Това наистина е кошмар. Тоя, който го е направил най-малкото е някой плиткоумен за да не може да се сети, че и на ДЕТЕ посяга по този начин.
Изобщо такова деяние само по себе си не намирам думи да го коментирам .... цивилизовано.
Вероятно на съм само аз, която съм виждала изроди дето натискат газта ако им се изпречи котка на пътя.

Тара, много се надявам да си намерите кучето.

Това е ужасно... Как може да съществуват такива "хора"...

Мир на праха на малката душичка!

Тара, какво стана?

Преди много години, съседката на горният етаж над нас, хвърли отрова на нашето шотландско коли и го отрови, добре че успяхме да го спасим навреме, оживя по чудо, та знам какво е да загубиш любимец..., защото пак същата съседка отрови моята котка и не можахме да я спасим.. това става след много години.
Сега вече не живеем в този квартал, брат ми си взе къща на село, но много близо до София няма и 20 километра, майка ми намери едно кученце, оказа се женска сибирска лайка, много красиво животно и знаете ли какво? Тъпите селяни взеха, че я отровиха!!! Гонихме я да я хванем, но тя се скри и..... търсехме я навсякъде, но животинчето си отиде от този свят... Сега имаме Българска овчарка, но е вързан на къс повод и далече от оградата... за сега си ми е жив и здрав, голям лигьо.
Та, знам какво е да загубиш животно от гадни твари, които се наричат хора, не това за мен не са хора, това са изроди! Съжелявам за езика, но не се стърпях!

Много ми е зле... Как се взима решение за приспиването на любимото ти куче, което страда и гасне с всеки изминал ден от нелечима болест! Майка ми звъни и ми разказва как се мъчат всички и тайно се надява да го предложа, а на мен сърцето ми се къса само при мисълта...
Просто искам да си излея болката. Тези, които са около мен и знаят, се чудят как може да се скърби толкова за едно куче. Затова си трая. Но знам, че тук ще бъда разбрана.

elle22,само човек който е имал и има животинка ще те разбере.
Ако наистина е толкова зле,не го оставайте да се измъчва.

Направо ми скъсахте сърцето. Направихме клетката на моето куче от към едните съседи, далеч от другите, защото си имаме баба бандитка там и досега да е заминал. Така няма достъп. Отрова по алеите  . Тъжна работа, тъжна.


Ели, решението е много трудно. Имахме едно куче, много старо. Имаше ракови образования на дупето и изглеждаше ужасно. Остави, ами децата го пипаха. Тоест, аз бях едно от децата, най-голямото. Чичо ми взе решението да го приспим, защото молихме в две клиники да го оперират и ни казаха, че няма да се получи. Техният отговор беше, да вземем решение да го приспим. Та година след това, не можах да му простя. Сега знам, че и аз така бих постъпила. Просто не искам да си спомням.

Елле, най-трудното решение, най-трудното.Знам какво е да обичаш животно много от цялото си сърце.

Елле,  , не стана ли да го лекувате милото то?
Свекърите приспаха кученцето си, аз ако съм не знам, много трудно решение. Бих опитала първо  със силни успокоителни, за да спи и не усеща болка... Оох

Благодаря ви за подкрепата  !
 
Мъжът ми е ветеринарен лекар, вчера си поговорихме какво може да се очаква от утрешния ден и че трябва да сме благодарни, че Арес беше здрав и щастлив 13 години и заболя в края на живота си. Просто трябва да го приема.

П.П. Смарайди, на силни обезболяващи е. Не е работа това /странични ефекти/...

Момичета, съжалявам за преживяванията покрай неизбежното с любимите животинки.

Към момента кучето ми още е в неизвестност за мен, ту се надявам, ту си мисля, че няма да го видя повече. Това ми е първото куче, аз съм нападана от кучета и съм страхлива като мишка, бях много скептична в началото, че ще се справя, особено когато му растяха зъбите си ме ръфаше както му падне, после  изведнъж престана и започнахме да се разбираме доста добре, сама се изненадвах колко умни са немчовците и колко бързо помнят. Кучо е в примамлива възраст на 1.5 г. и ще го върнат ако те решат.

Последно ми казаха за някакъв кучкарник около грабната база в Пловдив, мъжът ми ходи да направят справка по адреси от едно място, където имат достъп лица да правят замервания, но такова нещо не са засекли.
Надзъртахме при най-малко съмнение по високи дувари, като пълни перковци, но няма...

elle22, това е най-трудното решение. Ние сме приспивали куче на 12 години и знам какво е. Знам какво е да те гледат едни очички, а ти нищо да не можеш да направиш. Много е тежко, но за съжаление се стига и до този край. Няма как да не ти е мъчно, няма как да не плачеш, все едно се разделяш с член от семейството. И сега, когато пиша тези редове, очите ми са пълни със сълзи. Много силно те прегръщам  Бъди силна!

Тара

Ох elle22... върнах се 6 месеца назад... наложи се да приспим немската овчарка на нашите - 14 годишна, след инсулт. Знам какво ти е, знам колко е тежко и колко е мъчно решението, но ако наистина го обичате, и това е най-доброто за него, направете го.

  от мен, бъди силна.

Ох elle22... върнах се 6 месеца назад... наложи се да приспим немската овчарка на нашите - 14 годишна, след инсулт.

Едно към едно .... нямам думи, макар и преди години. Още ме преследват очите, не знаех какво искаше да ми каже - да прекратим мъките или надежда за живот , до ден днешен не знам, знам само, че беше зов за помощ. Много се борихме макар и с нулев шанс. "помогнахме" му, още си мисля, че дори дълго го оставихме да се мъчи.
elle22напълно те разбирам, щом няма какво повече да се направи вземете най трудното решение. Ужасно е. От мен цялата ми подкрепа и съчувствие.

Благодаря ви много, много...


Арес днес отлетя отвъд дъгата. Почива до съседското куче Хера, с което се джафкаха години наред от терасите. Винаги съм ги подозирала, че се харесват. Дано всички са на по- добро място!

Тони, синът ни, подозираше, че краят наближава. Вчера дойде при мен и ми каза: "Мамо, Арес си отива, защото някой в Рая има нужда той да му е любимец!"

Елле, Арес ви гледа отгоре и ви се радва!

Бясна съм! 
Имаме едно много добро междублоково куче, което е тук вече няколко години. Кротък, спокоен, всички го познават. И вчера един гнусен циганин както си лежало кучето отишъл при него и го ударил с камък. Кучето не е очаквало и като побегнало сега не знаем къде е. Предполагам се е скрило някъде, но днес по обед го нямаше още. Не знам дали не му е станало нещо, то е едро и високо куче.

Тара, намерихте ли кучето?
elle22, прегръдки, друго не мога да кажа...
Аз имам възрастен котарак и се моля да е от дълголетниците, че не мога да си представя какво е без него.

Иска ми се малко да разведря темата, че напоследък е доста тъжна.
Новата реколта /в случая - котки/ излезе. Аз следя бургаската популация, вероятно в другите райони си имате подобна организация: https://www.facebook.com/media/set/?set=a.608414759187466.1073741856.155190801176533&type=1

Не, Елфи,  вече не се надявам   Бях чувала, че се крадат кучета, но не го взимах на сериозно на фона на всички скитащи се и изоставяни от стопаните си, но случи се.  Покрай издирването разбрах за тази "мода" да ти гепят кучето и ни  татуировка, ни чип има файда,  запознах се с  хора, на които кучетата са взимани от клетката вкъщи и нищо  после ...Всичко това е, че едни хора не ги интересува, че  животинката е част от семейството, ами  само да изкарат някой лев.

В близките месеци планирам да запълня клетката и къщата, от която кучо много обичаше да си похапва с  мъник, който  ако всичко е наред трябва да се роди съвсем скоро от една красавица в полицейския кучкарник.

Тара, а ходихте ли по общинските приюти да търсите кучето? Разлепете обяви по ветеринарните кабинети, говорете с лекарите да ви се обадят, ако случайно го докарат кучето. Оставете номера на чипа на вет. лекари, все пак ваксини трябва да му се правят, може да се появи случайно. Пожелавам ви скоро да го намерите.

Тара 

Аз вчера гоних 20 мин. един мопс, който се разхождаше без стопанин, но не можах да го хвана. Оказа се, че напразно съм се тревожила - стопанката му си го пускала така често (после го видях с нея)... да ѝ се чудиш на акъла.