Това което искам да споделя няма нищо общо с този форум. Моля да ми простите, но имам нужда да го напиша. Така ми става сякаш по-леко. Ще ви кажа нещо за моето семейство, което сега се нуждае от сили и вяра, че въпреки всичко ние ще го преодолеем....отново. Мойте родители са разведени от 17 години. След развода, ние с брат ми останахме при баща ни. За мен той е най-добрият Човек и Баща!!!  Няколко години след това, аз заминах за ЮАР. Там се омъжих и не преставах да мисля за татко.....как е, добре ли е. Исках да си намери сродна душа, да не е самотен и Господ чу и го запозна с една жена. Вече 8 години са заедно и много се обичат. Ние с мъжът ми сега живеем в България. Те са щастливи, защото всичките им деца са около тях. Тя има две деца също и всички сме едни голямо семейство. Заедно сме на празници, уважава ме се, помагаме си. Но ни сполетя нещо лошо. Преди 3 години, тази жена, която баща ми много обича се разболя. Претърпя гинекологична операция....миома. Оказа се, че се налага химиотерапия. Прогнозите бяха различни от всеки лекар. Баща ми се поболя. Пред нея се държеше, но пред мен не успяваше да се стърпи и плачеше. Аз плаках, за нея, за него.....за нейните деца. След няколко процедури, невероятни мъки и какво ли не, казаха, че няма разсейки. Пенсионираха я по болест. Двамата си продължиха напред. Притесняваха се за нас децата им. Дали ще се оправим в живота, дали ще си имаме апартаменти, работа, аз за мен и бебе. И така, минаха около 2 години. Тя си ходи на прегледи постоянно, уж всичко било наред. Да, но май не е!!! От близо 2 месеца е с кашлица. Ходи на лекар, изписаха и антибиотик за настинка. Да, но кашлицата продължава. Преди 2 дена и направиха снимка на дробовете. Имало тъмно петно. Така каза баща ми снощи. От вчера тя е в болницата. Прогнозата не била хубава, казва лекарят. Трябвало да и правят снимка на дробовете много по-рано, отново го казва лекар. Сега чакаме и останалите резултати, но не са дали много надежда на баща ми. Съмнения за РАК на белите дробове!!! Аз все още вярвам, ще няма да е това. Вярвам, че и да е това коварно заболяване, тя пак ще го пребори. Трябва да сме силни....отново! Трябва да съм силна за баща ми, за да бъде той силен за нея. Жената, която обича! А той вече се е предал! Каза:" Един път господ помогна, но този път няма"

Мила, ще споделя нещо, което не съм казвала никога на никого в този форум - баща ми беше болен от рак. Той е лекар и се занимава професионално с това заболяване. За съжаление е много наясно какво може да се случи и как се развиват нещата в това отношение. Рака беше на пикочния мехур. Последва операция, тежка, ужасна... Мигове на отчаяние, чакане, молене... На всички богове... Слава Богу, разминаха се нещата след операцията. Не знам молитвите ли ни чу, или просто баща ми искаше силно да живее - и двамата с брат ми бяхме още доста малки, но се оправи. Само че не минава ден в които да не се вгледа в урината, във външните признаци, във всяко едно нещо, което не е обичайно. Ужасно е... Все чакаш да видиш дали няма да има нещо... Ново, по-страшно от преди... Знам само, че ти трябват много сили и на теб, и на баща ти. Тежко е когато се случи на близък. Обичаи го, подкрепяй го и вярвай, че чудото е станало веднъж - ще стане и пак!!! Колкото повече положителни мисли има у вас, толкова повече ще помагате и ще ви чуе онази сила там, нейде горе. Ще ви помогне... Прегръщам те и ти желая много много сили и дано чудото стане скоро

Бени, не бързайте да се притеснявате. Нека да направят изслидванията първо. А иначе потърси в гугала или в дира за НАТАНАЛ или на латиница NATANAL, това е един илач за който се пишат много хубави неща. Дано да излезе, не онова за което се притеснявате, а просто сянка!

Бени, с моят свекър се случи нещо подобно, преди година и на него му откриха сянка чрез рентген, даже бяха сигурни че е злокачествено. Пращаха го на биопсия, той плътно отказа, рачето било сега заспало, нямало защо да го будят. Не посети никакъв лекар повече, едни кръвни изследвания даже отказа да пусне. Нищо. Кашляше тежко и имаше треска, висока температура струва ми се също.
Сега година по-късно е жив и има добър вид, колко е здрав, един Бог знае. Скоро свекърва ми ходи при личната си лекарка за пръв път от изследванията на свекъра. Онази я посрещнала на вратата с въпрос: Как е мъжът ти, жив ли е, ние си мислехме за най-лошото, убедени бяхме и аз и пулмологът".
Бени, нещата никога не са напълно ясни и необратими, сигурно има стотици случаи като този, дай боже всекиму здраве!
Мога да ти подскажа нещо, нещо което аз правя винаги, когато съм отчаяна. Давам обет пред себе си, обещавам си нещо, което ще изпълня ако развръзката е добра. Това ми дава сили да продължа, дава ми вяра. Имам вече десетки поводи, да считам че в това има смисъл.
Давай кураж на баща си, бъдете дейни, не унивайте. Всички трябва да сме силни и да вяраме.
Прегръщам те, успех!

Аз не мога да кажа нищо положително и окуражително след честите си срещи с рака. Няколко гроба се отвориха в последните години и още повече рани в семейството ми. Но несъмнено най-тежката беше декември 2005.
Човек, който не е минал през болката на такава загуба надали би разбрал страшното усещане за пустота, страх и безизходица. Сега, когато пиша очите ми отново се пълнят със сълзи. Ненавиждам от сърце и душа думите "Времето лекува.". Не, не лекува - то просто си минава и раната си стои. Толкова нелепа и ненадейна беше смъртта на баща ми - точно на рождения ден на приятеля ми - 13 декември. 13 ада се отвориха ако питате мене - за по-малко от 40 дни си отиде 1 прекрасен, жизнен човек. В края на октомври, когато откриха малката киста в черния дроб, нито майка, нито аз мислехме, че ще бъде фатално. Знаехме, че ще е сложно, че ще е болезнено, че ще е трудно възстановяването, но нито 1 лекар не каза, че това е края.
На 2 декември беше операцията - точно на датата на годишнината от сватбата на родителите ми. 10 дни по-късно баща ми почина от усложнения, вследствие на операцията - прекалено голям се оказа тумора. Предпоследния път, когато го видях вкъщи беше добре - не се е залежавал, не го е боляло. Просто нещото в него тайно и безмилостно е ядяло живота му. Заедно с майка, пеша отиде до болницата за операцията. А от нея излезе с колата на траурната агенция. Когато го видях последния път беше в реанимация, пуснаха ме по изключение. На никого не пожелавам да усети такова нещо, да чуе звука на апаратите и да види колко е крехък живота. Не знам ще мога ли да забравя някога писъка на тия машини.
Но това - ракът не прощава. Пребориш се с него веднъж, той вземе, че се появи на друго място
Успех от мен и много, много късмет! Дано вашата приказка е със щастлив край

samorasliche   , ставата чудеса, живота е чудо, но просто на твоето и на моето семейство не се е случило чудо. Съжалявам за баща ти и в моето семейство има такъв случай, а сигурно и в семействата на 80% от хората, а на останалите - някой близък, но има също и толкова процента хора, които ще разкажат за някое чудо, необяснимо, но истинско. beny аз знам за няколко чудеса, няма да ги разказвам, само ще ти кажа, че трябва да вярваш.

Момичета, все пак диагноза при близката на Бени още няма, да не пребързваме. Много е важно дори какво си мисли човек, макар и да е само страничен наблюдател. В мислите е съсредоточена адски много енергия, по-силна от тази в думите дори.

Силно се надявам и вярвам, че нещата ще се наредят по най-добрия за вас начин. Прегръщам те и, ако можех, бих ти пратила всичката си положителна енергия.
Преди 3 години един лекар ми каза по повод съмнения за рак при тогавашния мъж в живота ми, че най-важното е той да иска да се бори.
Желая ти от сърце прекрасни и щастливи мигове с любмите хора.

Бени, разбирам как се чувстваш. Дядо ми и двамата ми вуйчовци са били болни от рак.

За да те успокоя , ще ти кажа и следната история: Вторият ми вуйчо са му давали три месеца живот - рак на лимфните възли - лимфосарком доколкото си спомням, поради което вуйна ми се развела с него, поради това, че не искала да се грижи за смъртник. Е да де, но благодарение на БЦЖ и всички треволяци които му вареше баба ми си живуркаше с 20 годишна ремисия. Ожени се втори път, та даже и дете му се пръкна / съмнявам се че е негова при положение, че е ингвинално облъчен обаче/ и най-накрая умря от чернодробна кома, в следствие на запояването, което му устройваше втората ми вуйна с цел да втората му дъщеря да наследи имотите му.

Както казвам, всеки там си има един тефтер, на който всичко се пише.

lady_11 написа:
Както казвам, всеки там си има един тефтер, на който всичко се пише.
 
А някои казат, на кой каквото му е писано, а аз искам да добарам тоя списък и тефтерите, да позадраскам някои работи.  

Миличка Бени, много кураж и сили ви желая, да преборите болеста.

Мила Бени как то са казали стари хора....всичко е божа работа!!
аз имам няколко  мои близки които са преминали през тази тежка борба със живота-някои успешно,някои не.Но ще ти разкажа накратко за моята майка..........................................................
имаше 5кг тумор в корема ,преживя изключително тежка 6 часова операция кървта и е преливана многократно и прогнози бяха--ще живее най много няколко дни!!!!!
Беше 2-3 месеца в болница в тежко състояние и слава богу се стабилизира.От тогава минаха близо 19 години.
След това доктори се възхищаваха на борбата и ,и я попитаха как така е успяла да издържи всичко ????........тя отговори   ..........
АЗ ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ МИСЛЕХ САМО  ЗА МАЛКОТО СИ МОМИЧЕНЦЕ  
КАК ЛИ СЕ ГРИЖАТ ЗА НЕЯ !!!!!!тя вобще не е допуснала че може да умре   .........................................Та явно тази вътрешна сила и господ са направили чудо!!!!
Надявам се и при вас да има такова чудо и скоро всичко да е ОК!!УСПЕХ!!!

бени, дано не се окаже рак. не винаги е фатален, но е неприятен. стискам палци

Мила Бени, не се шашкай излишно и не предизвиквай съдбата. В случая е много важно вие да дадете сили и кураж на човека, подложен на това изпитание. Самата аз съм преживяла няколко пъти диагнозата "рак" при мои близки. Преди 8 години на баба ми (която ме е отгледала и ми беше повече от майка)- диагноза рак на дебелото черво. Оперираха я, като за наша радост нямаше разсейки, но 6 месеца беше с анус претер, който изисква постоянни грижи и тъй като я беше срам от всички други членове на семейството се налагаше аз да и помагам през цялото това време. Не мога да ти опиша как съм се чувствала тогава, още повече че бях на 19 години. Всичко мина, свалиха анус претера и сега да ни е жива и здрава продължава живота си с пълна сила. Но преди 2 години за леля ми- здрава жена на 45 години започна черна серия. Влезе в болницата заради проблеми с вените на краката и от там се тръгна- първо й откриха миома- огромна, изчистиха й всички детеродни органи. След 3 месеца- раково петно на дебелото черво, нова операция и съмнения за разсейки в черния дроб. Отново операция след 2 месеца- лекарска грешка и ракова клетка попада в коремната кухина, но тъй като последва химиотерапич- карценоида се калцира. Отново операция за премахването му и глъдка въздух. Но не било писано- проблеми с дишането и при последните изследвания се оказва, че тумора "майка" се намира в дясната половина на белия дроб. Отстраниха цялата половина и сега се възстановява, вече минаха 2 месеца и тя се чувства сравнително добре.
Зная, че всичко това звучи ужасно, но го написах за да ти кажа, че е много важно да се борите с всички възможни средства и да помагате защото вие сте хората които трябва да се борите заради нея.
Късмет и дано не се оправдаят страховете ви!!!

Бени, мила, от вчера се чудя какво да ти напиша   Силно те прегръщам, всички сме с теб в този така труден момент!

Мила Бени, съчувствам на тревогите ти, но диагноза няма, а и да има не е тотално определяща.
Момичетата са написали- нали има толкова много хора с потвърдена диагноза `рак` , които живеят, като че ли напук на всички черни прогнози.
Успокой баща си, доколкото е възможно, ние всички ще се молим, вярвам, че нещата ще се закрепят.
Пиши за развоя.

Мили момичета,
Много ви благодаря за вичко, което правите!!! За вашите думи, за вашата подкрепа, за това, че ви има!!!!! Още един път БЛАГОДАРЯ!!!!!!!! Усещам прегръдките, усещам добротата ви!!!
сега отивам до болницата с баща ми, които ме чака и затова ще съм кратка. Ще отида там да поразвеселя малко обстановката. По-късно ще ви пиша отново. И аз ви прегръщам!!!

Мила Бени,
и аз от вчера мисля, какво да ти напиша, но тъй като не съм се сблъсквала с проблема "рак" в семейството или някой скъп за мен човек, със сигурност незнам как се чувстваш. Затова бих искала да ти кажа единствено, че си мисля и моля за вас и ако имаш нужда от някаква подкрепа - съм насреща.

Бени, искам само да ти кажа, че те подкрепям и ти съчуствам! Понякога животът ни поднася изпитания, които ни поставят на ръба!
Загубата на близък човек е нещо, което не се описва с думи...
Много  

Много съм благодарна за милите думи!!!! Ние хората се нуждаем от повече, такива като вас. Чета вашите мнения и ми става топло на душата. Всяка дума казана от вас, значи много за мен и моето семейство. Ние ще имаме резултати в понеделник. А дотогава, ще се молим и ще вярваме, че всичко ще е наред!!!! Но и да не ни сполети нещо такова, ние вярваме в бъдещето. Ние се молим за всички нас, всички вас. Да бъдеш съпричастен и с чуждата болка е велико нещо! Бъдете здрави! Обичайте се! Усмихвайте се! Аз дори и сега го правя, усмихвам се!