Здравейте момичета,
работя малко повече от две години в една фирма. Преди да се сблъскам със стерилитета нямах никакви проблеми в отношенията с колегите си. Миналата година направих аборт и ме нямаше около 20 дни на работа /половината от тях лежах за задържане в АГ/. След това декември ми се наложи лапароскопия заради извънматочна бременност и отново ме нямаше около 20 дни, върнах се на работа 2 седмици преди да ми изтече болничния лист. Март месец тази година нова извънматочна - този път опитваме с метотрексат и излизам от работа само за преглед и изследване на чхг. Преди няколко дни едната колежка каза, че искали вече да се планират отпуските - тя щяла да почива една седмица април, две август и една септември, защото имала първокласничка /при нас отпуските се ползват след 15-то число/. Другата колежка също има дете в първи клас, а аз през септември се глася за първи опит ин витро. Казах им, че отпуска лятото няма да ползвам, а евентуално септември или октомври. От там нататък бях обвинена, че не съм била колегиална. Те се чувствали прецакани, заради мен не ги пуснали в отпуска зимата, не можело вечно с мен да се съобразяват. Пак щели да се късат молби за отпуска. Децата им били първокласници един път и не можело да правя ин витро септември. Не избеснях, ами направо излезнах извън нерви - казах им, че въобще не ме интересува, че няма да се съобразявам с никой. Обясних им, че процедурата не мога да е отложа за след 5 или 10 дни, и че ако не мога да си ползвам отпуската тогава ще си взема болничен. В отговор ми се заяви, че те много добре знаели, че в момента всеки можел да си вземе болничен за щяло и нещяло. Тук вече им заявих, че няма сила на този свят дето ще ме спре, камо ли техните отпуски. Вярно е, че ми поеха работа докато отсъствах, но по време на годишното приключване всяка една от техните фирми ми мина през ръцете - и годишни декларации, и финансови отчети.Сега не ми говорят сутрин добро утро и вечер довиждане и толкоз, което в крайна сметка не е голяма трагедия за мен. Аз съм доста спокоен човек и рядко се ядосвам, но се чудя дали да не напусна работа преди ин витрото, не ми се иска по време на процедурата да си създавам негативни емоции, но пък честно казано не ми се седи вкъщи без работа, въпреки че сме добре финансово. Вие как се справяте с околните? До колко трябва де се съобразяваме с тях и те с нас и къде е тънката граница?

Някои хора наистина не виждат повече от носа си, за съжаление. Странно как щяха да реагират ако имаше първокласник и ти искаше отпуск точно тогава? Просто това е твоят начин да имаш първокласник. Не стига, че ги уведомяваш половин година по рано кога ще отсъстваш ами те обвиняват в неколегиалност, като можеше да ги поставиш пред свършен факт в началото на стимулацията. Неколегиалните са те в случая. Не зная какво да те посъветвам. Точно преди ин витро ако напуснеш - после ще ти трябва този стаж за майчинството, в същото време да се подлагаш на този стрес преди и по време на процедура... Сподели с половинката си на какво мнение е той?
Успех ти пожелавам наесен и после поне 2 г да не се занимаваш с тях, а да си гледаш децата

В никой случай не напускай - един инвитро опит освен психически и физически си натоварва и финансово. От къде накъде ще напускаш заради някакви овци? Сигнус е права - а ако ти беше на тяхно място? Пак щяха да се заядат за нещо - тогава щеше да е за първокласника, за болничния заради детето (децата все пак боледуват чат-пат, нали?) или за нещо друго. Просто са такива хора, какво да се прави. Имаш ли вариант да си вземеш неплатена отпуска по време на стимулацията и след трансфер - болничен, неплатена отпуска (неплатена май не могат да ти откажат). И най-важното - шефа ти как реагира на всичко това с болничните? Колежките са си колежки, шефа решава! А и като знам какво е годишно приключване и доколкото разбирам сте счетоводна къща с доста фирми...просто не ми се вярва шефа да се лиши от теб заради това.

Аз не бих уведомила предварително никой за нищо. Като дойде моментът и процедурата се направи, бих ползвала болничен.

Много неща могат да се случат, които да променят плановете на всички до есента. Вече имаш ядове преди дори да си започнала. Бих си спестила такива притеснения без гузна съвест.

Говорим си тук често колко лични и болезнени са проблемите и процедурите ни. Да споделяме за тях с колеги значи да разчитаме да проявят разбиране и човечност. Аз на тая кълка не ща да лежа - свят шарен, хора всякакви. Може да звучи цинично, но затова му викаме личен живот.

За напускането, не бих напуснала работа, а и по думите ти не съдя, че изборът е всичко или нищо. Дано намериш начин да се разбереш с колегите си или поне да не се ядосваш занапред.

Каквото и да ти се върти в ума, изчакай. Много често всяко чудо е за три дни. И пак ще опрат до теб, и пак ще проговорят.

вие шеф нямате ли? не виждам защо тези въпроси с отсъствията и заместванията трябва да решавате вие помежду си. изобщо не бих коментирала това с колеги - нито им е работа, нито зависи от тях.

Напълно те разбирам.При мен даже една прави подмятания,че една жена трябва до 30 г да е родила.Не обръщам внимание.Слава богу имам разбиране от страна на шефката ми.Не им обръщай внимание,ТОВА СА МНОГО ДРЕБНИ ДУШИЦИ.

Напълно те разбирам.При мен даже една прави подмятания,че една жена трябва до 30 г да е родила.

Ужас! Евала, че не им се връзваш, като знам аз каква съм цапната и как мразя такива подхвърляния

Ако шефът ви назначи 3 служителки и не му достигат, просто да си назначи и четвърта (или четвърти, ако въобще успее да намери мъж). Не виждам защо вие трябва да се дърпате помежду си. Освен това няма да е много фатално за една фирма на 15 септември да не работи.
И те си имат своите основания и ти твоите. Аз не бих ги съдила.
Според мен остави нещата сами да се подредят. Недей да напускаш. И ти не си сигурна на коя дата точно ще излезеш в отпуска или болничен. Може и да се разминете с тях или да им дойде друг акъл, или да дойде баба да гледа децата за 1 месец и те да излязат октомвери... За 5 месеца всичко се случва.

И накрая, след като финансово не си зависима от тази работа, първо си пази нервите и после всичко останало. Пускай капаците и толкоз.

При мен даже една прави подмятания,че една жена трябва до 30 г да е родила.

А друга трябва да е поумняла, ама явно не се е получило.

Аз не ги съдя, в крайна сметка всеки си гледа неговото семейство. Но не искам да ме съдят и мен и да ми казват какво да правя. Аз не им казвам да не си пускат молбите за отпуска тогава, просто ги уведомявам, че в този период евентуално може да ми се наложи да отсъствам. След като работим на трудов договор, то според кодекса на труда работодателят има право да ни прекъсне отпуските, ако прецени - да се сърдят на него, не на мен.
Иначе относно шефа - някак си не мога да си представя, че ще се застъпи за мен - не съм раждала, очаква се да отсъствам и то по-много, а всички останали са с деца, и то големи вече, не бебета.

вие шеф нямате ли? не виждам защо тези въпроси с отсъствията и заместванията трябва да решавате вие помежду си. изобщо не бих коментирала това с колеги - нито им е работа, нито зависи от тях.

От колегиална гледна точка е добре да се информират колегите, но решението взима шефа. От него се иска разрешение. Доколко това се харесва на колегите, си е техен проблем.

Vesellie, не се ядосвай предварително. Аз смятах, че щом си взема заповедта през март започвам процедурата още от следващият цикъл. Е, до този момент още не съм започнала. И в следващият месец също няма да е, а съобразих с тези си мечти цялото си време. Дори изпуснахме супер евтина екскурзия до Гърция, която определено щеше да се отрази добре и на мен и на съпруга ми. Изчакай да дойде септември и тогава прави собствените си сметки без да се съобразяваш с никого. Не бих напуснала работа независимо от финансовото положение на семейството ми, защото само на работа мога да спра да мисля за проблема си и да се чувствам спокойна. Пожелавам ти успех, независимо от всички подмятания!

А сега да похваля моите колеги. В моята служба сме само трима тази специалност, но много трудно, а в някои случаи и невъзможно, бихме могли да си прехвърляме работа един на друг. В началото на месеца правихме графика на командировките и на мен се падаше "честта" да отида в трите най-малцинствени села в околията, където са огнищата на морбили. Споделих с колегите какво ми предстои и те веднага ми поеха работата. Единственият коментар беше "Успех!".

А друга трябва да е поумняла, ама явно не се е получило.Извинявай,но това не го разбрах!

А друга трябва да е поумняла, ама явно не се е получило.Извинявай,но това не го разбрах!

Според мен ставаше дума, че колежката ти не е поумняла и изказва мнението си не на място.

 

А друга трябва да е поумняла, ама явно не се е получило.Извинявай,но това не го разбрах!

  смисъла е ,че жена дето се изказва така /кой до колко трябва да е родил/ не е поумняла  

Веселие,мила важната си ти..трябва да си спокойна..
шефовете,колкото и да ти стоят зад гърба,ако колегите ти не ти влизат в положението,пак ще си тровиш нервите..
Немога да ти дам съвет как да постъпиш,ще ти кажа няколко месец преди моя опит как аз постъпих /имах проблеми в работата,макар и не заради процедурите и изследванията/ - напуснах ..за себе си реших,че достатъчен ми е стреса покрай ходенето от кабинета до лабораторията и т.н. и искам да съм максимално съсредоточена в борбата си.Не ми пукаше нито за майчинство,нито за болнични..теглих една на всичко и мислех само за целта.Но всеки е различен,ако работата те разсейва ,не се затваряй вкъщи. /аз имах алтернатива за временни ангажименти на друго място и така хем работех,хем с никой не се съобразявах кога трябва да ида на лекар и пр. ,правех си графиците,както ми е удобно/
Успех,дано се размине и не се терзаеш поне за работата..

При последното ин витро не уведомих колегите ,направо си излязох в болничен като ги излъгах , че имам бъбречна криза ,постъпих неколегиално  , но в крайна сметка ми омръзна всички преди това да знаят точно кога ще правя процедура.За мен си се бях настроила , че ако процедурата е неуспешна , ще бъда най-вероятно уволнена,и ще трябва да си търся нова работа,но в крайна сметка направо си излязох в болнични по време на цялата бременност.Така че , прави това ,което е най-добре за теб , и не им се обяснявай много , достатъчно сме психически и финансово затормозени.
Пожелавам ти успех!

Веселие, мила, послушай съветите на момичетата тук
Изобщо да не ти дреме за някакви си колежки. Днес са ти колежки - утре ги няма.
Пък и как ще се разпределят отпуските си е проблемм на шефа. Не е редно вие да се карате заради отпуски. Гледай си живота и собствената изгода и изобщо не давай информация за нищо. Ако ще разказваш на някого, нека това да е шефа. Но най добре си трай и действай по-твърдо

В крайна сметка тия кокошки могат да помолят баби и татковци да помагат с първокласниците. А, ти не можеш да си изместиш цикъла или да извикаш таткото да си направи инвитрото вместо теб, яяя .... 

А и с този отпуск след 15то число - не знам каква е тази фирма - да не сте счетоводна къща?

Успех

Мисля, че проблемът идва от там, че трябва да има график, план или каквото там се казва за отпуските. Излизам малко от темата. И при нас се правят такива графици. Пък после искат и да ги спазваме. А болничен се дава едва след пункцията. Не е възможно да се вземе за друго по време на стимулациите, пък и не е много редно. А сега с гласените промени за болничните пък съвсем. Гадното е, че процедурата не може да се планира точно до ден. Може цикълът да избърза или закъснее с два-три дни. Едно си мислим, а друго става. Случвало се е да се гласим за даден месец, пък после я задържан фоликул, я някой хормон мръднал.
Vesellie, опитай да си пазиш нервите. Трудно е. И все пак нека шефът да се оправя. То все ще има нещо. Ако нямаха първокласници, щяха да имат абитуриенти по едно и също време. Прояви разумен егоизъм и гледай себе си.

Прояви разумен егоизъм и гледай себе си.

Точно това смятам да направя. Няма да напускам работа, защото заплатата, която взимам е добра, защо да се лишавам от нея. Ако не ми разрешат платен отпуск, ще излезна в болничен от пункцията нататък. На мен ми е пределно ясно, че ин витрото може да се отложи по определени причини и им го обясних, но на тях явно им тежи мисълта, че може да ме няма, точно когато те са планирали да са в отпуск и се чувстват прецакани. Проблема не е в това, че няма кой да им гледа децата. Ако съм там по-време на отпуските им, ще се ядосват, че трябва да работят и моята работа. Е и аз се чувствам прецакана от факта, че забременявам от раз три пъти, но все неуспешно, но какво да направя . Иначе съм сигурна, че ме обсъждат, както някъде някой беше казал "като болна от някаква екзотична болест", която на тях никога няма да им се случи.

.. Ако не ми разрешат платен отпуск, ще излезна в болничен от пункцията нататък..

проблемът е,че ако не ти дават да излизаш преди пункцията ,ще е доооста трудна процедурата..ако имаш стимулация-пускането на хормони през ден,гледането на УЗ..ако и клиниката където ходиш е натоварена и се чака доста пред кабинета..става часове наред да си там..няма как да си наработа при такива обстоятелства преди пункцията.
Хубаво обмисли и говори най-добре с шефа си отрано..мился че ще ти влезе в положението.