0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*

    deep

  • *
  • 2887
  • believe in YOU
Re: да си признаем колко от вас.........
« Отговор #20 -: Май 22, 2010, 11:52:44 am »
Млако встрани от темата, можете ли да ми препоръчате добър специалист във Варна, Русе или Шумен?



http://www.psychology-bg.com/

Дано е полезна тази страница.

Хиляди гори са скрити в един малък жълъд. Р.У. Емерсън
Re: да си признаем колко от вас.........
« Отговор #21 -: Май 22, 2010, 13:28:43 pm »
мерси! :D
Re: да си признаем колко от вас.........
« Отговор #22 -: Май 25, 2010, 15:32:24 pm »
нямам думи да ви опиша колко зле се чуствам,поне като прочетох отговорите ви се убедих че не съм сама,всмисъл не съм единствената жена с такива проблеми
Вики, едни хора вземат антидепресанти през целия си живот - при всяка тревога вадят отнякъде лексотани, при всяко безсъние, при всеки скандал. Други са имали сериозни депресивни моменти и са се лекували с антидепресанти под лекарски контрол и при задължителни терапевтични сеанси. Това, второто, е достойно за уважение лечение и е временно. Антидепресантите се спират също по схема, защото ако човек реши да ги спре на своя глава, ще разбере какво значи абстиненция. На мен сериозен лекар по стерилитет ми каза, че потискали овулацията, но ми го каза постфактум, след като ги бях спряла. Аз отидох с оплакване, че от една година не зачевам и до преди четири месеца съм била на антидепресанти и лекарят тогава обобщи "Значи от четири месеца не зачеваш, защото преди това антидепресантите, са потискали овулацията" - давам ти точен цитат с надеждата да съм полезна. Но е добре депресията да се "изчисти", а и след това да си имаш контакт с психолог или психотерапевт, защото при забременяване тези състояния се обострят и могат да доведат до вземане на неправилни решения за важни неща.

Благодаря ти мила за тези думи.
« Последна редакция: Май 25, 2010, 22:05:13 pm от Lisko »
*
Re: да си признаем колко от вас.........
« Отговор #23 -: Май 26, 2010, 09:16:25 am »
Преди няколко години се сдобих с "паническо разстройство". Голям кошмар, ходих при доста доктори, първоначално при невролози, защото се ужасявах от психиатрите, след това отидох при психотерапевт, който се оказа, че е бивш психиатър ( в БГ май няма психотерапевти или са много малко). Да ви кажа - много ми помогна - пих няколко месеца сероксат, симптомите на паническото растройство намаляха, но в крайна сметка успях с помощта на много четене по форумите и определено на психиатърката да си помогна сама и да захвърля накрая и антидепресантите.
Ако имате проблем - потърсете помощ от квалифициран доктор и не отлагайте.
Али, мога да ти дам координати на докторката - жена е, но е в София.
Ако искаш ми пиши на лични, мога да ти дам доста съвети как да се спасиш от тази гадост, наистина е изключително неприятно изживяване, но е лечимо - споко!
Re: да си признаем колко от вас.........
« Отговор #24 -: Май 26, 2010, 12:12:19 pm »
Аз май съм се сдобила с "панически страх от репродуктивни проблеми". Тези дни ми закъсня с цели три дни, а на третия почна леко да ми зацапва ... точно по същия начин, като при неуспешната ми бременност. И без никакъв преход изведнъж се оказах в състоянието си от миналото лято, когато два месеца се опитвах да задържа проблемната бременност, само лежах, плачех, страхувах се да отида до тоалетната и деградирах всякак - физически и психически...

Нямах представа, че тези спомени и страхове си стоят в мен абсолютно същите по сила и и интензивност. Аз вече цяла година се лекувам, подадох документи и във фонда, толкова съм мотивирана, мислех, че ако забременея ще съм съвсем нов човек. А то не се оказа така. За "щастие" не се оказах бременна, но спешно се нуждая от терапия, защото бременността рано или късно пак ще настъпи, а аз ако съм толкова увредена от предишния си репродуктивен неуспех, вероятно ще си докарам нов.

Пиша всичко това тук, защото не смеех в друг форум да попитам: какво правите със страха си от неуспех? Как сте превъзмогнали лошите спомени за кървене, несправяне, неуспех при бременност. Имам нужда от вашата помощ, макар че вече съм си записала час за психотерапевт и не смятам да се предавам току-така.
*
Re: да си признаем колко от вас.........
« Отговор #25 -: Май 26, 2010, 12:28:30 pm »
Сама трябва да си помогнеш - психотерапевта само ще те помогне сама да излезеш от това състояние - със или без лекарства. Единствения начин да се пребориш със страха е да му се опълчиш - правиш точно това от което те е страх и симптомите отшумяват и изчезват. Нали сте чували - най-голям с страха от самия страх.
Не е лесно, аз съм го изпитала на гърба си, трябва много усилия, но това е начина, не само, че това е начина - това е единствения начин
Успех!
*
Re: да си признаем колко от вас.........
« Отговор #26 -: Юни 06, 2010, 17:50:18 pm »
Думите: "Стегни се, сама ще си помогнеш!" са същите като: "Успокой се и ще забременееш!" :?. Клинична депресия, паническо разстройство или като при мен натрапливости не се лекуват с думи. Изпитала съм го на гърба си. Една година се лекувах неуспешно, на втората имах късмет. Късмет, защото когато започна подобрение ми казаха, че било като налучкване. Доста видове лекарства изпих - различни видове антидепресанти и антипсихотици. Необходимо е лечение при психиатър, с лекарства, да се следи как действат и при по - тежки състояния в Дневен център.
АД не потискат Овулацията, по - скоро антипсихотиците и то от по - старото поколение. Пак от личен опит казвам.






При жълтеница у новороденото не се дава да се пие глюкоза, защото излишният  билирубин не се отделя с урината, а с изпражненията.
Re: да си признаем колко от вас.........
« Отговор #27 -: Юни 15, 2010, 20:35:48 pm »
аз лично нямам нужда от терапевти, но усещам, че половинката ми има. Изпада в пристъпи на ревности, песимизъм, все нещо не е разбрал или не е чул.
В борбата със стерилитета съм сама, той все си мисли, че ще стане ей така - мъжка му работа. Обачее почва да ми писва и в главата ми назравя идеята за ПЛАН Б :D
Re: да си признаем колко от вас.........
« Отговор #28 -: Юни 15, 2010, 23:25:12 pm »
Психиката на човека е голямо тайнство, от притеснение или от изживяни стресови ситуации се появяват как ви ли не промени в тялото. Поне на мен ми се случвало примерно от стрес да ми закъснява с месец и нещо. Няма да крия и аз съм пила успокоителни и какво ли не, но какво разбрах в крайна сметка, поне според мен, Трябва сами да си помагаме, ако има проблем, който ни привежда в това състояние просто трябва да бъде решен, заобиколен, защото подчертавам, че според мен, с лекарства просто успокояваш нервната система, незнам едно хапче дали би управило грешки които сме допуснали, или неща който са ни са случили просто по решение на съдбата примерно, заради които ние не се чувстваме добре. Аз примерно в моменти които не се чувствам добре гледам да се занимавам с неща които много обичам, или пък просто много се разработвам. Незнам това е просто моето мнение и моето решение, което предполагам е индивидуално само за мен.
Re: да си признаем колко от вас.........
« Отговор #29 -: Юни 15, 2010, 23:35:10 pm »
аз лично нямам нужда от терапевти, но усещам, че половинката ми има. Изпада в пристъпи на ревности, песимизъм, все нещо не е разбрал или не е чул.
В борбата със стерилитета съм сама, той все си мисли, че ще стане ей така - мъжка му работа. Обачее почва да ми писва и в главата ми назравя идеята за ПЛАН Б :D
Не си мисли, че си сама. Мъжете просто са такива много много уж не си показват. Притесненията им избиват по друг начин. Аз от време на време питам искаш ли да си имам бебче и той да разбира се, но не иска вече лекарства да пие и разни подобни. Но след първия неуспешен опит, който беше преди няколко месеца, просто го видях колко зле се чувстваше. И ние все се надяваме да стане ей така. Не губи кураж просто подходи по някакъв начин, привлечи му вниманието с нещо хубаво.
*
Re: да си признаем колко от вас.........
« Отговор #30 -: Юни 16, 2010, 09:05:14 am »
Думите: "Стегни се, сама ще си помогнеш!" са същите като: "Успокой се и ще забременееш!"
В единия случай говорим за психика, а в другия за физиология. Мисля, че разликата е видима. И не съм съм казала, да се стегне, че сама ще си помогне, а че трябва да потърси помощ от лекар, но главната роля в лечението е нейната - за разлика от забременяването, там, ако има физиологични причини - няма как да си помогне. Конкретно от паническото разстройство няма как да излезеш, ако стоиш беучастно и само си гълташ хапчетата, трябва сериозна работа върху собствените си емоции и психика - това имах пред вид.
И разбира се и аз давам този съвет благодарение на собствения си опит.
*
Re: да си признаем колко от вас.........
« Отговор #31 -: Юни 16, 2010, 11:12:40 am »
Съгласна съм с Танита! За преодоляване да страховете и депресиите се иска собствена воля и подкрепата на околните. Лекарствата са само помощни средства. Аз преди години имах много сериозна страхова невроза, провокирана от страшни случки с мой близък човек, на които станах свидетел. Трябваше ми много време да се оттърва от нея. Помогнах си сама. Ходих няколко пъти при един много добър психиатър, който ми помогна с това, че ми описа с думи реалността и ми обясни защо нямам причина да се страхувам.

Спрях да ходя при него, защото нямаше смисъл. Проблемът си беше налице и аз трябваше сама да преодолея страха, понеже нямаше как да избягам. Много хора ме съветваха да се махна. Но, се радвам че не го направих, защото начинът не е да спасиш себе си, а да изоставиш близкия.

После записах да уча психология и някои неща ми се поизясниха. Много е важна и ролята на близките хора. Родителите ми се държаха все едно няма проблем и смятаха, че по този начин ми помагат да забравя. Аз обаче имах нужда да говоря за това и тяхното мълчание ме караше да се чувствам изоставена. Помогнаха ми приятелите, с които си говорех, когато ми беше тежко и не ме оставиха да мисля за глупости. Ходехме по купони, концерти и т.н. и това ме спаси. Изключително съм им благодарна за това.

Тогава нямах половинка, понеже бях много млада. Давам си сметка, че ако имах човек до себе си в онзи момент, нямаше изобщо да стигна до тази невроза. Човекът до мен сега винаги ме приземява, когато тръгна да изпадам в крайности т.е. много ми помага.

Колкото до депресията от репродуктивни неуспехи, усетих я на гърба си за тези 4-5 години, но не с пълната и сила. Някак си винаги съм била убедена, че когато човек иска нещо важно, колкото и неудачи да изтърпи, накрая ще го постигне. На съпруга ми му беше по-трудно отколкото на мен. Може би, докато го убеждавах, че всичко ще е наред, не ми е останало време да се отпусна. Според мен в живота няма невъзможни неща. Има изход от всяка ситуация, повярвайте ми!

Ако някоя от вас има нужда да си поговори с някого, аз съм насреща.
« Последна редакция: Юни 16, 2010, 11:14:28 am от Раши »


*
Re: да си признаем колко от вас.........
« Отговор #32 -: Юни 16, 2010, 14:44:27 pm »
Раши колко съм съгласна с теб.И аз мисля точно така.Миналата година лятото бях изпаднала в огромна дупка точно заради репрудоктивните ни проблеми, но когато намерих с кой да споделям и говоря, нещата се оправиха.Не казвам, че всичко е както преди пак си мислиш, но и не изпадам в такива депресивни състояния.Просто имах нужда да видя, че не съм сама.Мъжете са странни птици и моя е такава.Сега си говорим споделя на тази тема, миналата година беше по-трудно и той не искаше да говори за това.И за мен лекарствата са помощни средства, а не начин на лечение, ако ти сам не се изправиш пред страха си, пред проблема си няма как нещата да се оправят.

*
Re: да си признаем колко от вас.........
« Отговор #33 -: Август 07, 2010, 04:02:21 am »
Здравейте,

напоследък съм напълно пристрастрена към зачатие и четейки, попаднах на тази подтема. надявам се да не приемете съобщението ми за спам, но аз съм по професия клиничен психолог и психотерапевт. Напълно съм убедена, че и без стерилитет и проблемите, с които ние трябва да се справяме, депресията, тревожността, паническото разстройство и всички останали окраски на психичната болка имат нужда да бъдат разбрани и преработени. те много рядко си "отиват" от само себе си. освен лекарства, психотерапията помага. зная, че е трудно да се отиде на терапевт или на психиатър, но мисля, че е добре да знаем, че има и такава възможност.

Ако някоя от вас мисли, че бих могла да съм й полезна с препоръки за колеги (включително и извън софия), ще се радвам да помогна.

моля, не мислете, че това е лош опит за реклама. от както започнах да посещавам сайта много си мислех къде би било удачно да предложа "моя" си начин и мойте ресурси да помогна на хората във форума, тъй като аз съм получила и получавам помощ, информация и подкрепа от тях.
Re: да си признаем колко от вас.........
« Отговор #34 -: Август 07, 2010, 16:34:03 pm »
За съжаление все повече хора имат нужда от подкрепа, от терапия, от психолог, но все още ме сме свикнали да си го казваме и да търсим помощ.

Аз бях в доста голяма черна дупка последните 2 години. Загубих две деца, едното от които имаше шанс, но не било писано. После куп семейни проблеми. Изгубих вяра в себе си, в мъжа ми, всички ме дразнеха, всичко ми беше все тая.

Известно време ходих при една психоложка. После ходих на психо анализа, нещо, което много ми помогна да преодолея страха към всичко, което ме заобикаля, да обика отново хората около мен, да повярвам в себе си и в човека който ме подкрепя през всичките тези години. Лекарства не съм взимала. Моя съпруг взима на няколко пъти, но той отказваше да ходи на психолог.

Не трябва да ни е срам. А да търсим помощ на време. Защото така както нервите могат да разбият човешката психика, нищо друго не може да го направи.

Кърмих близнаците си 1 год и 2 месеца!!!
За моите две ангелчета родени в 25 г.с.
9.09-11.09.2008
9.09-20.02.2009

Една година без мама...
*

    Sharky43

  • **
  • 71
  • Не се предавам.
Re: да си признаем колко от вас.........
« Отговор #35 -: Август 07, 2010, 18:29:18 pm »
Елена В., извинявай, може ли да ми постнеш  на ЛС линк или служебен е-мейл, на който да те потърся?

Моят проблем е по-нетипичен, установявам, че трудно понасям мързела (несвършената работа) на другите и виждам умисъл в несвършването на работата...знам колко смешно звучи на фона на депресиите от неуспешните опити, но ми се струва, че имам нужда от помощ, за да не се ядосвам. Предполагам, че проблемите са комплексни, а в яда към мързела ми "избиват чивиите"...
*

    delfinche

  • ***
  • 213
  • чакам те ангелче мое
Re: да си признаем колко от вас.........
« Отговор #36 -: Август 09, 2010, 21:38:39 pm »
Привет и от мен! Момичета искам да ви споделя моя проблем- не знам как да го определя- неспирно ме гони фобията, че не съм направила нещата както трябва :(.Правя едно нещо няколко пъти да се уверя,че е направено добре-направо се побърквам ,сама си го правя ,а най-гадното е ,че го осъзнавам перфектно,но го правя отново.сигурно това е признак,че не съм уверена в себе си, в способностите си. Установих, че го правя когато съм много изнервена.Какво да ви кажа ,много се тормозя,мислила съм да отида да направя няколко консултации със специалист! :?
*

    evro

  • *****
  • 5167
  • Мъдростта се побира в две думи Търпение и Надежда!
Re: да си признаем колко от вас.........
« Отговор #37 -: Август 09, 2010, 22:04:07 pm »
Иди. :D
Когато са основателни причините - т.е. не си сигурна дали си изключила ютията или не си заключила вратата - не е проблем, проблем е когато се обръщаш десетки пъти дали не те преследват/наблюдават, да си миеш ръцете по 100 пъти... ей такива странности. А за другото, просто когато си несигурна си повтаряй на глас "изключвам котлона", "заключвам вратата"...
Аз пък имам странното чуство че си губя ключовете, телефона, портфейла..., не ги ли видя в първия момент си викам всеки път "ето на загубила съм ги". Понякога без да са ми нужни ги проверявам дали са в раницата :lol:

Те осмислят живота ни!

Ако опитът ми е от ползва поне за един човек - това е смисъла на присъствието ми (отново и понякога) evro_angelova@yahoo.com
*

    mishanta

  • *
  • 7232
  • Не пропускайте профилактика при мамолог! Важно е!
Re: да си признаем колко от вас.........
« Отговор #38 -: Август 09, 2010, 23:24:57 pm »
Аз пък имам странното чуство че си губя ключовете, телефона, портфейла..., не ги ли видя в първия момент си викам всеки път "ето на загубила съм ги". Понякога без да са ми нужни ги проверявам дали са в раницата :lol:
Еврооо :lol:

 :music22:" Колко пъти, колко пъти?
                         Един ли, сто ли "
Благодарение на Вас съм Майка :flower: :flower:
Димитър 07.11.07 и Калина 21.10.09
:heartbeat: :heartbeat:

* Чувствителните хора живеят върху върха на пръстите си, за да не притесняват никого.
Прекосяват живота без да вдигат шум, защото целият шум е вътре в самите тях *


:eat: Рецептурник на майсторките в Зачатие :)
*
Re: да си признаем колко от вас.........
« Отговор #39 -: Август 10, 2010, 01:14:10 am »
Привет и от мен! Момичета искам да ви споделя моя проблем- не знам как да го определя- неспирно ме гони фобията, че не съм направила нещата както трябва :(.Правя едно нещо няколко пъти да се уверя,че е направено добре-направо се побърквам ,сама си го правя ,а най-гадното е ,че го осъзнавам перфектно,но го правя отново.сигурно това е признак,че не съм уверена в себе си, в способностите си. Установих, че го правя когато съм много изнервена.Какво да ви кажа ,много се тормозя,мислила съм да отида да направя няколко консултации със специалист! :?


Здравей,

мисля, че след като за теб е проблем и "направо се побъркваш" това е достатъчно основание да се срещнеш с колега и да помислите защо се случва това. Кое те кара непрестанно да си мислиш, че не правиш нещата както трябва. Ти най-добре знаеш колко е сериозен проблемът ти и това е напълно достатъчно основание да поговориш с някого. Съгласна съм с Евро, че това не означава, че страдаш от тежко разстройство, но пък и не означава, че от само себе си ще ти мине. Тревогата, както и депресията не минават просто защото "мислим положително" или "спираме да се тревожим", така както и гнева не минава като преброим до 10.