Благодаря ви,обнадеждавате ме.Чандра,ако имаш възможност и настроение,може да попиташ за двете котки и да ми пишеш примерно на лични да не спамим тук.Аз решихе и те са твои и си помислих каква пълна къща:) но тя пак е пълна,щом освен двете котки има и тризнаци:)))

Чандра, Рали, много съжалявам за другарчетата ви  . На нас това тепърва ни предстои...

Афродита, няма по- любима "играчка" на децата ми от котарака! А и той много ги обича. Единственото, което направихме, беше да му махнем ноктите, защото дереше ужасно.

Рали, кой е Мъни? Аз само Дарк знам...

Немската овчарка на нашите... ето този сладур...



Много ми е.... като се сетя за него, една буца ми застава на гърлото и дълго време не иска да се махне, но на 14 години, след прекаран инсулт и неподвижност на задните лапи... Колкото и да е тежко, ако наистина ги обичаш трябва да вземеш немислимото решение

Само това намерих от този комп., снимките са много стари, още е в първата си "къща". Пускам го рядко, повече зимата, защото ако реши, че ще лети се забива на най неподходящите места , не дай си боже някой отворен прозорец да уцели. Да не говорим че моментално се мята върху нещо за унищожаване, стойката, върху която му е клетката я рендосва и прави на клечки за зъби, преди година си прегриза клона върху който седеше. Иначе репертоара му е много богат - сам се пита и сам си отговаря, вика ни и ни строява всичките подред. В началото правеше котарака на луда калинка, като постоянно го викаше да яде с моя глас, вече обаче не му минава номера. От година две застроиха съседния парцел и хората от среща си умират от смях, та ги чувам у дома. Само един случай ще разкажа с един новодомец - спрял колата под нашия прозорец и рови нещо в багажника, а нашия от горе с един укорителен тон: "Какво правиш ти бе .... а?, човека така се стресна, че си удари главата във вратата.

хайде и аз да покажа нашия дивак Анди 
https://fbcdn-sphotos-g-a.akamaihd.net/hphotos-ak-snc6/188815_1617448277911_4087111_n.jpg
https://fbcdn-sphotos-c-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn1/31389_1286727690103_7170912_n.jpg

В началото правеше котарака на луда калинка, като постоянно го викаше да яде с моя глас, вече обаче не му минава номера. От година две застроиха съседния парцел и хората от среща си умират от смях, та ги чувам у дома. Само един случай ще разкажа с един новодомец - спрял колата под нашия прозорец и рови нещо в багажника, а нашия от горе с един укорителен тон: "Какво правиш ти бе .... а?, човека така се стресна, че си удари главата във вратата.

 


Рали, Чандра, съжалявам за животинките! 

avallon, как се казва разбойника? 
Ани, много са ми сладки кокерчетата  Само за мачкане  Красавец е Анди.

Ани, мнго салдък Анди! Кокерчетата са големи бесници!

avallon, как се казва разбойника?

Роко ... но го произнася много характерно, някак си с натъртване и патос.
Анди е страхотен.

Моя красавец вече го няма . Разкошен персиец на 10 години. Исулт. Имаше кардиомиопатия три години и половина на поддържаща терапия, толкова се надявах, че ще го държи до старост. До последно нормален котешки живот и сякаш бяхме забравили че е болен дори ( с изключение напомнянето със сутрешните дози лекарства). Докато не падна.... и 10 часа по късно - няма го вече.
В сряда си видях отрицателния тест, а в четвъртък срещу петък Рони получи инсулта. Вече не знам какво коледно "чудесо" да очаквам още. Боже колко ми е криво ..., не искам у дома да се прибирам - 5ти ден.

Момичета имам нужда от съвет!
Решили сме да вземем на децата две птички,
четохме за породи, за папагали, за канарчета
в момента на пазара има много видове!
Вие какви отглеждате, особености, изисквания?

Врабец, ти имаше папагалче спеше в една чаша  ,
нали не бъркам?

  Благодаря предварително!

Мише, то си зависи от папагала и от децата 
При мен двете женски, папагалката и детето се оказаха несъвместими 
Детето подава ръка с блузата от горе, от страх да не я клъвне, а папагалката се възмущава и нервира и я плаши, че ще я клъвне, когато види намотаните ръкави отгоре. Ходи обяснявай и на двете  Та те вечно са възмутени една от друга и се подминават сърдити 
Женска му работа 

avallon, няма да плачеш. Знам какво е да загубиш любимо коте. На мен в ръцете са ми умирали три котки, за трите съм плакала като за член семейство.
Знам много добре как се чувстваш. Ще ти е криво известно време, после болката ще отмине, накрая ще си вземеш друго животинче.
Сегашната ми котка е дъщерята на предишната ми, която почина от рак на бъбреците. Остави ми я в наследство, беше от последното й котило - едно пухкаво бяло ангорско коте. Моля се тя да живее малко по-дълго от останалите котки, защото всичките до една си отиваха едва навършили 7 годинки.
Не се притеснявай и за  на Коледа стават чудеса и вярвам, че не след дълго и ти ще видиш положителен тест!

Моя красавец вече го няма . Разкошен персиец на 10 години. Исулт. Имаше кардиомиопатия три години и половина на поддържаща терапия, толкова се надявах, че ще го държи до старост. До последно нормален котешки живот и сякаш бяхме забравили че е болен дори ( с изключение напомнянето със сутрешните дози лекарства). Докато не падна.... и 10 часа по късно - няма го вече.
В сряда си видях отрицателния тест, а в четвъртък срещу петък Рони получи инсулта. Вече не знам какво коледно "чудесо" да очаквам още. Боже колко ми е криво ..., не искам у дома да се прибирам - 5ти ден.

 

Не съм спряла да плача. Мъжа ми легна и 48 часа не стана, 48 часа троха не хапна. Сега е гневен. И мен ме е яд. Цял живот съм живяля с котки и кучета, той също , много сме погребали, много улични сме спасявали, много и не сме успявали да спасим. Това обаче беше най-обичливото, нежно и мило животно, което някога сме имали - също спасено , само че от много лоши стопани 8 месеца бито, щото видиш ли много косми пускал персиеца ... не искал да живее в коридор.
В момента, в който се спомене за нова котка млъкваме и се споглеждаме, виновни как се забързахме да заменим/забравим Рони.

Авалон, вземете се в ръце и поизлезте мъничко. За четири години загубих 4 котки и 3 кучета и дядо ми включително, да не го забравям. Той почина, месец след него си заминаха трите кучета в двора му. След това кучето в къщи, след това взимахме няколко котета и си заминаваха поради различни причини. Последното го сгазиха на улицата и детето още не знае и реве за него много. На човек в такъв момент му идва в повечко, но с времето трябва да се опита малко по малко да се вземе в ръце и да продължи напред. Ново коте няма да замени старото, но би донесло радост в дома ви 
Аз си ги спомням всичките, и дръвчетата в двора и животинките. Сещам се за тях с усмивка и също така с усмивка си спомням за хубавото време прекарано заедно. Живота е такъв. няма нищо вечно на този свят. Остават само спомените.

avallon, много съжалявам за котенцето ви  . Ако това е утеха, вероятно се е спасило от мъки след инсулта.


Днес ще трябва да закараме нашето коте на "хотел" за малко повече от 2 седмици. Като си спомня в какво състояние го намерихме, когато го оставихме за 2-3 дни /не беше ял, не се беше "мил"/, сърцето ми се къса, но нямаме избор.

avallon, съжалявам 
elle22, нямате ли друг вариант, приятели, съседи, щом там не ги гледат добре животинките?

Авалон, съжалявам за загубата ти. Чувството на празнота и на мен ми е добре познато. Пак ще го видиш - него и всички други - на Небето един ден. Веднъж, на едно детенце, починало любимото му котенце и то много плакало. Отишли на църква за да го успокоят и да запалят свещички. Там, свещеникът минавал покрай тях и видял разплаканото дете. Попитал го защо плаче и то разказало за мъката си. Детенцето попитало: "Отче, ще видя ли пак своето коте един ден, когато отида на небето като баба?" и свещеникът му отговорил: "Разбира се чедо, щом имаш нужда от него и то ще бъде там в Рая с теб за да бъде радостта ти пълна." Така, детенцето се успокоило, че пак ще види един ден своето изстрадало коте, което вече щастливо го чакало на небето и правело компания на баба му. Станало му по-добре. След няколко дни, още му било тъжно, че няма кой да гушка и казало на родителите си: "Искам пак коте сега да си го гушкам, а после да имам две на Небето!" И родителите му спасили друго коте, което било също много обичано от цялото семейство.     

avallon, много съжалявам.Аз не мисля че ще го забравите ако си вземете друго животинче, но то ще ви даде искрица топлинка и сили.Още съжалявам, че след като почина кучето ни не си взехме веднага друго, това се отрази пагубно на дядо.

elle22, така са котаците, скърбят и залиняват, особенно като им отнемеш и средата.Ние като пътуваме ги оставяме в къщи, но даваме ключ я на майка я на девера да минават всеки ден.Но винаги сме за малко извън града.

Така, е, Маги  . За жалост сме сами отвсякъде и не можем да разчитаме на никого.
Поне ще е на сигурно в болницата, в която работи мъжът ми и ще го глезят.