Съгласна съм с Танита! За преодоляване да страховете и депресиите се иска собствена воля и подкрепата на околните. Лекарствата са само помощни средства. Аз преди години имах много сериозна страхова невроза, провокирана от страшни случки с мой близък човек, на които станах свидетел. Трябваше ми много време да се оттърва от нея. Помогнах си сама. Ходих няколко пъти при един много добър психиатър, който ми помогна с това, че ми описа с думи реалността и ми обясни защо нямам причина да се страхувам.
Спрях да ходя при него, защото нямаше смисъл. Проблемът си беше налице и аз трябваше сама да преодолея страха, понеже нямаше как да избягам. Много хора ме съветваха да се махна. Но, се радвам че не го направих, защото начинът не е да спасиш себе си, а да изоставиш близкия.
После записах да уча психология и някои неща ми се поизясниха. Много е важна и ролята на близките хора. Родителите ми се държаха все едно няма проблем и смятаха, че по този начин ми помагат да забравя. Аз обаче имах нужда да говоря за това и тяхното мълчание ме караше да се чувствам изоставена. Помогнаха ми приятелите, с които си говорех, когато ми беше тежко и не ме оставиха да мисля за глупости. Ходехме по купони, концерти и т.н. и това ме спаси. Изключително съм им благодарна за това.
Тогава нямах половинка, понеже бях много млада. Давам си сметка, че ако имах човек до себе си в онзи момент, нямаше изобщо да стигна до тази невроза. Човекът до мен сега винаги ме приземява, когато тръгна да изпадам в крайности т.е. много ми помага.
Колкото до депресията от репродуктивни неуспехи, усетих я на гърба си за тези 4-5 години, но не с пълната и сила. Някак си винаги съм била убедена, че когато човек иска нещо важно, колкото и неудачи да изтърпи, накрая ще го постигне. На съпруга ми му беше по-трудно отколкото на мен. Може би, докато го убеждавах, че всичко ще е наред, не ми е останало време да се отпусна. Според мен в живота няма невъзможни неща. Има изход от всяка ситуация, повярвайте ми!
Ако някоя от вас има нужда да си поговори с някого, аз съм насреща.
