Да си призная аз гледам да не ги съдя много хората, защото си мисля, че повечето казват неточни/не на място неща от неудобство и незнание как да реагират.
Аз самата съм имала приятелки с подобни проблеми и много се притеснявах, когато сме говорили на тази тема. Не знаех какво е редно да питаш, какво да кажеш, докъде да стигнеш, затова и избягвах темата.
СЕга след като и аз водя същата борба малкото ми близки хора, които знаят също са правили неточни изказвания, но знам и вярвам, че е защото не знаят какво да кажат.Предполагам и те се чудят как да говорят с мен по темата.
Тези теми са много болезнени за нас и само ние си знаем как понасяме неуспехите.Аз ги преживявам, дори тези, които са "без да иска" и точно по тази прична не искам да давам обяснения или да се натоварвам допълнително с подмятанията и подпитванията, които бих имала в работата.
До момента не съм казала на никого. Точно за това ми е много трудно да ходя по прегледи и процедури. Мисля, че шефът ми се усеща, но не ме е попитал директно нищо.
Нашия живот си е нашия живот; нашата болка си е нашата болка - не е нужно да ги правим достояние на всички, както и не мисля, че е реалистично да очакваме разбиране от всички.
Успех момичета!