Аз се лекувам от стерилитет от 10 год., а едва от 1 год.- адекватно, защото чак тогава разбрах, че трябва да отида в клиника по стерилитет. Какво ли не ми мина през главата - кръвоизливи, редуващи се с липса на М, една киста 90 мм., която изчезна сама, полип в матката, за който ми правиха абразио, висок пролактин, липса на ову- 6 м. на Клостил, яйчниците се повлияха, но бременност не настъпи. Забравих за Прегнила, Дуфастона, Оргаметрила , Бромокриптина, кръвоспиращите... Всъщност май че имах 1 бременност, която мн. бързо приключи. Така и лекарката не успя със сигурност да я потвърди. Най- накрая отидох в клиника "Бора" при Д-р Матеев за конс. Той реши, че има съмн. за Ендометриоза и ми направи лапароскопия. Диагнозата се потвърди- имаше върху яйчниците и в/у тръбите, които за щастие се оказаха проходими. От октомври м.г. започнах леч. със Золадекс за 6 м. Сега се възстановявам от него. На първата фоликулометрия след леч. се видя на 11 ден 1 фол. с р-ри 19 мм., който на 15 ден беше станал 15 мм. Лигавицата беше 10-12 мм. Оказа се, че ову няма, за пореден път. Следващият етап е инсе и евент. ин витро. Това е кратък разбор на моето ходене по мъките, дано не съм досадна. На вс. отгоре срещам абсолютно неразбиране от страна на приятеля ми, с който живеем от 6 г. Той си има две деца и май много не иска трето. Всичко до сега, което съм направила, лапарото, лечението, спермограмата, е било с цената на неимоверни скандали. Дори декларацията за ин витро е подписана само от мен. В Здр. каса умрях от срам. Може би трябваше вс. това да запиша в дневници.