала ми хареса една родилка в родилна зала, като напъна 3 - 4 пъти и роди .
А на мен не ми харесва протежираното раждане. А и акушерките май не го харесват.

Здравейте момичета,
И аз си мисля че съм за да ми сложат упойка и окситоцинче. За какво да се мъчим като ги има тези научни постижения

Сладури, бях днес на ФМ. Бебока се оказа момиче Аз се бях настроила за момче, но нищо - това не е важно. Иначе сме добре, здравички. Не откриха нищо притеснително. Записаха ми го на диск - снимки и клипче и сега я гледам тук как мърда ли мърда
Успокоих се, че се движи и си протяга крачетата - нищо, че не усещам още. Държи си ръчичката пред носа през цялото време - хехе.

Ееехх, Раши, ами като е девойка, няма да я връщате, я   да сте добре двете, това е най-важното. Аз съм на ФМ на 15.06 във Фемина при д-р Цолова май беше. Дано всичко ни е наред, че с тая ниска плацента бая ме шашна гинката.
Аз също раждах с епидурална, още преди това бях решила така. Понеже предишната ми бременност я следеше д-р Сигридов, за моя случай основните доводи "за" бяха, да не получа разкъсвания. А и в хода на самото раждане така ме болеше, че едвам докретах до заветните 5 см разкритие, за да ми сложат упойката. Родих около 2 часа, след като ми я поставиха, горе-долу с 3 напъна. Не знаех как да напъвам, докато акушерката не ми каза "акай бе момиче, акай"       иначе май преди това си напъвах от гърдите. Самата ми упойка също беше с включен окситоцин, тъй като след като ми я сложиха, контракциите ми намаляха - не зная иначе дали е обичайно епидурална+окситоцин.
Успех на всички, за които срещата е съвсем близо