0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
за "уж приятелка"
« -: Май 08, 2010, 00:00:23 am »
Толкова съм бясна, че думи нямам...С една моя много много добра приятелка споделях всичко от самото начало, всичко от първия миг и проблема ми със стерилитета...След аборта ми нейно величество реши да ми каже, че преди година била бременна, но не искала да ми каже, защото щяло да ми стане гадно, нали имаме проблеми... Но аз все пак като добра приятелка продължих да споделям мъки и неволи с нея в борбата ми да стана майка.... И наскоро представяте ли си разбирам аз, но не и от нея, че тя чака дете. Отново същата грешка, отново същия резил......... Звяр ли съм аз, да не би да я урочасам, лош човек ли съм аз, странно ли е че не приемам този неин порив да скрие нещата отново от мен, УБИДНО МИ Е, БОЛНО МИ Е, ПРЕДАДЕНА съм... Как може, как има такива хора, мислим ги за приятели, всичко знаят за нас, но ние за тях?????? Та аз толкова обичам децата, та аз имам и приятелки и роднини бременни и вече някои дори имат бебчета и толкова им се радвам и всички те виждат, че аз наистина се радвам и милея за тях.......Какво и става на тази, защо някои се замозабравят само като забременеят....
*
Re: за "уж приятелка"
« Отговор #1 -: Май 08, 2010, 08:58:51 am »
Може би го е направила, за да не те нарани. Знае че при теб не става, а при нея се получава с лекота. И не иска да страдаш. Не мисля, че го е направила от суеверие или пък да не и завидиш.
Аз имам приятелка, която малко след първия ми спонтанен аборт разбрала че е бременна, но не беше сигурна дали да го задържи. И не ми каза, за да не я разубедя. Когато ми каза, си поплаках от радост заради нея.
Най-добре си поговори с нея и изчистете недоразуменията.

Re: за "уж приятелка"
« Отговор #2 -: Май 08, 2010, 09:05:54 am »
И аз смятам че не го е направила с лошо,по скоро незнае как да ти каже и се бой да не те нарани,поговори с нея,мисля че ще се разберете  :)
Cамо защото очите ми не се насълзяват не значи че не плача... И това че винаги съм силна не значи че всичко е наред...
*
Re: за "уж приятелка"
« Отговор #3 -: Май 08, 2010, 09:07:48 am »
Reni , разбирам те чудесно моя приятелка и то много близка кри от мен до 5месец.Аз също мисля че не е от добри чубства.И е страшно неприятно в такива моменти да те предаде близък човек. Но не си го трупай в крайна сметка така се прецеждат близките и хората на които може да разчиташ.
Ако искаш наистина поговори с нея и ще си на 100% наясно с обстоятелствата само така няма да останат съмнения и ще си оправите отношенията.Надявам се да не останеш разочарована....Успех по трудния път към успеха ти желая и скоро да сбъднеш мечтите си.
*

    denisa

  • *****
  • 2681
  • Човек предполага, Господ разполага!
Re: за "уж приятелка"
« Отговор #4 -: Май 08, 2010, 10:09:04 am »
Според мен също е най-добре да поговорите, понякога в усилието си да предпазим някой от нещо всъщност го нараняваме.Изяснете се, не допускай приятелството ви да си отиде от едно недоразумение, ако е такова разбира се.
*
Re: за "уж приятелка"
« Отговор #5 -: Май 08, 2010, 11:59:12 am »
4 месеца не е намерила време тя да поговори с мен, така че аз няма със сигурност да говоря с нея. И момичета 2 пъти една и съща грешка ме навява на мисълта, че не го прави без да иска...При все че в деня в който рабрах, час по-рано тя беше при мен....
p.s. тя живее в друг град...
*
Re: за "уж приятелка"
« Отговор #6 -: Май 08, 2010, 12:14:22 pm »
Аз мисля, че търсиш под вола теле. Сама пишеш, че ти е много много добра приятелка. Такава приятелка не би те наранила.
*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: за "уж приятелка"
« Отговор #7 -: Май 08, 2010, 12:40:33 pm »
Рени, аз имах абсолютно същия случай, само дето моята приятелка само веднъж беше бременна. Детенцето й скоро направи годинка.
На кратко - тя знаеше всичко от самото начало, включително съм й споделяла колко ми е тежко като гледам бременните около мен и т.н. В собствената си мъка, аз забравих, че може би и тя иска да стане майка /живееше с приятеля си няколко години вече/. И разбира се, така и стана, тя забременяла, но точно в деня, в който е искала да ми каже /още преди да каже на майка си!/, аз съм била в редовната си депресия и съм й разправяла колко ме боли от чуждите бременности... :? И тя разбира се се отказала да ми каже, не искала да ме нарани, виждайки колко зле се чувствам. Решила да изчака удобен момент. Това го разбрах в последствие, естествено, когато седнахме и поговорихме.
Само дето изчакването на подходящ момент беше до 6 месец от бременността й, през които месеци тя се криеше от мен и ме избягваше. А аз бях разбрала вече от другаде, дори от две места. Колко ме заболя тогава, аз си знам. Тя е най-добрата ми приятелка, най-добрата. И вместо да изживеем заедно тази радост, тя се криеше. Познавам я добре и знаех, че не ми е казала, заради мен, за да не ме нарани, защото осъзнавам, че на хората около нас им е адски трудно и не знаят как да се държат. Повярвайте, не сме лесни. Едно нещо, което днес ни радва, утре може да ни натъжава. Но въпреки, че го знаех това, все пак съмнението се прокрадваше в мен. Болеше ме много, плачех и я обвинявах. Обвинявах и себе си, защото съм допуснала да забравя за нейните чувства в моята мъка. Защото е така, момичета. Забравяме за другите..И тогава разбрах, че не бива да споделям на приятелките си, които нямат моя проблем, всичко с подробности. Особено за чувствата и емоциите. Защото така ги принуждваме да крият от нас, в опита си да не ни наранят. И нещата се усложняват и става още по-зле. Те не могат да преценят границата и подходящия момент...ние също. И в началото да беше ми казала и в края, пак щеше да ме заболи. Пак щеше да ми е мъчно за мен самата, но повече боли, когато се протака във времето.
В крайна сметка, след многкратно настояване от моя страна да се видим, тя най-накрая се съгласи, намери и време и се видяхме. разбира се, веднага ми каза, но нямаше и как иначе, личеше й отдалеч, че е бременна. Извиняваше ми се 1 час, че е крила и ми разказа как е искала да ми каже и т.н. И колко се е притеснявала, че ще й се разсърдя и ще се обидя и как не знаела кога и как да ми каже, защото колкото повече време минавало, толкова по-трудно ставало и т.н. И когато ми каза защо не ми е съобщила още в началото, вярвайте ми, потънах в земята от срам :oops: Осъзнах каква егоистка съм станала и как едва не загубих най-добрата си приятелка. Радвам се, че не позволих на съмнението и болката да вземат връх и седнахме и си поговорихме. Извинихме се една на друга /да, аз също й се извиних, защото и аз имах вина/, поговорихме си и така. Празнувахме заедно нова година, после тя роди, отидох да видя бебчето й и т.н. Не можах да бъда с нея през цялата й бременност, когато тя е имала нужда от мен, за да споделя /както аз споделях с нея моите тревоги и проблеми, много ме е срам и яд за това :oops:/, но сме заедно сега. Постоянно се виждаме и все още сме най-добри приятелки. Тя винаги се съобразява с мен и никога не ми досажда с приказки за бебето и т.н. Много си я обичам и се радвам, че се разбрахме!

Изводът - не винаги нещата са такива, каквито ги мислим. Просто в болката си сме склонни малко да преекспонираме нещата. Всяка дума, всеки жест ни се струва срещу нас. Да, понякога се случва да имаме и такива познати, които злобеят или нарочно се крият от нас, но не винаги. В повечето случаи просто ни се струва така, а всъщност и тяхги боли и те се чудят как е най-добре да постъпят. За жалост, в нашия случай, момичета, няма верен отговор. Няма вярно поведение, няма подходящ момент и подходящи думи. Винаги ще ни стане кофти, ще ни заболи, ще ни загорчи, въпроса е ние да предразположим близките си, да общуват с нас. Да им кажем, че трябва да ни казват такива неща. Че криенето е по-лошо и така. Трудно е, да, но такава ни е съдбата. Разбрах го по трудния начин, за жалост. В момента сестра ми е бременна, но тя знае, че трябва да ми казва, без да се притесняа. Знаеше за случая с приятелката ми и колко ме болеше тогава. И когатро тя забременя, ми каза веднага, дори майка ми още не знаеше. И аз й благодаря за това! Зарадвах се много, поплакахме си двете и сега сме постоянно заедно. да ми е жива и здрава, юли ще ражда, но нито за миг не ми е натрапила бременността си, нито за миг. Ако не е корема й, даже няма да забелязвам :D Много си я обичам, постигнали сме тези си отношения благодарение н честен и откровен разговор.

Извинете за многословието,но темата е доста емоционална и сложна. Медалът винаги има две страни.
Рени, поговори с приятелката си, кажи й как се чувстваш, попитай я защо крие. Разберете се. Достатъчно много ни отне стерилитета, за да позволим да загубим и най-близките си, защото сме твърде горди и упорити, за да си поговорим.
Успех, мила!
« Последна редакция: Май 08, 2010, 13:03:49 pm от sixsens »
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
*

    evro

  • *****
  • 5167
  • Мъдростта се побира в две думи Търпение и Надежда!
Re: за "уж приятелка"
« Отговор #8 -: Май 08, 2010, 15:42:20 pm »
Виж Рени, чуствах се като теб, но след време направих почти същото с приятелка. Повярвай ми, трудно е. Изхождайки от своята болка, когато друг бе щастлив, странях от приятелки ми тук, без да помисля дори и за миг че те са се радвали искали да преживеят в мен тези моменти. Много е трудно са се намери баланса, едни се вярват на бабени деветини, други се тикат де що може с деца и кореми, трети се крият от страх, други пък не искат да се натрапят, други затварят тази страница от живота си... не можем да  влезем във всяка кожа и да разберем другия. Всеки си има своята правота. Не и се сърди, помири се със себе си и и прости. Сигурна съм че не иска да те нарани.
Усмихни се! Продължавай напред!

Те осмислят живота ни!

Ако опитът ми е от ползва поне за един човек - това е смисъла на присъствието ми (отново и понякога) evro_angelova@yahoo.com
*
Re: за "уж приятелка"
« Отговор #9 -: Май 08, 2010, 23:44:17 pm »
Благодаря за думите и съветите, примирявам се, ще оставя нещата на естествения им ритъм...
Re: за "уж приятелка"
« Отговор #10 -: Май 09, 2010, 00:17:10 am »
И моето мнение, е че наистина е най-добре да не се настройваш негативно. Поне опитай. Мисля, че твоята приятелка се "скатава" с информацията, за да те предпази да не те нарани.
Ние сме доста особено племе :wink: В голяма степен сме пълни егоисти - съзнанието ни е до такава степен обсебено от проблема ни или с процедурата, в която се намираме в момента, че има моменти, в които определено ни е трудно да вникнем в проблемите на другите. Пред гранзиозността на нашия си проблем дори не ни интересуват другите. Раними сме, често сълзливи - изобщо пълната гама от емоции. Но затова са приятелите - те ни разбират, въпреки че може би им е трудно понякога да кореспондират с нас. Нали знаеш - пред удавник не се говори за вода. Така че, не се разстройва за тези неща. И без това никак не са ни малко проблемите, та да си слагаме допълнително още един в душицата.
 :bighug:
« Последна редакция: Май 09, 2010, 00:24:49 am от patyas »
*

    Chandra

  • *
  • 1567
  • Безспирно е движението на живота..
Re: за "уж приятелка"
« Отговор #11 -: Май 09, 2010, 12:58:05 pm »
Sixsens, :good_post:  Благодаря за споделената история! Много е истинска и вълнуваща и съм сигурна, че ще помогне на много момичета да видят проблема от друг ъгъл...

След аборта ми нейно величество реши да ми каже, че преди година била бременна, но не искала да ми каже, защото щяло да ми стане гадно, нали имаме проблеми...
Рени, ти наблягаш на "повторната грешка" от страна на твоята приятелка, но тя сама ти е споделила, къде точно е проблема при нея...
Щом сте приятелки, би трябвало разбирането да е взаимно, а не едностранно...  Представям си, че е било шок за тебе да научиш за бременността на приятелката си и то от трети човек но опитай да събереш сили и да поговорите, не я обвинявай - изглежда тук са актуални думите на Sixsens:

И в началото да беше ми казала и в края, пак щеше да ме заболи. Пак щеше да ми е мъчно за мен самата, но повече боли, когато се протака във времето.

Желая ти много успех!
"Don't tell God how big your problems are...tell your problems how big your God is."

*
Re: за "уж приятелка"
« Отговор #12 -: Май 09, 2010, 14:34:48 pm »
Рени, мисля че дори не си се опитала да се поставиш и за момент на мястото на приятелката си.
Била съм и в двете ситуации, и смятам, че в случая прекалено опростяваш нещата.
7 месеца преди да забременея, майка ми и баба ми, смутено и притеснено ми казаха, че братовчедка ми е бременна. Много се ядосах и се обидих, защото как може собствената ми майка да не ме познава и да си помисли, че тази прекрасна новина може да ме натъжи.И колкото и да не исках да го призная пред себе си тогава, това беше точно така.
Когато забременях, още една колежка в офиса, правеше опити. Плачеше всеки месец, след всеки отрицателен тест.
Как мислиш, че постъпих... ами не и казах. И не защото си мислех, че ще ме урочаса/изобщо не вярвам в такива неща/,просто знаех, че ще я нараня.
После, тя напусна и разбра, когато бях в 5-тия месец. Тогава нищо не каза.
Съвсем скоро се видяхме и тя/очакваща близнаци живот и здраве след месец/,ми каза:
Благодаря, ти че скри от мен. Когато разбрах,че си скрила от мен ме заболя, но сега разбирам, че много повече щеше да боли ако знаех.

Ти можеш сама да си направиш изводи. Прекалено лесно, се отказваш от едно приятелство, а истински приятели трудно се намират.



Честно казано, ми е чудно ти как би постъпила в обратната ситуация.
Н
« Последна редакция: Май 09, 2010, 14:41:46 pm от Fifa »
*

    crow

  • *****
  • 2670
  • Вяра имам ... мира нямам!
Re: за "уж приятелка"
« Отговор #13 -: Май 09, 2010, 16:22:01 pm »
С две думи, наистина е трудно да ни се угоди.
Благодаря за споделените истории. И аз имам подобни случки, но слава Богу с не дотам близки за мен жени. Моето лично мнение е, че за мен поне е радостно да науча хубава новина за моя близка, позната или приятелка. Мен също би ме заболяло да науча от трето лице. Живота си тече и какво по-хубаво от това да сме искрени. Привърженик съм на "право куме в очи" и вероятно затова позицията ми е такава :)
А и ако въпросното момиче ми е приятелка, съвсем искрено бих се радвала за нея.
Хубав ден на всички :)
"I'll follow him to the ends of the earth," she sobbed. Yes, darling. But the earth doesn't have any ends. Columbus fixed that.
*
Re: за "уж приятелка"
« Отговор #14 -: Май 09, 2010, 16:55:48 pm »
Тук не става въпрос дали ще се радваш или не.
А за това, че  хората, които не са засегнати от стерилитет,но са близки до нас, доста често реагират или постъпват по начин различен, от този който сме очаквали.
Защото и аз съм била на двете крайности- в един момент се чувствам адски щастлива, когато разбера, че позната или приятелка очаква дете, в другия- всяка бременна на улицата ме разплаква. Това не означава, че в действията им има злонамереност, страх от урочасване и т.н.
Разликата е, че преди да се сблъскам със стерилитета, и разбера че някоя близка е бременна, но не е казала, го отдавах на глупави суеверия, и не съм се чувствала засегната.
*
Re: за "уж приятелка"
« Отговор #15 -: Май 09, 2010, 20:32:32 pm »
Имам поглед и от двете страни на барикадата, и според мен независимо от коя страна си, пак боли.
*

    alimania

  • ***
  • 212
  • Златно детенце си имам
Re: за "уж приятелка"
« Отговор #16 -: Май 09, 2010, 21:31:19 pm »
С две думи, наистина е трудно да ни се угоди.
Да, така си е! Жени в нашето положение са доста чувствителни на тема бременност.
Не мисля, че приятелката ти е искала да те нарани! Нямаш повод да се сърдиш....
Спомням си, че в ден, в който се бях върнала с много лоши новини от клиниката по стерилитет, бях изморена от пътуването, отчаяна...имах среща с две мои много добри приятелки.Та седнахме, аз се разплаках, разказах им, че нещата не вървят на добре /те си и знаят, че от години правим опити/. Поговорихме още и дойде ред на едното от момичетата да каже как е, тогава тя сподели, че чакат бебе. Решили да опитат, изчислила кога са подходящите дни и хоп, не и дошло...Беше много щастлива и развълнувана, каза, че много се е колебала дали да сподели, заради мен....Аз просто вече нито чувах, нито виждах, защото не исках да повярвам, че аз не мога да имам дете, а тя е забременяла от първия път. Егоистично е, грозно е, но е факт, че си помислих така....Тя беше вече почти в 4-ти месец и аз първоначално се обидих защо е крила до сега, а истината беше, че изобщо исках и да не знам.....
Толкова ми беше болно /не че тя нещо е виновна, но направо не исках да я срещам/, толкова много плаках...Знам, че никой не ми е виновен, нито ми е сторил лошо, но просто темата "стерилитет" е адски болезнена!
Та, мило момиче, не се сърди и както някой ти беше казал: не търси под вола теле...
Пожелавам ти съвсем скоро да си щастлива майка и всички тези неприятности да са просто далечен спомен!
БЛАГОДАРЯ ВИ, ПРИЯТЕЛИ ОТ "ЗАЧАТИЕ"
Re: за "уж приятелка"
« Отговор #17 -: Май 10, 2010, 10:21:29 am »
Дълго си чудех дали да пиша, защото въпросът наистина е деликатен!
Мила Рени, не мога да дам съвет, защото аз самата съм хипер чувствителна :oops:
Когато разбрах, че имам проблеми със забременяването имах приятелка, която се бореше със същото Споделяхме си всичко и най-вече емоциите Тя ходеше при д-р Владимиров, аз при Стаменов Преди година по Коледа ми се стори леко напълняла и очите й някак светеха Попитах я как е, въпреки че си помислих, че е бременна нищо не намекнах в тази посока, а и тя не каза нищо След два месеца на свВалентин се приготвях да излизаме с мъжа ми, решах да й звънна за празника и да я чуя, защото тя не ме търсеше! Тогава ми каза, че е бременна, първата ми реакция беше супер, страхотно Попитах я за процедурата, защото и при мен инсеминациите не бяха дали резултат, а бях притеснена Отговорът й беше, че е забременяла спонтанно и това било най-хубавото и се започнаха едни дълги излияния, как не трябва да го мисля, защото това било най-важното и щяло да стане 8O Сякаш вече не говорехме на един език, не можех да повярвам на арогантния й тон, защото той беше точно такъв Ще спестя и останалите подробности с тестове, прегледи и изобщо всичко, което може да бъде избегнато, без да изглежда невъзпитано Никога няма да забравя този св Валентин, плаках през цялото време в ресторанта, развалих вечерта и на мъжа ми :(
Приятелката ми повече не ми се обади, аз също не я потърсих Когато разбрах, че е родила й пратих смс и толкова, тя не ме покани и да видя бебето! Беше в края на юли месец, а аз преживях първото си неуспешно ин витро След няколко месеца през февруари направих втори опит, този път успешен Приятелката ми живее в друг град и най-вероятно не знаеше, че съм бременна, защото когато родих тя също ми прати смс, от който ми стана ясно, че не е знаела Завършваше с това да й се обадя някой път
Няма да го направя, защото съм обидена Не може да сме приятелки, след като и аз вече имам дете, а преди това да съм в друга графа, само защото тя успя година преди мен!
Много мога да пиша по този въпрос, защото и аз съм била от двете страни! Истината е, че всеки притежава различна душевност, някой би предпочел да не знае изобщо, друг би се зарадвал искрено, въпреки своята болка! Не знам приятелката ти защо го е направила, ти я познаваш най-добре и ще прецениш, дали да й дадеш втори шанс и да изясните отношенията си или за теб тя ще бъде затворена страница!
Успех, каквото и да решиш и помни, че съвсем скоро и ти ще бъдеш мама и то прекресна!
=http://www.[urlmamaibebe.com][/url]
*
Re: за "уж приятелка"
« Отговор #18 -: Май 10, 2010, 19:56:51 pm »
Незнам какво ще стане, но бариерата здраво се усеща...и не мисля аз да я вдигам, да боли ме, но знам какво е усещането да съм била бременна и знам, че веднага и казах, а знаех, че и те опитват, дори и да нямат проблеми се забави около година и половина положителния резултат при нея...
*
Re: за "уж приятелка"
« Отговор #19 -: Май 10, 2010, 19:59:35 pm »
като казвам, че познавам усещането знам много добре, че щастието сякаш не е цяло, повечко те е и страх, но знам със сигурност, че нямаше капка надменност и превъзходство, което сега усещам върху себе си.