Аз като исках котка имах само и единствено едно условие. Да не ми дере детето и да обича да я галят. Обещаха ни коте преди да отидем на море, помолих ги да го задържат 2 седмици, защото няма кой да го гледа малко коте в къщи. Върнахме се от морето и отидохме да вземем котето. Стопанинът се запритеснява и започна да ми обяснява, че те са си дворни котета, не са породисти. Викам няма проблем, стига да не дерат и да се гушкат. Той обаче продължи да кърши ръце, ами те не са вече толкова малки
, може би им се е загубил чара на малки котета
. Викам давай котетата да видим. Показа ни две попораснали диванета, Мони ги награби и двете а те седят като плюшени играчки
.Поговорихме 10 минути, тя ги гали ли гали, прегръща ли прегръща, Ц, никаква реакция. Само мър и гуш. Викам взимам ги и двете
. Едно за таз девойка, едно за съседската
. Покрай нас седяха 4 деца и гледаха с тъжни очи. Викам да оставим едното, децата ще плачат. След като ме увериха, че мама писана отново е бременна, си тръгнах спокойна
. Ще има да гушкат и те. Поне се радвам, че хората си ги гледат и ги раздават. Сега обаче наша писана се оказа дама и си има кавалер. След малко отиваме при ветеринаря за хапчета, инжекция или нещо полезно по въпроса. Настройвам се психически да я заведа да я кастрират, ама ми е жал все още.
Кажете ми как протича, болезнено ли е за животното, възстановителния период колко време трае... Ето я хубавица писана, Пъси се казва и нейната креслива приятелка папагалката. Лятото прекарват дълго време вперили очи една в друга.
От любов предполагам
Малко по-нататък снимки и на мъжкия представител на кучешкия вид, ако не ми изяде телефона преди това...