Здравейте момичета,
работя малко повече от две години в една фирма. Преди да се сблъскам със стерилитета нямах никакви проблеми в отношенията с колегите си. Миналата година направих аборт и ме нямаше около 20 дни на работа /половината от тях лежах за задържане в АГ/. След това декември ми се наложи лапароскопия заради извънматочна бременност и отново ме нямаше около 20 дни, върнах се на работа 2 седмици преди да ми изтече болничния лист. Март месец тази година нова извънматочна - този път опитваме с метотрексат и излизам от работа само за преглед и изследване на чхг. Преди няколко дни едната колежка каза, че искали вече да се планират отпуските - тя щяла да почива една седмица април, две август и една септември, защото имала първокласничка /при нас отпуските се ползват след 15-то число/. Другата колежка също има дете в първи клас, а аз през септември се глася за първи опит ин витро. Казах им, че отпуска лятото няма да ползвам, а евентуално септември или октомври. От там нататък бях обвинена, че не съм била колегиална. Те се чувствали прецакани, заради мен не ги пуснали в отпуска зимата, не можело вечно с мен да се съобразяват. Пак щели да се късат молби за отпуска. Децата им били първокласници един път и не можело да правя ин витро септември. Не избеснях, ами направо излезнах извън нерви - казах им, че въобще не ме интересува, че няма да се съобразявам с никой. Обясних им, че процедурата не мога да е отложа за след 5 или 10 дни, и че ако не мога да си ползвам отпуската тогава ще си взема болничен. В отговор ми се заяви, че те много добре знаели, че в момента всеки можел да си вземе болничен за щяло и нещяло. Тук вече им заявих, че няма сила на този свят дето ще ме спре, камо ли техните отпуски. Вярно е, че ми поеха работа докато отсъствах, но по време на годишното приключване всяка една от техните фирми ми мина през ръцете - и годишни декларации, и финансови отчети.Сега не ми говорят
сутрин добро утро и вечер довиждане и толкоз, което в крайна сметка не е голяма трагедия за мен. Аз съм доста спокоен човек и рядко се ядосвам, но се чудя дали да не напусна работа преди ин витрото, не ми се иска по време на процедурата да си създавам негативни емоции, но пък честно казано не ми се седи вкъщи без работа, въпреки че сме добре финансово. Вие как се справяте с околните? До колко трябва де се съобразяваме с тях и те с нас и къде е тънката граница?