Е, не успях да прочета цялата тема, но една доста голяма част от нея. Признавам, момичета, малко ме шашнахте с крайните си изказвания.
Защо когато се появи някакъв социален феномен той поражда обществена дискусия, чиято цел обикновено е или неговото заклеймяване или обожествяване. Защо публичните дебати не използват подобни прецеденти като знак, че се е появила необходимост за решаване на проблем от сериозно обществено значение, да се потърси целесъобразно решение, в което да се примирият полярните позиции в един мъдър и общественополезен консенсус.
Правото на живот е най-висше благо, но човешката история показва, че правото на свобода е дори по-висше благо от самия живот. Защото иначе нямаше да има толкова примери на пожертван живот в името на свободата. Правото на свобода неизменно включва правото на свободен избор. Не можем да отнемем това право и на русенката - да бъде майка, па макар на 62 г.
Държавата и обществото са длъжни да гарантират правото на свободен избор, но знаем, че всяко право е (и трябва да бъде) обвързано със задължение. В случая правото да станеш родител неизменно се обвързва със задължението и отговорността да бъдеш пълноценен родител. Предвид изключителните обстоятелства - да станеш родител в толкова напреднала възраст, държавата трябва да се увери, че ти напълно съзнаваш последиците от този акт и можеш да изпълняваш задълженията, свързани с последиците от него.
В този смисъл, аз мисля, че не трябва да има никаква възрастова граница за ин витро, но в същото време, трябва да има две основни законови изисквания към жени, решили да пристъпят към такова, ако са в прекомерна възраст.
1. Информирано решение / съгласие на бъдещата майка, което аз разбирам като процес, в който участват бъдещата майка, екип от лекари, психолози, юристи и социални работници.
2. Бъдещата майка да декларира, че поема дългосрочна родителска отговорност за детето си, като посочи настойник / настойници, които ще поемат моралната и материалната отговорност за детето на свой ред при евентуална физическа смърт или нежизненоспособност на биологичната майка.
Тук държавата вече би могла да се намеси активно, като не само постави условието за наличие на настойник, посочен преди ин витро процедурата, но и предяви съответните изисквания що касае неговите социални и биологични характеристики - възраст, здравословно състояние, материално положение, образователен ценз и т.н.
На свой ред, посоченият настойник трябва да се ангажира юридически предварително, че е съгласен да изпълнява тази функция.
В крайна сметка така ще се гарантира свещеното право на всеки да стане родител, ще се оптимизира защитата на интересите на детето и ние данъкоплатците няма да отглеждаме това дете по сиропиталища.
