Сигнус, много се радвам, че си публикувала ограниченията за брой върнати ембриони, за да не си мислят някой, че това е някаква игра без правила. Колкото за недобросъвестното използване на празнините в законодателството, достатъчно беше изписано във връзка с този случай. Другата крайност в която се изпада, а именно да се гледат двойките нуждаещи се от АРТ под лупа," за да се прецени дали са годни за родители"-горе-долу така се изрази депутатката Крумова, лично мен ме обижда.
Ако това се въведе, тогава предлагам да се направи тест за цялата нация, всичко друго ще бъде чиста проба фашизъм. Нещо от сорта приказки за годния и негоден материал. Нека се огласи, че за започване на АРТ се попълват достатъчно брой документи.

Цитат на: tanita7 в Май 21, 2010, 14:18:02 pm

щом децата са се родили - значи е трябвало да се родят.

А това от чие име е?
Не се заяждам, наистина, просто ми е интересно как стигна до този извод? Пак на няква Божествена намеса ми прилича.

Нещата не са ли доста ясни всъщност?

Със собствени яйцеклетки над 50г. май би имало изключително редки случаи на успех (Ако се лъжа, оборете ме. Не знам какви са статистиките за зачеване със собствена яйцеклетка над 50г в България, а и в света). Т.е. наистина не би имало нужда от възрастови ограничения със собствени яйцеклетки, тъй като природата не оставя много годни яйцеклетки над тази възраст, дори и ако има медицинска помощ.

С донорска може би трябва да се мисли за органичение, за да няма майки на 62 и повече. Но в този случай (с донорска над 50г.) наистина вече не става въпрос за фертилитет. Т.е. въпросът е дали да се приеме, че жена навлязла в менопауза може да ползва донорска яйцеклетка?

Е, хайде, мили ми момичета да разгледаме следния казус - аз съм на 43 и вече съм в менопауза, т. е при мен яйцеклетки се образуват вече рядко. Та понеже тука много умело боравите с термините кое е лечение на стерилитет и кое не е - при мен, а и не само при мен , а при всички жени, които стигат до процедура с донорска яйцеклетка - това лечение ли е или не на стерилитет? Ние като нямаме яйцеклетки фертилни ли сме или не (явно не сме фертилни по вашите критерии) и имаме ли право на процедури и лечение или не?
И кои сте в крайна сметка вие, че да го кажете това, кой ви е дал това право?

ти лично къде виждаш границата и виждаш ли такава изобщо?

Притеснявам се от някой евентуални тълкувания на аргументите, затова и молбата ми към всички вас е да бъдем по-толерантни и да престанем вече така настървено да осъждаме 62 годишната русенка. Това е един единичен случай, който едва ли ще се повтори, няма смисъл да влагаме толкова възмущение, толкова жлъч и обиди към жената, само защото е решила да стане майка на една напреднала възраст.

Публикувано на: Днес в 15:57:43
Публикувана от: Chandra
Аз честно казано не знам, как така тази история може да ми даде на мене лично кураж...

На теб лично няма как да ти даде кураж, защото не правиш инвитро с донорски яйцеклетки.
/ Моля, само не се обиждай /  
Според моето скромно мнение предполагам, че Танита е визирала успеваемостта на самата процедура.

И друг въпрос ми се върти в главата:
Защо оставиха д-р Емин да се оправдава и говори врели - некипели, защо като управител на тази клиника не излезе доц. Конова да обяснява за тези последствия, ами се скри зад кулисите?
Според мен всеки трябва да носи отговорност за деянията си и открито да защитава това което е сътворил, а не да се крие като дявол от тамян.
И отново искам да благодаря на смелите момичета от Зачатие, които излязоха и защитиха с достойнство становището на сдружението. Толкова много труд се полага и толкова много неща се постигнаха за 1 година.
На дечицата бог да им е на помощ.

На теб лично няма как да ти даде кураж, защото не правиш инвитро с донорски яйцеклетки.
/ Моля, само не се обиждай /  
Според моето скромно мнение предполагам, че Танита е визирала успеваемостта на самата процедура.

Защо оставиха д-р Емин да се оправдава и говори врели - некипели, защо като управител на тази клиника не излезе доц. Конова да обяснява за тези последствия, ами се скри зад кулисите?

“Чакай да видя за какво става въпрос. Беше порив от човешка гледна точка, а и от чисто любопитство. Написах писмо на д-р Хубчев. ....
"Когато обаче разбрах, че има рискове се отказах. Ако не мога да го износя - как ще се справя после. Да осакатя един живот? Достатъчно съм се натеглила. Аз не съм много здрава - кръвно вдигам, имам запушена аорта, със сърцетоне съм съвсем добре", казва бургазлийката. Тя въздиша дълбоко и продължава: “Попитах доктора има ли деца за осиновяване? Аз искам да взема някое дете в нужда, да си го нахраня, да си го облека... Но ми отговориха, че няма.