Аз изчетох висички постинги и съм съгласна с мнението на момичета.
От себе си мога само да добавя - гледай себе си, ти си най-важната. Никоя твоя колежка няма да стои с теб будна или да ти бърше сълзите на тъга. Успокой се и планирай нещата си така, сакъш отсъствиейо ти не е проблем на никого.
Не зная какво да те посъветвам (дали да говориш с шефа си), защото аз самата до сега не съм казала на никого в работата. Не съм и не мога да съм сигурна в хората около мен особено в тези изключително трудни времена за бизнеса ни. Старх ме е, че това може да се обърне в един момент срещу мен, като преди това трябва да се боря със себе си -  какво да отговарям на постоянните подпитвания на колеги.
ДОколкото зная закона вече защитава жените в ин витро поцедури. Да ме поправят по-запознатите от вас, но мисля че имаш право да ползваш платен отпуск за това, но не повече от 20 дни. Провери го.
Успех, но - не напускай работа и не се връзвай на тези "овци" !!!!
 
 

Да, в КТ вече са добавени и жените, които са в напреднал етап на лечение ин-витро:

"Отпуск за изпълнение на граждански, обществени и други задължения (загл. изм. - дв, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.)

Чл. 157. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя:
...
(2) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) Работодателят е длъжен да освобождава от работа бременна работничка или служителка както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро за медицински прегледи, когато е необходимо те да се извършват през работно време. За това време на бременната работничка или служителка както и на работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро се изплаща възнаграждение от работодателя в размера по чл. 177."

Успех
     

По време на стимулацията работодателят може да ти откаже платен отпуск, защото според допълнителните разпоредби на Кодекса на труда "Работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро" са работнички и служителки, които са в етап на лечение чрез методите на асистирана репродукция, включващ периода от фоликуларната пункция до ембриотрансфера, но не повече от 20 дни.
Аз това го разбирам, че не могат да ти откажат платен отпуск и да те уволнят от пункцията до трансфера и толкоз, през останалото време им е разрешено.

Искрения ми съвет е да не споделяш за плановете си... Искаш отпуска тогава и точка. Не си длъжна да се съобразяваш с никого на всеки причините са достатъчно важни. Ако тогава си решила да се местиш примерно по-малко мажно ли е за теб... я стига! Аз пък страшно се дразня, когато някой смята, че света се върти около семейните му празници - ега ти соц-а

Май така излиза. Ако някой знае повече подробности моля да каже.

Ами, Веселие, не казвай изобщо на шефа в такъв случай. Взимай си отпуск, или болничен от личния лекар и това е.

Vesellie,не обращай внимание на колежките си,само не ми е ясно ако бяха те на твое място как ще реагират.Сигурна съм,че нещата ще стоят друго яче.Аз съм от другата страна на нещата.Аз съм си сама шев,работя наравно с тях,даже повече и ми забиха нож в гърба.Сега съм сама и ми е много трудно,но не ми пука.Важното е какво ни предстои,нали за това се борим :babyflips:Успех!

  Колегите ...
 Дори когато показват разбиране, зад гърба ни намират начин да покажат, че се дразнят от честите ни отсъствия.
 Днес преживях едно подобно разочарование. 
 Това е може би урок, че наистина трябва да гледаме преди всичко себе си. Наистина !

Crow, 
Изобщо не съм им казала и нямам намерение. Работя в адски клюкарска среда. Половината колеги (колежки) не ги изтрайвам. Обясненията ми пред шефката са с половин уста, че ми се налага лечение  синжекции (то си е така, де,  ) и затова трбва да изляза. Пък всъщност излизах за прегледите. И изобщо си мълча като пън и не им се обяснявам. Ами така, де, както казва Сиксенс, няма те да ни вземат болката. Е, гледам все пак да не прекалявам.

Колегите...дълга тема и аз да се намеся...
След първото ми инвитро се върнах на работа 2 седмици след трансфера, въпреки че имах още дни болничен... и някъде след 3-4 дни влязох сутринта и те ме попитаха какво става, нали свърши процедурата - а аз току що сутринта направила теста казах "БРЕМЕННА СЪМ", едната СКРЪЦНА СЪС ЗЪБИ, едва ли не се е надявала на точно обратното, и започна "да бе да верно ли, верно ли", така че следващия път няма да им давам никакво обяснение..... Просто дребни бездушни хорица.

Да си призная аз гледам да не ги съдя много хората, защото си мисля, че повечето казват неточни/не на място неща от неудобство и незнание как да реагират.
Аз самата съм имала приятелки с подобни проблеми и много се притеснявах, когато сме говорили на тази тема. Не знаех какво е редно да питаш, какво да кажеш, докъде да стигнеш, затова и избягвах темата.
СЕга след като и аз водя същата борба малкото ми близки хора, които знаят също са правили неточни изказвания, но знам и вярвам, че е защото не знаят какво да кажат.Предполагам и те се чудят как да говорят с мен по темата.
 
Тези теми са много болезнени за нас и само ние си знаем как понасяме неуспехите.Аз ги преживявам, дори тези, които са "без да иска" и точно по тази прична не искам да давам обяснения или да се натоварвам допълнително с подмятанията и подпитванията, които бих имала в работата.
До момента не съм казала на никого. Точно за това ми е много трудно да ходя по прегледи и процедури. Мисля, че шефът ми се усеща, но не ме е попитал директно нищо.
Нашия живот си е нашия живот; нашата болка си е нашата болка - не е нужно да ги правим достояние на всички, както и не мисля, че е реалистично да очакваме разбиране от всички.
Успех момичета!     

когато тръгвах за 1 -ат опит ин витро  колежката ми ми пожела нищо да не стане и да се върнеш по -бързо на работа не се предадох въпреки че опита беше неуспешен с нетърпение чакам да излезе заповедта без да изпитвам някакви угризения тръгвам пак без да ме интересува колко работа ще има

Аз съм казала на работа.Аз работя в много малка фирма всичко на всичко сме 4 човека с шефа и просто няма как, а и колегите са много разбрани.Не съм имала проблем засега за нито един преглед за абсолютно нищо, дано да продължава така.

когато тръгвах за 1 -ат опит ин витро  колежката ми ми пожела нищо да не стане и да се върнеш по -бързо на работа не се предадох въпреки че опита беше неуспешен с нетърпение чакам да излезе заповедта без да изпитвам някакви угризения тръгвам пак без да ме интересува колко работа ще има

Боже божееееееее,няма  думи,супер колежка мечта направо да и вкараш два шамара 

Малки, дребни душици, изпитващи удоволствие от чуждата мъка и нещастие. Просто не им обръщай внимание, не споделяй, хората са казали "убий глупака с мълчание". Така даже повече ги е яд, че няма какво да клюкарстват.

Момичета хайде и аз да си напиша мнението. При мен всичко е ставало по трудния начин,какво да ви кажа,имам много приятелки,колежки,познати,но на никой освен на майка ми не мога да си излея душата. Ходя от 6 месеца да наблюдаваме с моя доктор фоликулите,правя стимулация с клостил.Гледам с колежките да съм по-лаконична ,те естествено слухтят непрекъснато,подпитват ме защо ще отсъствам,но казвам някаква причина и това е! Не очаквам от тях да са до мен когато ми е трудно,просто защото са с две лица,какво да се прави,как да се довериш на някого,почти невъзможно е,кажете вие как го правите.Не искам да губя вяра в хората!

Здравейте момичета! Искам да споделя какво ми се случи днес на работа-имахме обедна почивка с колежките излязохме на обяд и както си говорехме една от тях се изцепи-" А какво става с вашето бебе,работите ли по въпроса?"- стана ми толкова гадно,толкова болно, :(и в същото време толкова гневно  :xтрябва ли да говориш на хората по този начин.Толкова усилия ми коства да се владея в такива ситуации,а тя забива ножа точно в раната ми!Всички около мен родиха по едно,две бебенца,толкова се радвам за тях,никога не съм си позволила да правя такива коментари! :?Но нейсе изправих глава и и отговорих-"Да ,работим и дано скоро да дойде и нашето бебче!"И така като се прибрах ,се наревах за пореден път,радвам се ,че ви има и мога да споделям с вас болките си-благодаря ,че ви има!

имахме обедна почивка с колежките излязохме на обяд и както си говорехме една от тях се изцепи-" А какво става с вашето бебе,работите ли по въпроса?"- стана ми толкова гадно,толкова болно, :(и в същото време толкова гневно  :xтрябва ли да говориш на хората по този начин.Толкова усилия ми коства да се владея в такива ситуации,а тя забива ножа точно в раната ми!

Колегите ми са все с деца и покрай редовните разговори за радостите и проблемите покрай тях една колежка все ме подпитваше аз какво мисля по тези въпроси, знаейки добре, че деца нямам. Май беше останала с впечатлението, че нарочно не ща деца, за да пътувам и живея свободно. По принцип я смятам за глупав и ограничен човек.

Един ден толкова я глождеше любопитството, че директно ме попита аз възнамерявам ли изобщо да имам деца. Директно й отговорих в едно изречение, че имаме репродуктивни проблеми. Пролича, че й иде да си прехапе езика - пребледня, после се изчерви, измънка някакво извинение. На следващия ден отново ми се извини насаме. Оттогава не смее дума да каже по въпроса. Не я смятам за по-умна след случката, но поне се оказа възпитана.

Някои хора са просто любопитни и нахални, без да искат целенасочено да те наранят. Като не знае за проблемите ти, колежката си вре гагата без да си дава сметка колко е болезнен въпросът й.

Може и по-зле да е. Комшийка от входа ни в града дойде на погребението на татко на село, там притиснала колежка на майка ми до стената и решително се захванала да я разпитва, понеже е близка на семейството, защо не мога да имам деца. На такъв емоционален урод как се реагира?

Благодаря ти Цигу за подкрепата ,така е хората са такива знам го ,но толкова не мога да разбера защо трябва да знаят всичко ,какво е това любопитство,не бих казала и любопитство,по-скоро простотия ли не знам как да го нарека-толкова е грозно,някой може да ме помисли за старомодна и консервативна,но нещата в семейството ми засягат мен и мъжа ми,не мисля ,че дължа обяснение. Не бих си позволила да попитам за такова нещо,просто всеки си има някакво пространсво,което си е само негово-както казваш ти"гагата не и е мястото там"-но това е положениетро,както казва майка ми-свиквай,как да свикна ми кажете-толкова ме боли.Мъжът ми все ми повтаря да не им обръщам внимание,но знаете как е!

Аз си взех десет дни отпуска, като беше задължително да информират директора, понеже работя в град на брега на морето и посред лято, не можем да ползваме отпуска. Така, бяха информирани за причината. Прие новината относително спокойно и ми разписа отпуската. Обаче... на 6-ти ден от отпуската ми беше пункцията и ми дадоха 15дни болничен.
Така, първи въпрос: "Мога ли, след болничният да си използвам и останалите 4 дни /през тях ще си правя теста/? И какво е правното основание да ми ги откажат евентуално?"
Втори въпрос: Оказа се, че по време на отпуската е трябвало да се свърши конкретна работа, за която само аз имам права и достъп и съответно се е наложило да се търси външен човек за това. Директора, беше бесен, заяви ми, че не могат да разчитат на мен и след болничният да се считам за уволнена. Според вас, имат ли право на това и при кого евентуално мога да си търся правата? Все пак работя в тази фирма 7 години?

Здравей, stoeka71!
Знам за премеждията,които преживя при първия опит и затова много съжалявам за неприятностите,които имаш в работата.Нямам големи компетенции в Трудовото право,но мисля,че си в правото си да си търсиш тези 4 дни.А що се отнася за втория въпрос не мога да повярвам,че може да има такова отношение на работодател към работник.Няма никакво правно основание.Той се е разписал,че те пуска в отпуск,т.е. не си отсъствала самоволно.Освен това всички сме живи хора и може да се случи внезапно да отсъстваш,никой не е незаменим.Той за това е шеф,за да се оправя в такива ситуации.Прекратяването на трудовия договор ако е постоянен,не може да стане толкова лесно.Опитай се да говориш човешки с него.Защото знам,че в тези ситуации не е много в полза на работника да се конфронтираш с работодателя.
Ако не приема разговор и наистина се стигне до драстични мерки от негова страна можеш да подадеш жалба в Районна инспекция по труда в гр.Бургас/знам,че си от региона/.Даже имам един телефон,който съм си записала-056/841452.Може да отидеш направо там и да се консултираш с техните експерти и да подадеш жалба ако те ти кажат,че има нарушение от негова страна.
Още веднъж-съжалявам,за това,което трябва да преживееш.Успех!Стискам палци нещата да се оправят и да имаш скоро радостни новини независимо от тези неприятности.Както се казва-всяко зло за добро.