Здравеите реших това да е отделна тема защото съм убедена във верноста на заглавието.Всички ние сме изправени постояно пред някакъв избор всеки ден,всеки час, по някога и минута. Сигорна съм че нашите решения накланят везната на живота ни и те са виновниците за това какво се случва с нас. това се отнася както за дома така и за лекарите които избираме да ни лекуват( и до много други неща).Аз искам да пишем тука за решенията които променят душите ни.Ще дам пример със себе си.Не мога да кажа че съм мислила дълго за това и също както няма нищо сигорно на този свят няма да кажа че слагам точката( за винаги), но реших да спра със всичко което се отнася до зачеването ми. Поставям си един период от време за около 3месеца ( може да е повече може да е по малко) и ще се постарая да успокоя както съзнанието си така и подсъзнанието си.Някъде дълбоко в себе си вярвам че повечето от проблемите ми се дължат на нервното разстроисто.Аз наистина имам кисти и разни такива ,но нещата не се подобряват от постояното следене. Взех това решение спонтанно и мога да кажа че се чувствам отлично ,а и със сигорност ще почна да забелязвам неща около себе си,като тревичките ,слънцето, усмивките на хората ,обичта на любимия( неща скрити от тъмното було на черните мисли).Ще се радвам ако и вие успеете да се освободите от оковите на депресията и погледнете на света с нови хоризонти, с нови възможности ,с нова усмивка.и след тази почивка ще започна с нови сили с нов кураж и ще успея както и вие.Пожелавам ви го от сърце.

Наха , сигурна съм че , пътят към успеха е този който ти показва сърцето.
Целувки и успех.

Много е хубаво това което си решила, дано се справиш защото наистина е трудно, аз също съм на такъв етап в момента и се чувствам много добре, радвам се на малкото ми приятели които са ми останали, излизам сред природата колкото може по-често. Също смятам че когато успееш да отхвърлиш основния стрес нещата започват да се оправят.

П.П.Темичката май е за емоционални.

Наха, пожелавам ти новият ти начин на живот да те успокои и промени към по-добро:)

ледена луничка наистина има емоционален аспект но идеята ми беше просто да се пише за решенията които вземаме ето аз вземам решение да се откажа(за момента) друга жена ще напише че е взела решение да се бори по дълбоко  за това какво влияние ще има и какво вече има над нас взетите решения.ако решат модераторите че не е за тук темата нека я преместят.Но според мен си е точно за опитите които правим и решенията които вземаме за тези опити.Благодаря за пожеланията сигорна съм че всеки ще успее.z22 какво става с тебе момиче

Здравейте момичета,
Сигурна съм, че вътрешното спокойствие и баланс са много важни, но въпреки всичко смятам, че е нужно да правиш необходимото, за да помогнеш на нещата да се случат. Изкуството е в това да ходиш на лекар, да търсиш начини да разрешиш проблема, но той да не обзема цялото ти ежедневие, защото ако се обърнете назад, какво ще си кажете..."толкова време се борим за бебе, а всъщност колко други хубави неща са ни се случили". Имаше една приказка, която много харесвам: "Животът е това, което ни се случва, докато си правим плановете"
Когато му дойде времето и да го мислиш и да не го мислиш, очакваш ли го или не-ТО просто ти се случва, каквото и да е това "ТО".
Така че, пожелавам ви да овладеете изкуството да се радвате на малките неща в живота, които правят човек истински щастлив. И съм сигурна, че ще ви се случи онова, което ще осмисли животът ви.
Прегръщам ви...

на пример сетих се от рода на -взех решение да пия билки защото еди какво си еди какви си проблеми имам и това се отразява еди как си на мен нещо от сорта дано да е полезно. пък и тука всеки пише за проблемите си но не пише за онези мъничките неща които те подтикват към дадени решения.

хелиос гери миличка много си  права.аз искам да допълня че не се отказвам от всичко за винаги просто може би ще си дам нужното време за да укрепна и да намеря баланса за които ти пишеш.достигнах до извода че дори и да се задълбоча в проблема с кистите си няма да стане по добре направих нужното за момента дори повече и вече мисля че трябва да отпуснма каиша  проблем има сигорна съм.и може би винаги ще има но ние сами трябва да решим кое е наи доброто за нас.поне за момента.Прегръщам те силно ( чак да те заболи)

Много хубаво си го решила.   И много хубаво си го написала. Покрай непрекъснатото взиране в един проблем, пропускаме толкова много красиви и важни неща и превръщаме живота си в ад. И някак животът се измъква през пръстите ни без да го усетим... Успех по новия път!  :blowingdust2:

Изкуството е в това да ходиш на лекар, да търсиш начини да разрешиш проблема, но той да не обзема цялото ти ежедневие, защото ако се обърнете назад, какво ще си кажете..."толкова време се борим за бебе, а всъщност колко други хубави неща са ни се случили". Имаше една приказка, която много харесвам: "Животът е това, което ни се случва, докато си правим плановете"
Когато му дойде времето и да го мислиш и да не го мислиш, очакваш ли го или не-ТО просто ти се случва, каквото и да е това "ТО".

точно така беше при нас. но ще излъжа, ако кажа, че съм го постигнала умишлено. просто имах вътрешното спокойствие, че имаме време за всичко. следях се горе-долу, направихме най-важните изследвания, интересувах се, но това не ми стана фикс идея. обаче това равновесие се постига много трудно, веднъж загубено. така че, не давам съвет, само споделям

man  и аз ще се опитам.дори няма да се надявам точно това да помогне искам просто да си почина ще пия билки ще пия витаминки малко повече веселие и ако стане така хубаво ако не на есен с нова песен на ново и каквото Господ реши.

.дори няма да се надявам точно това да помогне искам просто да си почина ще пия билки ще пия витаминки малко повече веселие и ако стане така хубаво ако не на есен с нова песен на ново и каквото Господ реши.

Naha, това все едно аз съм го писала    Само че не знам дали ще дочакаме до есента.
А иначе, да се похваля - това е първият ми път откакто бебеправим и да не плача като ми дойде М.  Малко ми беше гадно преди да ми дойде - докато я очаквах, ама това най-вероятно си е чист ПМС. Ама като ми дойде вчера си бях много спокойна - даже весела. Не че не ми пука, ама като не мога в момента нищо да направя няма да си тровя нервите я  

Същата история да ти кажа бебе мен като че ли ме измъчва повече времето на чакане докато доиде м-то отколкото самото М. това е същото като страха от Смартта.( малко силно сравнение   ) не е толкова страшна повече се страхуваме от мисълта за нея.Може би като доиде момента за м-то и от толкова многото надяване през цялото това преме от ову накрая като видим червения цвят и рухваме точно за това искам да се опитам да спра да се надявам и да го мисля ден след ден след ден.мисля си даже че не идването на мензиса ни плаши толкова колкото мисълта да не изгубин Не сигорните си надежди през цялото това време.

man  и аз ще се опитам.дори няма да се надявам точно това да помогне искам просто да си почина ще пия билки ще пия витаминки малко повече веселие и ако стане така хубаво ако не на есен с нова песен на ново и каквото Господ реши.

Мила НАХА напълно подкрепям твое решение!!!!Напоследък много ти се събра ,просто имаш нужда за малко  да изключиш от всичко това!!!!
последните дни когато четох твои изказвания ,направо ми стана много мъчно...........те бяха пълни с болка,разочарование.,напрежение.....
Почини си,наслади се на хубави неща,и на есен с нови сили смело напред!!!!!!!Пригърщам те и ти желая много щастие и................една звездичка на твоето небе.  

Решението което промени моя живот беше да отида при д-р Стаменов. Отидох точно на 24.12.2005 поговорихме и той ми вдъхна такава увереност и нови сили че се успокоих и повярвах в успеха. След това си записах час за 07.01.2006. Решихме, след като прегледа всички изследвания, съпругът ми да си направи една спермограма с обработка за да разберем дали има смисъл от инсеминация или трябва да обмисляме ин-витро. Спермограмата трябваше да бъде направена на 13.01.2006 но два дни преди това разбрах че съм бременна.
Това е моето чудо.

Цитат на: naha

.дори няма да се надявам точно това да помогне искам просто да си почина ще пия билки ще пия витаминки малко повече веселие и ако стане така хубаво ако не на есен с нова песен на ново и каквото Господ реши.

Naha, това все едно аз съм го писала    Само че не знам дали ще дочакаме до есента.
А иначе, да се похваля - това е първият ми път откакто бебеправим и да не плача като ми дойде М.  Малко ми беше гадно преди да ми дойде - докато я очаквах, ама това най-вероятно си е чист ПМС. Ама като ми дойде вчера си бях много спокойна - даже весела. Не че не ми пука, ама като не мога в момента нищо да направя няма да си тровя нервите я  

Бебче и аз така този месец. Днес и аз се отчитам с М., но за пръв път без сълзи. За сметка на това снощи почти цяла нощ плаках, без причина си подсмърчах и толкоз, вероятно е било хормонален "бунт", ПМС, а днес - като ми дойде, спокойствие и душевен мир. Май че за пръв път не ми пука, какво пък толкова. Или напълно съм откачила или действително съм се примирила. Ще видим какво ще излезе:)

Цветелина това е чудесно мила наистина си е едно малко чудо ( на което се надяваме всички тук) желая ти една спокоина бременност и много усмивки.

Ади много си мила благодаря ти за думите и се моля при теб да не се наложи да правиш почивки а чудото да стане.Тъжното е че не винаги живота ти позволява да се отпуснеш и аз съм типичен пример.ще се постарая да успокоя терзанията.Успех ти желая ище се радвам ако казваш как вървят нещата при тебе:) надявам се на добри новини в наи скоро време.