Ние имаме две котки, и двете много ни обичат, но само нас и никой друг.Чудила съм се винаги как ще реагират на дете.Е разбрах.В неделя запознахме котките с племеника ми, който е на година и два месеца.Реакцията, невероятна.Двете котки се изнесоха на недостъпни за малкия места само с влизането му в стаята.Е едната не беше толкова бърза и той се опита да тича след нея, но и тя се качи на високо.За целия му престой в къщи, човечето беше наблюдавано много внимателно от голяма височина и следено с интерес и страх.Аз свалих едната на ниско той да я види, но освен че котката щеше да получи сърдечен удар друго не постигнах, интерес у Стефан към животното никакъв.
Зачудих се дали ще са така бързи и ние като имаме дете, но ще видим.
Иначе боя в къщи е между тях двете, все са ранени и обикновенно пострадват я ухо я нос.Две жени на едно място какво да ви кажа не се разбират.Иначе за кастрирането, много скоро ще го напавим първос голямата а после и с малката.
Мимсе, а яде ли вашия звяр като е разгонен.Нашите като се разгонят и спираха да ядат и ставаха скелети.А на голямата и се събраха за 3 месеца 3 разгонвания и ние и бихме инжекции, че едно че окльощавя, и друго направи ни луди с тоя мяукане, дупене и т.н.То мен не де, ама Мерал не можеше да се оттърве от нея.