"Приятелството е двупосочно"
И аз мразя да разкривам душата си, а другите около мен да си мерят приказките на кантар.
Като гледам Рени е дала втори шанс ве, сега май трябва да даде трети, за да се закрепи това приятелство, а дали има смисъл?
Да раними души сме, ние трудно забременяващите, да приемаме нещата по-емоционално, но сме и достатъчно големи и разумни хора, че да преценим ситуацията и да реагираме възможно най-адекватно на нея.
Имам, по-точно имах едни приятели, знаем се от 10 години, деляли сме добро и лошо заедно още от студентските си години, но откакто се оженихме със съпруга ми те се промениха, по-точно момичето. Ама толкова много и толкова грозно се промени, че сега немога да кажа, че сме приятели. Тя знае, че сме имали проблеми, и че нащо бебе е станало трудно, но това не й попречи на последната ни съвместна почивка да вдигне скандал, че ние с децата видите ли сме тръгнали на почивка, че да ползваме специални привилегии.
Те нямат деца, но не поради някакви причини, а просто защото ТЯ не иска. Може би неможе да пребори егоизма си.
Та по отношение на вторите и третите шансове, много хубаво трябва да си положиш нещата на кантар. Ние давахме втори, трети, четвърти, но няма угодия, така че от сега нататък, ако те не променят отношението си към нас, то може би наистина няма повече да се наричаме приятели, за съжаление. Аз държа на приятелите си и в последните години съм възобновила дори и загубени приятества, но да се бориш за благоволението на някой, който не желае да е приятел с теб не виждам голям смисъл.