При мен положението с колегите също не е много розово. Започнах нова работа преди година и половина в изцяло женски колектив. Като разбраха, че съм омъжена от 3 години веднага започнаха с въпросите защо нямаме още деца, какво чакам, че не забременявам, даже в един момент взеха да ми обясняват как се прави бебе, все едно съм малоумна и незнам. Става въпрос за 3-4 колежки, другите са ок, мълчат си и не задават въпроси, въпреки, че ми е ясно, че после всичко се клюкари и на тях. Накрая ми писна от тях и им казах, че при нас нормално не може да стане, само инвитро и оттам се почнаха едни убеждения колко е опасно инвитрото, включително и, че преди инвитро ти режат тръбите и повече нормално не можело да се забременява, даваха ми и съвети да забременея от друг, да не се мъча. А това за тръбите ми го каза колежка, която е завършила медицина, просто нямам думи.
После като забременях и бях с близнаци пак започнаха да ме съжаляват, че съм била много слаба, нямало да ги износя, какви били тези доктори, които връщат по 2 ембриона, трябвало само по 1, затова имало толкова много недоносени и увредени деца. След това като останах с едно бебе пак ново 20, как съм седяла с мъртъв плод в мен, щяла съм да получа натравяне на кръвта, ей такива простоии само. Преди минавах да ги видя като си носех болничния, вече и това спрях, че не ми се слушат техните глупости. Също много държат да им занеса да видят бебето като се роди, сигурно ще го разглеждат дали не е случайно извънземно.
Та явно нахални и невъзпитани хора винаги ще има, все си мислех, че като им обясня проблема ще спрат, но ето те пак си продължават, явно трябва да ги игнорираме и да не им обръщаме изобщо внимание.