Да се включа и аз в темичката . На 35 съм вече  чакам си заповедта за 1 ви опит.....дано да е успешен
Яд ме е на свекито....вече няколко пъти разказва за някакви нейни съседи които си осиновили  детенце
(не че това е лошо нещо)и това било добър вариант когато не можеш да забременееш...

Аз след поредният въпрос "Хайде, какво чакате, виж на колко си години", отговорих - "Чакам да ме спонсорираш с 8000лв. за едно инвитро!"
Не ми зададоха повече въпроси, че ако беше последвал и друг, бях набрала инерция...

Аз след поредният въпрос "Хайде, какво чакате, виж на колко си години", отговорих - "Чакам да ме спонсорираш с 8000лв. за едно инвитро!"
Не ми зададоха повече въпроси, че ако беше последвал и друг, бях набрала инерция...

Браво! Много точен отговор

И аз в духа на Стоека отговарям. Последно беше "кога сестричка, знаеш ли едно дете колко е кофти?", но ме хванаха не на кеф, та си отговорих както си беше "ми то стана за малко, че и две бяха, ние нали инвитро и се случва по-често двуплодна, но завърши с мисед в първия триместър". А специално за тази любопитка съм почти сигурна, че съм й казвала, че сме с дългогодишен стерилитет и първо дете след инвитро. Рядко нетактичен е народа и това ми се вижда единствения начин за трайно разкарване, поне на най-досадните.

И на мен ми харесва отговора със спонсорирането

Но аз съм от хората, които отговарят "божа работа" и народа млъква, не е нужно да се обяснявам на всеки.

и аз нямам нерви да се разправям с ДОБРОЖЕЛАТЕЛИТЕ...махвам с ръка и казвам "Божа работа" и разговора приключва-завинаги.
Сега ми е още по дразнещо като вземат да ми разказват как са карали бременността си,пък как са раждали(с подробности)....как да им кажа,че карам една изключително тежка бременност,но всяка минута си заслужава.След толкова чакане и две ИКСИ-та....не се оплаквам ЮАСТЛИВА съм и отминавам простотията на хората със усмивка

Здравейте, момичета!

Позволете ми да се присъединя към вас. На 36 г. съм с 2 неуспешни инсеминации и 1 неуспешно инвитро. Отдавна съм спряла да си правя труда на отговарям на подобно нетактични въпроси, въпреки че е трудно се стремя да не ги чувам.
Поздравления за куража и търпението на всички ви

Здравейте и от мен!  7 ден след трансфер  - малко като за другата тема е, и все пак да се похваля
Това ми е втори инвитро опит, след няколко инсеминации и една извънматочна бременност, като това започна точно преди година. 

За тази година заживях като отшелник - спрях работа и нямам желание да си търся нова (кариерата оттече в канала, ще трябва да мисля нещо друго), не се виждам с хора (какво да им кажа?), не излизам (половината време ми се спи).  Не че съм в депресия, просто нямам енергия и ентусиазъм.   Поне се научих да готвя

Възхищавам ви се на енергията и упорството, идвам да си взема малко и за мен

Здравей, AlexN! За това състояние дето описваш, колко добре те разбирам. Върша си работата съвестно вече толкова години, но от две години насам като че ли една част от мен остава безучастна, дето казваш - без ентусиазъм. Но това, да продължавам с опитите в клиниката, определено ме крепи. Дано даде резултат! Пожелавам го и на теб..... на всички!
От сърце ти желая това да е твоят успешен опит  ! Ще чакам с нетърпение след няколко дни! 

AlexN, след 7 дена всичко ще си дойде на мястото  и тогава да видиш как ще ти се преобърне живота...... Успех за всички ни 

AlexN, и аз като Рачо ... Вярвам, че чудото ще се появи в живота ти ( и на  всички )...  всичко ще се промени, цветовете ще се върнат.
Хубавото в лошото е, че е имало бременност дори да е била извънматочна.

Ако мога да вдъхна кураж и двете ми бременности се случиха след 36 год. възраст.


Честит Празник момичета!

AlexN,и аз съм била като теб,но знаеш ли подкрепата на близките ми колеги и приятели ме измъкна от това състояние,научих се да се боря и да вярвам,че чудото ще се случи,а дори и да не се случи поне знам,че хората около мен ме обичат и подкрепят!
Честит празник мили момичета,настоящи и бъдещи мами!
Пожелавам да сме здрави и да имаме сили и кураж за да успеем в начинанията си!   

Благодаря за милите думи, marsi, ra40, deep, Алекс
Ще стане бебето, и дано е сега моят опит.  Знам че ще се подредят нещата, обаче толкова малко зависи от мен в момента че някакси няма смисъл да правя каквото и да е.
Знам, че като му дойде времето, ще ми дойде и енергията.

ra40 и Алекс, стискам ви палци и на вас -  май сме все с трансфери на 1ви март, дано са ни здрави и упорити бръмбарчетата 

Здравейте и от мен ,надявам се да ме приемете във вашите редици
Аз съм на 37г.от 2г.правим опити за бебче -неуспешни засега ,имам една дъщеря на 19г.и си мислих ,че няма да има проблем за бебе ,да ама не....борбата започна ,и се надявам да спечелим войната,имаме лоша спермограма,предстои втората .....към края на месеца съм на лапароскопия заради множество сраствания от ляво,и за разкош си имам и полип на шийката
Пожелавам ви лек и успешен ден

Поздравления за новата тема, дето вече е пораснала на четири години     

Няма ли някъде местенце, дето има желаещи да дарят яйцеклетка ?
Намирам само за търсещи донори на яйцеклетки.
Фондове, програми....

Няма ли някъде местенце, дето има желаещи да дарят яйцеклетка ?
Намирам само за търсещи донори на яйцеклетки.
Фондове, програми....

Здравей,
желанието и възможностите за даряване на Я сме обсъждали тук: http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=20638.780

Здравейте и от мен, мили момичета,
аз този месец навърших 38  , след 2 неуспешни инсета и два успешни опита ин витро, но за съжаление завършили трагично  :balk_146:Първия път, тъй като живеех в Германия трябваше да летя със самолет, тъкмо разбрах, че съм бременна и радостта ми скоро беше помрачена, по време на полета усетих, че става нещо нередно и след полета направих спонтанен аборт.Беше ми тежко, но зарязах Германия и се върнах в Бг за да стана майка.Втория път, макар и след мн труден трансфер забременях с близнаци.От втория месец започнах да кървя и си казах, край, това беше, но бебчета бяха добре.След това само лежане и пазене, но кръвта не спираше, имах три силни кръвоизлива и три пъти лежах във болница, но за жалост изгубих моите близначета,момиченце и момченце, тъкмо влизах в 5-и месец.Първо загина едното, а то тръгна след няколко дни и повлече и другото.А също и аз си отивах, поради огромната кръвозагуба, а за лекарите няма да пиша сега..Но, аз бях готова да дам живота си, за да даря живот. Можете да си представите колко смазана бях емоционално, бях на дъното и все още се опитвам да изплувам от него, всичко ми е все още доста прясно, това се случи на 29.01.2014.Въпреки всичко, мисля, че все още има надежда!Момичета, извинявам се за дългия пост, но исках да споделя с някого, защото знам, че само жени с нашите проблеми могат да разберат!А, и искам да не помрачавам тази темичка с моите неволи!Пожелавам на всички ви, въпреки възрастта ни да не губим надежда, а да продължаваме напред!И чудото ще се случи!  Аз се надявам да запиша час за септември при Д-р Владимиров и скоро след това да започнем третия ми опит, надявам се и последен, и със щастлив край!Кураж, търпение и успех за всички  А, ако има някой с подобен случай на моя (с кръвоизливи по време на бременност), ако иска да ми пише

Сол,историята ти ме развълнува,хубаво е,че си намерила сили да пишеш и да споделиш тук,защото ние наистина ще те разберем...аз след няколко месеца ще стана на 37 и аз като теб не се предадох,имам дъщеря на 11 г.нормално зачената,а сега живот и здраве чакам син след 5 опит инвитро...бяха ми трансферирали два ембриона,но в 5 г.с. изкървях много обилно,приеха ме в болница,в 8 г.с. загубих едното ембрионче,лежах 2 месеца в къщи,но за сега всичко е наред с другото...аз лично много уважавам д-р Владимиров,въпреки,че имам един неуспешен опит при него,отиди при него виж той какво ще ти каже,направи си генетични,имунологични изследвания,направи си цветна снимка на тръбите,а също не е лошо и хистероскопия,да не би да е от матката проблема....кураж и много късмет от мен,преследвай мечтата си и тя ще се сбъдне

Алекс 77, мн ти благодаря за отговора и подкрепата  Мн се радвам за теб, че всичко е наред, и дано така да е до край и да си гушкаш после твоя син! При теб се е случило доста по-рано загубата на едното ембрионче, а на мен ми бяха трансферирали три, започнах да кървя в 8 г.с., а загубих първото в 17 г.с. мисля. И то защото, накрая започнах да изхвърлям големи парчета кръв, от там ми се отвори шийката и се получи инфекция, от нея се спука мехура на едното ембрионче и то загина.След няколко дни тръгна да излиза и повлече и другото, те бяха с една плацента. Ти сега в коя седмица си и кръвта спря ли окончателно? А имаш ли установен проблем? Аз по принцип имам две лапароскопии, от които едната правена в Германия, но през 2011 и по време на която са ми огледали матката, тръбите и ми бяха премахнати 5 миоми, а също съм имала вече и 1-ва степен ендометриоза, и нея са изчистили. Но, след това отново не ставаше естествено, въпреки, че тръбите ми са проходими.След това при прегледи отново ми казваха, че пак се виждат малки миоми, и по време на бременността явно са нарастнали, особено едната.Та си мисля, че заради миомите тръгнаха и тези кръвоизливи. Скоро след бременността те отново се свиха и са малки. Но, ако те ми предизвикват кръвоизливи по време на бременност, не знам какво ще правя     Чувала съм, че миомите могат да предизвикат кръвоизливи. А, аз до тогава не бях имала, но за жалост по време на бременността.. А, също си мисля, че може и самата стимулация да е засилила процеса на нарастване на миомите, защото те мн се влияят от хормоните!  Изобщо съм сложен случай, но надявам се не неразрешим. При всички положения ще говоря с Д-р Владимиров, да видя той какво ще каже. Иска ми се да не губя мн време в предвид възрастта ми, но сега все още се възстановявам, желязото ми е още доста ниско, а и събирам пари за следващия опит. Междувременно ми се иска да се запишем и за фонда, знам, че се чака година, но аз така или иначе няма да мога да си позволя повече да си плащам. Лека и безпроблемна бременност до края!!!

Алекс 77, още нещо, ако можеш да споделиш къде си правила опитите ти и най-вече успешния? Аз съм от Варна и двата ми опита бяха при Д-р Александров, но там той не предлага замразяване, и за това съм се насочила и към София. А, ти къде лежа, в коя болница? Аз лежах в АГ Варна и съм мн разочарована..