Евия, имам един въпрос на който те моля да ми отговориш със сърцето си.
Забрави за секунди, коя е клиниката постигнала това велико чудо и ми кажи... нормално ли е 62 годишна жена да стане майка. Да се пренебрегнат всички рискове от самото начало на ин витрото до самото раждане (дори всичко да беше се развило при добри обстоятелства?
Не си задължена разбира се. Това е молба защото виждам как защитаваш хората помогнали ти да сбъднеш мечтите си.
Най - нормалното и човешко отношение е да си им благодарна цял живот, и съм убедена, че ще е така. За мен също това е правилно. Но, наистина ли не мислиш, че са допуснали "грешка"?
Благодаря ти ако решиш да ми отговориш.
Ако клиниката във Варна, където правихме нашите процедури, беше постъпила по този начин, никога не бих ги оправдала за постъпката им, но щях да продължавам да обичам екипа грижил се за мен и да съм им благодарна до края на живота си.
Просто споделям моето виждане без да ангажирам никого с него.
Снимките са малко прекалени за мен, въпреки, че вероятно навсякъде в нета ги има. Идват ми в много повече и се чудя как изобщо са допуснали да ги има и на кого му е дошла блестящата идея да разреши на фотографа да ги направи.
Моето мнение е да ги махнем от темата.
Когато тризнаците се родиха и слязох в неонатология да ги видя за първи път, до кувьоза на Никол имаше детенце родено 500 гр. Подкосиха ми се краката от гледката. Изпитвах вина, че се радвам на моите деца и ми беше мъчно и тежко за едно напълно непознато детенце.