Питат,за да имат материал за клюки.Питат ,за да се успокоят,че при тях всичко си е наред.Питат,за да се направят на "съпричастни"- не съм от типа жени,коите ще кажат нещо,само за издразнят някого.А и не умея да лъжа-много ми личи

Абе момичета, кой защо пита няма никакво значение всъщност - и да искаме не можем да превъзпитаме целия свят, винаги ще има "питащи". И за това и за друго, то ако има начин колегите ще ви седят с фенер до семейната спалня, да "светят", да дават акъл и на другия ден да обсъдят кое и как биха направили по-добре... Такъв ни е манталитета български и то открай време.
Ядосвала съм се на такива питанки в миналото, но когато са идиотски поставени - тогава скастрям грубо за старт, после обяснявам подробно на питащия с препоръката да се ограмоти и да не се излага занапред с подобни тъпи въпроси и рядко някой е питал пак
Сега пък, ако мислите че тъпите въпроси са спряли - нъц. "Аууу бременна си, честито! Ами защо чакахте толкова време пък вие?"...по същество - същата история. И пак трябва да обяснявам, каквото обяснявах и преди.
Мълчанието и избягването на темата - не помагат. Напротив, питанките стават още повече и по-чести, за това според мен не е решението да се мълчи. Ако не умеете да бъдете груби и резки пък - кажете на две на три за какво става въпрос и дотам. Те клюките така или иначе се плетат, поне да ги плетат по същество умниците... Независимо, че сме убедени, че всички ни питат злонамерено и от нездраво любопитство, всъщност доста хора не го правят с такива подбуди. Може много да се изненадате на какво неочаквано място ще срещнете подкрепа и разбиране, или директно споделяне от някого, че всъщност е във вашето положение.
Както и да решите да се справите с тези ситуации, влагайте минимум емоция и си гонете вашите цели...те хорските усти нямат затваряне, ако не е това - друго ще е.
Мен съседите ме "разведоха", че съм ходела по ресторанти без мъжа ми  и пия кафе с лица от мъжки пол. Сега като ми проличи корема живот и здраве, се чудя на кого ще припишат бащинството Предпочитам да се смея, вместо да им се ядосвам на малоумията де. Определено.
Хубава вечер!

Прекрасно ми е ясно,че хорските уста нямат затваряне-не в това е проблема-проблема си е в мен,че вярвам,че светът ще се оправи :)да ама то става все по-зле.както и да е - аман от злоба,завист и гледане в купичката на другите.Аз си продължавам по пътя,те да си продължат по своя

Аз днес съвсем изтрещях.

Една колежка, с която по принцип се разбирам, днес започна да си разсъждава, колко добре би било да си родиш детето на 20 и после да си гледаш кариерата и ученето. Няколко пъти се опитах да кажа и покажа, че темата не ми е приятна, но накрая се стигна до извода, че ако не може на 20, поне на 30 вече е краен срок. Тук вече аз не издържах и полу-разплакана казах, че като съм на 30 нямам намерение да се гръмна, че нямам дете и излязох от стаята. Адски ми е тъпо, съзнавам, че преиграх, но просто не издържам вече. Адски ми е напрегнато в работата, но и постоянно да ми се набива тази тема в лицето, не мога просто да издържам. Имаме още една колежка, минала през инвитро, но тя не е омъжена и "някак мина метър" откъм хорските очаквания. В момента аз съм най-"възрастната" омъжена от колектива и просто вече не мога, текат ми сълзите.

Зай, пет пари да не даваш!

Присъщо е най-вече на бабички, помнещи младините си, да отсъждат на какви години да се учи, омъжва и да ражда една жена.

Светът е много по-шарен от "колектива" ти и толкова по зле за колежката, която не вижда по-далеч от носа си. Тегли й една или й кажи, че е безнадеждно изостанала от времето си - соцът отдавна си замина.

Цигу, не е тя причината. Младо е момичето, не е омъжено. Не й се сърдя на нея, просто изпаднах в някаква жестока дупка и аз не знам вече какво е приемливо и какво не е. Сега тя на мен се сърди, че не съм й разбрала тезата. Как дори да почна да й обяснявам през какво съм минала и какво ме чака. Живеем в някаква отвратителна тесногръда среда, поставят те в някакви гадни стериотипи и не дай си боже да си различен, или да се окажеш различен, не по твоя вина.
Вече не ми пука изобщо кой какво мисли, но има и моменти, в които ми идва в повече както днес.
Добре, че ви има вас да ме изслушвате.

Тя е зелена и не разбира, да си говори.

Ти си се намъчила, засягай си се колкото и когато искаш. Човек си, емоциите са си твои. На който не му харесва, само "добър ден" и "довиждане".

Ще дойдат и по-добри дни, няма да си все така. Кураж!

Благодаря за разбирането, Цигу!

Щеше ми се да си бях мълчала, но стресът си каза своето. Пък и ми омръзна да ми навират темата в лицето. Аз не съм от тези, които могат да си траят и да си крият емоциите. Просто е крайно време да престанат. Нито ми е забавно, нито нищо вече. Болезнено ми е. Тема, която за повечето хора е весела и лековата, мен ми пуска кръв от сърцето. Как не го разбраха това, не знам.

Зай тя няма защо да ти е сърдита!Казала си, че темата не ти е приятна, тя да е спряла, каква и е работата да човърка? Видяла е, че нещо може да те жегне и човърка ли човърка! Младостта й не е причина за извинение на нетактичността. По-скоро утре й обясни, че когато й се каже, че една тема е неприятна за даден слушател е редно да се прекрати. Там сте за да работите, не за да споделяте и никой не е длъжен да слуша нейните "мисли". Като иска да мисли да говори с приятели, да води дневник, да си хване познатия колега за "по цигара" и да си обменят идеи за живота, докато той минава покрай тях. Аз също не крия емоциите си и бих я навряла на кучето там дет слънце не огрява утре! Патка с патка! Поне извини ли се?

Да, извини ми се. И аз на нея. Сметнах, че така е редно, понеже се юрнах като подивяла извън стаята... Момичето не е лошо и по принцип се разбираме, изобщо не исках да си разваляме отношенията.
Аз си мислих, че колегите ми се досещат за репродуктивните ми проблеми, но явно не е така. Докато се тресях по дупките на път за вкъщи, ми светна, че тя е помислила, че се сърдя на тема възраст, на на тема "не мога да имам дете". Също така някак си пренесох огорчението от всичките предишни подмятания от колеги към конкретната тема и съвсем изпуших. Дето има една приказка за капката, която прелива чашата - това се случи днес с мен.
Благодаря ви много подкрепата и засега спирам да ви занимавам с душевните си терзания!

Zai,и ние ги имаме същите терзания и колеги :bighug:По-добре да "изпушиш" стреса,от колкото да трупаш.

Аз днес съвсем изтрещях.

Една колежка, с която по принцип се разбирам, днес започна да си разсъждава, колко добре би било да си родиш детето на 20 и после да си гледаш кариерата и ученето. Няколко пъти се опитах да кажа и покажа, че темата не ми е приятна, но накрая се стигна до извода, че ако не може на 20, поне на 30 вече е краен срок. Тук вече аз не издържах и полу-разплакана казах, че като съм на 30 нямам намерение да се гръмна, че нямам дете и излязох от стаята. Адски ми е тъпо, съзнавам, че преиграх, но просто не издържам вече. Адски ми е напрегнато в работата, но и постоянно да ми се набива тази тема в лицето, не мога просто да издържам. Имаме още една колежка, минала през инвитро, но тя не е омъжена и "някак мина метър" откъм хорските очаквания. В момента аз съм най-"възрастната" омъжена от колектива и просто вече не мога, текат ми сълзите.

Здравей Zai и при мен положението е същото -  с непрекъснати подмятания и понеже напълнях 5-6 месеца преди сватбата, всички ме питаха бременна ли съм, след като им казвах че просто съм напълняла - ежедневно в продължение на 1 година започнаха директно да ме питат и даже да констатират че съм бременна  . Всъщност на мен ми ставаше отвратително, защото все не става. Тази година лятото бях в отпуск и като се върнах на работа лафчето вече беше заформено " ти нали сега ще излизаш в майчински , твойта лесна"  , аз естествено гледах изумена  А връх на всичко беше , когато моя колежка каза че ми е намерила подходящ д-р 
преди да се оженя хайде кога щесе жениш , след като се ожених - хайде бебе , че няма време / в момента съм на 31 г./
Е какво да ти кажа - на хората устите не можеш да ги затвориш. Просто на тези въпроси им казвам че ние не работим по въпроса и ако стане нещо те ще бъдат първи осведомени  Каквото и да им кажеш тези хора не разбират, аз успявам да си го прикривам с задължителната усмивка и категоричния тон с който им го казвам, естествено това пак не им затваря големите усти и те пак ще продължат . Не им показвай че се засягаш , защото тогава съвсем започват с глупостите особенно ако  са под средното интелектуално ниво - чиито живот протича в задоволяване на основните жизнени потребности

В интерес на истината, в БГ положението е отвратетелно, но очевидно нездравият интерес на хората към личния ти живот е транснационална черта. Получавала съм въпрос дали нямам все още деца, защото не искам или защото все още не се е случило от колежка от Канада - канадка, не българка. И въпрос - ти като си женена, деца нямаш ли, от колега немец. Но с тях не се виждам ежедневно и ги шкартирах набързо.

Честно, ако знаех, че като се омъжиш започва такъв АД от страна на околните, сигурно щях да изчакам със сватбата. Както казах вече, една колежка си направи спокойно инвитрото без никой да заподозре и без никой да си отвори устата на тема бебе. Но имаш ли халка, ооо, глей кво става. Дай да се направим на много интересни и да те жегнем пред цялата фирма, пред цялата маса или където там сме се събрали. Понеже е много весело да те гледаме как се гърчиш и се чудиш какво да отговориш на въпрос, който на на нас НЕ НИ ВЛИЗА ПО НИКАКАВ НАЧИН в работата.

Спирам, че пак изпуших, а днес денят ми ще е още по-напрегнат от вчера и ще го отнесе пак някой колега!

В интерес на истината, в БГ положението е отвратетелно, но очевидно нездравият интерес на хората към личния ти живот е транснационална черта. Получавала съм въпрос дали нямам все още деца, защото не искам или защото все още не се е случило от колежка от Канада - канадка, не българка. И въпрос - ти като си женена, деца нямаш ли, от колега немец. Но с тях не се виждам ежедневно и ги шкартирах набързо.

Честно, ако знаех, че като се омъжиш започва такъв АД от страна на околните, сигурно щях да изчакам със сватбата. Както казах вече, една колежка си направи спокойно инвитрото без никой да заподозре и без никой да си отвори устата на тема бебе. Но имаш ли халка, ооо, глей кво става. Дай да се направим на много интересни и да те жегнем пред цялата фирма, пред цялата маса или където там сме се събрали. Понеже е много весело да те гледаме как се гърчиш и се чудиш какво да отговориш на въпрос, който на на нас НЕ НИ ВЛИЗА ПО НИКАКАВ НАЧИН в работата.

Спирам, че пак изпуших, а днес денят ми ще е още по-напрегнат от вчера и ще го отнесе пак някой колега!

Заи, не се нервирай, миличка! Понякога хората просто искат да помогнат и не го правят с лошо чувство, но понеже на нас ни е много болезнена тема и търсим "под вола теле".
Убедих се в това, тогава когато колегите ми видяха репортажа на btv, когато взех участие и всички разбраха за репродуктивните ми проблеми.
На следващия ден толкова много колеги ми писаха мейли или лично дойдоха да изкажат съпричастността си към проблема ми - толкова ме трогнаха - не мога да ви опиша. И то хора, които не са ми близки. Всеки искаше да помогне или просто да ме подкрепи и да ми каже, че ми стиска палци, за да успея!
Аз за себе си съм решила - в момента , в който някой ме попита - казвам че имам проблем и взимаме мерки, за да го решим - и край - няма намеци, няма подмятания - нищо!
Лек ден на всички и повече усмивки ви пожелавам!

Аз съм слабичка, обаче си имам коремче и не обичам вталени блузи. Туника или с ластиче от долу нагоре по свободни ме карат да се чувствам по добре. Винаги съм се обличала така, но явно някои хора сега го откриват и редовно ми подръбват любопитно блузата. Винаги съм реагирала много остро, не защото ми е болезнено или не, защото мразя любопитството и нахалството. Тогава обяснявам, че всеки има право на поне метър лично пространство. Не обачим да ме пипат и докосват, затова си имам мъж, камо ли по корема. Там работа раката на който и да е няма. Това е навлизане в личното пространство и ми е страшно неприятно. Моля както аз не ги опипвам така и те да не го правят. След този коментар не се повтаря вярвайте ми. Но това става без емоции. Нито позитивни, нито негативни. След това не смеят и да питат. Е винаги има нови, но и те си го получават. 

Месец преди сватбата, братовчетка ми ме видя и ми се накара че пуша Е викам защо пък да не пуша. Отговора беше логичен, нали си бременна  . Е как пък е разбрала, ми сетете се. Щом се женя трябва да съм бременна, що ли ми е иначе. Ядоса ме, но с усмивка и отговорих, че хората се женят и по любов 
От тогава не ми е задавала подобен род въпроси 

Поздрави и не се ядосвайте. Здраве да е, нещата ще си дойдат на мястото.

При мен положението с колегите също не е много розово. Започнах нова работа преди година и половина в изцяло женски колектив. Като разбраха, че съм омъжена от 3 години веднага започнаха с въпросите защо нямаме още деца, какво чакам, че не забременявам, даже в един момент взеха да ми обясняват как се прави бебе, все едно съм малоумна и незнам. Става въпрос за 3-4 колежки, другите  са ок, мълчат си и не задават въпроси, въпреки, че ми е ясно, че после всичко се клюкари и на тях. Накрая ми писна от тях и им казах, че при нас нормално не може да стане, само инвитро и оттам се почнаха едни убеждения колко е опасно инвитрото, включително и, че преди инвитро ти режат тръбите и повече нормално не можело да се забременява, даваха ми и съвети да забременея от друг, да не се мъча. А това за тръбите ми го каза колежка, която е завършила медицина, просто нямам думи.
После като забременях и бях с близнаци пак започнаха да ме съжаляват, че съм била много слаба, нямало да ги износя, какви били тези доктори, които връщат по 2 ембриона, трябвало само по 1, затова имало толкова много недоносени и увредени деца. След това като останах с едно бебе пак ново 20, как съм седяла с мъртъв плод в мен, щяла съм да получа натравяне на кръвта, ей такива простоии само. Преди минавах да ги видя като си носех болничния, вече и това спрях, че не ми се слушат техните глупости. Също много държат да им занеса да видят бебето като се роди, сигурно ще го разглеждат дали не е случайно извънземно.
Та явно нахални и невъзпитани хора винаги ще има, все си мислех, че като им обясня проблема ще спрат, но ето те пак си продължават, явно трябва да ги игнорираме и да не им обръщаме изобщо внимание.

Цитат на: Zai в Октомври 12, 2010, 09:11:25 am

Заи, не се нервирай, миличка! Понякога хората просто искат да помогнат и не го правят с лошо чувство, но понеже на нас ни е много болезнена тема и търсим "под вола теле".
Убедих се в това, тогава когато колегите ми видяха репортажа на btv, когато взех участие и всички разбраха за репродуктивните ми проблеми.
На следващия ден толкова много колеги ми писаха мейли или лично дойдоха да изкажат съпричастността си към проблема ми - толкова ме трогнаха - не мога да ви опиша. И то хора, които не са ми близки. Всеки искаше да помогне или просто да ме подкрепи и да ми каже, че ми стиска палци, за да успея!
Аз за себе си съм решила - в момента , в който някой ме попита - казвам че имам проблем и взимаме мерки, за да го решим - и край - няма намеци, няма подмятания - нищо!
Лек ден на всички и повече усмивки ви пожелавам!

Собствената ми сестра съвсем разбирайки ме попита:Вместо да харчите толкова пари,защо не си осиновите?
Не се стърпях и я попитах:защо тя не си остави детето за осиновяване,пък после да не се харчи да си осинови друго,хем по-големичко да си вземе.Много грубо ,наистина,но...Това не било същото....

Не знам какво да кажа. При всички е една и съща история. За мен осиновяването не е тема табу, но ме дразни лековатостта, с която хората ти предлагат тази опция. На чужд гръб и сто тояги са малко.

Относно моя случай от оня ден, надявам се поне темата да се приключи. Изключително ме дразни обаче как се смята за редно да се обсъждат неща, които са толкова ЛИЧНИ като това кога и как ще имаш дете. Никой не го засяга това, ама никой, освен мен и мъжа ми. Но хората са нездраво любопитни и ни причиняват болка с непремерените си приказки.

Привет момичета и от мен! Знам аз как да ги наредя всички тези любопитни,уж никога  не искайки да те наранят колежки,какички,,лелички и т.н.Никога не съм си коментирала личния живот с повечето ми колежки-имам си две приятелки-уж,който знаят какво ми е положението-в момента,в който съм ги молила да не споделят с трети хора казаното между нас,вече знам  че все някой ще го научи.Имала съм необходимост да споделя и аз -някои неща съм споделяла,до някъде,не всичко.Всеки си има някакви проблеми -някои изпитват необходимост да говорят за себе си.Мълча,мълча-даже ме питат Абе ти да не си болна,защо си толкова сероозна,защо не говориш.Имаме си една стая за почивка,сещате се -всеки си казва болката,пък аз не съм по тези неща ,никога не ме вълнувал личният живот на хората. :)даже когато ми говорят за хора,които познавам ми става толкова неудобно, чудя се накъде да погледна. Та така угодия няма и никога няма да има. Не се ядосвайте момичета-изпростяването е посевместно.Всичко живо е полудяло,по ред причини.Не обръщайте внимание-както съм казвала и преди-гонете си нещата и напред.

Понякога имам усещането, че част от колежките ми просто не ги изслушват вкъщи. А пък част от другите ми колеги/колежки се чувстват едва ли не задължени, в името на добрия тон, да поддържат разговора. Та днес пак се заформяше подобна дискусия. Този път откровено ги помолих да престанат, защото темата е болезнена за мен. И, о чудо, смениха темата.  Доволна съм от себе си.