Момичета, най-често колеги и познати не разпитват и не коментират проблема ни с дългото очакване на бебе от злоба, или пък защото се кефят на чуждите несполуки и неволи. Просто хората, които не са имали такъв проблем, са крайно незапознати и с физиологичните и с емоционалните измерения на ситуацията, поради което и питанията им са неуместни и дразнещи за нас, въпреки че не са злонамерени всъщност. Тъй като ние сме крайно чувствителни на тази тема обаче /съвсем разбираемо/, настръхваме срещу всеки осмелил се да "подпитва", дори и да не го прави с лоши подбуди. Това го казвам от личен опит. Вярно, че този въпрос си е личен, семеен и не е работа на околните, ама в БГ си е такъв манталитета открай време и понятието "лично пространство" си е чиста екзотика за повечето хора. Аз примерно си мислех, че когато най-после забременея, ще секнат тъпите въпроси и дразнещи питания, ама нъц.   Казвам на някой, че чакаме бебе и отсреща: "Еееее честито! Вие пък защо чакахте толкова време?", човекът си мисли че нарочно сме отлагали, за да можем по-дълго "да си живеем живота" и от сорта. Вместо да се дразня от подобен неуместен коментар и да се товаря, взема че обясня на две на три, "защо чак сега" и отсрещната страна ме разбира, а и аз си спестявам ядосването наум и негативните емоции. Случвало се е дори, когато споделя за какво става дума при нас, някой който ме е попитал и хабер си няма от ситуацията, да се сети за приятел, роднина в подобна ситуация и да помоли за съвет, да насоча към изследвания, лекар...
Е, много ясно, че като ни се "пече яйце на дупето", не ни е главна грижа да ограмотяваме някой си и да самарянстваме, но пък и да се нервим само от чуждата нетактичност - няма особена полза си мисля.
Стискам палци на всички очакващи, скоро да видят двете чертички!   То хорските усти нямат затваряне, просто намерете своя начин да им се дразните минимално и си гледайте себе си и своите цели.

То хорските усти нямат затваряне, просто намерете своя начин да им се дразните минимално и си гледайте себе си и своите цели.

В това е истината,макар и трудно да го постигам,да не кажа,че почти не успявам.

Sharky43, моят болничен лист издаден от клиника Щерев е с диагноза - стерилитет, пункция на фоликули.

Даааа, много гадна ситуация се получава с това неразбиране в колектива и отстрана на работодателя.
При предишната ми работодателка имах проблем с отпуските по принцип и когато колежката забременя, тя ми заяви да не си помислям да забременявам и аз. Там бяхме само 2 колежки, което значеше че шефка трябваше да си развали рахата и да се напъне да поработи и тя.
Е, аз така и не можах да забременея, напуснах... А после и колежката след като и свърши майчинството напусна и тя без да се връща там. Така вече бившата шефка и до ден днешен си е сама и никой не иска да работи с нея - от тогава до днес минаха 10 години.
Сега работя в голяма фирма с много подразделения, и конкретно имам 1 колега-пак сме двама. Но до сега не съм имала проблеми нито от негова страна, нито от страна на другите колеги от централния офис, нито от шефовете. Цялата фирма знае какъв ми е проблема и дори при предишните съкращения на мен ми се размина. Е поне за сега де , а за по-натам ще видим.
Преди съкращенията лично един от биг-босовете ме попита кога планувам да правя процедурата, за да знаят евентуално кого да съкратят. Питането не беше злобно, а приятелски отправено.
Предния месец бях малко бременна, но свърши... Похвалих се разбира се на най-близките колеги от един от регионалните офиси и един колега дори каза, че ще ми даде тяхната количка...  

Никога не съм крила, затова много рядко някой си позволява да прави пред мен неуместен коментар.
Имала съм случаи, когато съм усещала, че коментарът е недобронамерен, на такива отговарям така : Ако при вас става с 5 мин. пъшкане, при мен се получава с 5000 лв. Малко грубо, но много ефективно.

Не съм крила нищо от шефката си ,държа на това тя да научава причината за отсъствието ми от мен,не от някой друг-Вчера разговор-"Какво става по твоя въпрос,ме пита пред още две от колежките?- Гоним си нещата със съпруга ми?-отговарям ."Ох тези болни поколения-отговор от нейна страна!"Ами само пари да имаш на днешно време и всичко е възможно"-отговарям аз!

Наскоро имах възможността да се окажа "от другата страна" един вид и да наблюдавам рекацията на човек с проблем.
Наш служител и супругата му от години се бореха за дете, всички знаехме, интересувахме се как върви, помагахме и подкрепяхме с каквото можем. Първото бебе го загубиха 2 седмици преди термин, така и не се разбра защо. След 4 години мъки им се роди син и пак нещата бяха много на ръба последния месец, но за щастие всичко завърши добре. Минаха 3 месеца - нов проблем. Майката се оказа с тумор на гърдата, при това злокачествен, замина за Сф за операция, лечение... Не врявам уж в такива неща, ама направо си мислех, че някой ги е прокълнал тези хора, то бива бива да не върви, ама чак пък толкова и все едно след друго.  
Докато майката беше на лечение, този наш служител си остана в къщи да гледа малкия. Нито отпуски, нито болнични сме му пускали, казахме му да си гледа семейството и си му вървеше пълната заплата докато отсъстваше, няма да обеднеем егати за една заплата, първо трябва да сме хора. Всички в офиса се интересуваха какво става, как вървят нещата, звъняха му редовно и разпитваха от чиста проба загриженост не от клюкарщина и съм убедена в това. В един момент срещам въпросния човек случайно на улицата с бебето, говорим едно-друго и в един момент той като избухна... " Тия хора нямат ли си работа?! Какво само ми звънят и ме разпитват, какво си врат носа в семейството ми, аз колкото не искам да мисля за най-лошия вариант те само за това ми напомнят, не мога да мигна вече, какво им влиза в работата на жена ми отстранена ли й е гърдата, или не... Те сега какво, яд ги е, че аз не ходя на работа и си взимам заплатата, а те вършат и моята работа ли? За това ли звънят постоянно, да не би да съм на плаж с любовница някъде...". И 10 минути излива ей такива приказки, очевидно беше под огромен стрес, разбирамо защо и вече параноясваше от чуждото внимание, дори не допускаше, че е добронамерено. Накарх го да седнем на кафе, изчаках да се успокои малко, поговорихме, разплака се човека, беше адски изтощен и физически и емоционално. Уверих го, че никой от колегите му не му звъни и не пита за проблема с такива помисли грозни, че го правят наистина от загриженост. Разделихме се по живо по здраво, обещах, че ще се погрижа да спрат тези позвънявания, щом го стресират и наистина обясних на колегите му, че е под стрес и загрижеността им му идва в повече, да поспрат малко.
След тази случка се замислих за моя си проблем, за моите си реакции като ме подпитват разни хора, за това как аз си въобразявам, че питането е с някаква лоша мисъл или от клюкария. И открих доста общо с реакцията на този човек. Казах си, гледай сега колко е тъпо когато си в положението на питащия, без да имаш никаква лоша мисъл, а се приема по друг начин. И се постарах повече да не реагирам аз самата по подобен начин и да ви кажа - стана по-добре за мен така, а предполагам и за околните. За щастие съпругата на този служител се възстанови напълно, няма рецидиви, да са живи и здрави и да си гледат детенцето и да му се радват дълги години!
Последно свекърва ми като ме попита не ходя ли твърде често по лекари и за какво съм се втелясвала, та всяка седмица съм по кабинетите, вместо да я срежа набързо, седнах и половин час спокойно обяснявах какво и защо правя. В резултат, сега обяснява на съседката си, чиято дъщеря също е бременна колко е неграмотно и безотговорно да не се прави БХС и ФМ и как "едно време" добре, че Господ ги пазил с техните деца, като нямало такова модерно проследяване на бременността. Нещо като "новопокръстен католик" е   Ако й се бях троснала с едно: "Аз това бебе съм го чакала почти 5 години, не ми давай акъли, като нищо не разбираш." - нямаше да посмее повече да попита даже, ама каква полза от такова отношение, няма да ми окапе езика, ако човешки обясня, тя на 57г., след две безпроблемно родени деца, не е длъжна да знае пък.
Та пак да кажа, хора всякакви има, било колеги, познати, роднини...в масовия случай никой не пита и не "рови" в проблема ни с лошо, по-скоро не знаят как да попитат, защото не са запознати с материята и това дразни. Ние пък сме супер чувствителни и напрегнати и започва да ни се "зловиди" както казват бабите и избухваме, вместо да обясним разбираемо. А това е излишно натоварване и за двете страни, къде по-лесно е да си поговорим човешки по въпроса А за някои екземпляри, които наистина гаднярстват /понеже и такива има/ - слагат се на място с 5 сурови реплики и толкова. Те са си наказани по рождение и не заслужават време и внимание.
Готин ден на всички!

E, ве4е честно казано ми писна! Токущо си проведох "много приятен" разговор с шефа, как съм безотговорна, че не се разчитало на мен, и как съм можела на позиция която се заема само от един човек, да ги зарежа така. Бил тръгвал да уведоми главните директори, да ме уволнят след болничният и не ми разреши да си продължа отпуската. Болничният ми свършва на 24.08, а трябва да правя тест на 27.08. Явно в този интервал доколкото изчетох закона, не съм защитена от нищо!!! Ако си пусна кръвен тест на 24.08 /12 ден след трансфер/ дали ще отчете правилен резултат?
И колко месеца имам право на обезщетение на борсата, при условие, че работя почти 7 години в тази фирма без прекъсване?

Ееее,stoeka71!Надявах се да не се стигне до тук.Търси си правата,не се оставяй!Потърси незабавно трудовоправна помощ.Ако те уволни дисциплинарно нямаш право на обезщетение от борсата.Защо не говориш с главните директори за конфликта с прекия ти началник.Може пък те да влезнат в положение.Нека знаят и твоята версия.Нямате ли синдикат?А иначе обезщетението зависи от трудовия ти стаж и брутната работна заплата за 6 месеца назад.Теста на 12 ден ще отчете правилно.Не се притеснявай,всичко ще е наред!Пак ще ти кажа-всяко зло за добро.

А дали по-големите шефове от този хубостник ще са на мнение, че трябва да те уволнят, само защото и ти си човек и ти се НАЛАГА да отсъстваш? А и никой не им е крив на тях, че са си организирали дейността по начин, да е голяма драма отсъствието на даден служител. Когато се работи с хора, а не с машини само, трябва да се мисли, че всеки човек може да се разболее и да е временно нетрудоспособен и въпросният човек не е крив на някого, че е лош мениджър, който няма вариант Б и ако трябва В и Г...
Защо не опиташ да поговориш направо с по-големите шефове от този и да обясниш на тях за какво става дума? Може пък да се окажат по-разбрани и нормални хора.

Ами 13 години ми е почти трудовият стаж, преди това 5 години студентски /които не си ги платих за стаж  / На пълен размер са ме осигурявали, така че да се надявам само теста да е положителен, защото иначе наистина ще ми е още по-гадно. Майка ми се опитва да ме успокой, но май ми дойде в пове4е. Ще се нарева и ще помисля утре на трезва глава.

stoeka71, аз с почти 12 г трудов стаж съм в бюрото по труда 9 месеца след съкращение.
Колкото и да те заплашва шефа ти по телефона, не може да те уволни толкова лесно.

Първо, не реви, така не помагаш на бебето.

Второ, ако решиш да пропуснеш оплакването до по-висока инстанция (по-големите шефове), можеш спокойно след като имаш черно на бяло заповедите на прекия ти началник да подадеш оплакване в Инспекцията по труда. Вярваш или не, реагират веднага, за "голяма радост" на нарушителя. Те реагират и само на оплакване, без заповеди и т.н., но ако имаш грешката им на хартия за доказателство, е много по-добре, ще ги накажат веднага.

Трето, хубаво помисли дали има смисъл да оставаш на подобно работно място,  аз бих сериозно се притеснила за бебето в корема ми, ако ще ме тормозят до раждането. Сега държавата е щедра към съкратените, плаща им 60% от брутото, което е почти 85% от нетната ти заплата. Ако изпълняваш работа, в която няма кой да те замести, вероятно по-лесно ще си намериш подобна работа в друга фирма.

За разликата между дните от болничния до теста - отиваш при ДжиПито, и срам-не срам, си казваш проблема, ще ти даде болничен.

Права е Шарки  Мога само да добавя, в никакъв случай не се съгласявай на "предложение" да се разделите "по взаимно съгласие", независимо колко си ядосана и обидена в момента. Като са толкова "прави" и имат основание да те уволнят - да ти го напишат черно на бяло с подпис и печат, пък гледай тогава как може да им "яде гъза баница". И в най-лошия вариант - ще си получавш хубаво обезщетение за безработица и ще се наслаждаваш на бременността си, без да те тровят такива субекти на работа.
А и не на последно място...то в такава среда наистина има ли смисъл да оставаш да работиш? Не си някоя чистачка с 8-и клас все пак, за кадърни хора работа винаги има.

Jbrul, благодаря за покрепата, // а сега, ако даваш, виртуално те пипвам по тумбака, да ми лепне и на мен. //
........

stoeka71, //пак офтопик, ама да знаеш че ти стискаме яко палци за положителен резултат другия петък.//

Шарки, аз нямам тумбак още, ама етсетвено че давам Дано лепне на всички. има момичета които чакат толкова по-дълго от мен, дано им е края чакането вече.

До Sharky43 - в болничния лист има поле "диагноза по МКБ". Това е код, който отговаря на заболяването, който трябва да знае, го разчита. Аз пък не съм  съгласна с подробните диагнози, които се вписват и дават възможности на недоброжелателен персонал да разпространяват лична информация. Въпреки че и в моите два болнични листа от клиника Щерев пишеше стерилитет, пункция на фоликули. Благодарна съм на лекарите, за съкращението: "ст. сек." (вторичен стерилитет).
Стоека,  
Принципно, аз бих си прекъснала отпуската, за да ползвам размера на целия отпуск по болест, след като двата отпуска ми се застъпват. 

Ами 13 години ми е почти трудовият стаж, преди това 5 години студентски /които не си ги платих за стаж  / На пълен размер са ме осигурявали, така че да се надявам само теста да е положителен, защото иначе наистина ще ми е още по-гадно. Майка ми се опитва да ме успокой, но май ми дойде в пове4е. Ще се нарева и ще помисля утре на трезва глава.

stoeka71 много неприятна ситуация аз, за жалост преди два месеца бях в твоето положение, сега  вече не съм, т.к успяха да ме освободят от работа, но ... дори и при дисциплинарно уволнение, (което дано не те споходи) имаш право на парично обезщетение. То е в размер на 120.00 лева и е за кратък период от 4 месеца.
В останалите случаи имаш също, право на такова, което е в някакъв процент от РЗ и е за по-дълъг период от време 6м или 9м, което зависи от основанието, с което ти е прекратен ТД.
Дано, съм ти била донякъде полезна с инф. и успех! Дано се разминат нещата при теб!

Много съжалявам за неприятностите, но не е вярно, че не си защитена от уволнение. Според поправката в Кодекса на труда от декември миналата година, си защитена точно колкото и бременните (поне до теста).

Ето линк към КТ:
http://www.mlsp.government.bg/bg/law/law/KODEKS_na_truda_103.pdf


(5) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., изм., бр. 46 от 2007 г., доп., бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.)
Бременна работничка или служителка, както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро, може да бъде уволнена с предизвестие само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1, 7, 8 и 12, както и без предизвестие на основание чл. 330, ал. 1 и ал. 2, т. 6. В случаите на чл. 330, ал. 2, т. 6 уволнението може да
стане само чрез предварително разрешение на инспекцията по труда


Желая ти положителен тест, след който да последват болнични до раждането и после майчинство!