Ох, вече някой като ми каже, че първо трябва да се успокоя...... и ми идва да крещя
. При положение, че гледам никого да не занимавам с моите проблеми. Ама, казвам "Да, да, добре" и приключвам разговора, защото нали хората не са виновни, че са неинформирани, да не кажа- невежи... Годините много не ми личат, ама това да ми го казват и близки хора дето се знаем, при положение, че съм на 44г. и нагазила с единия крак в климактериума
, та нямам никакво време за губене, камо ли - за успокояване......
Въпреки това спирам до "Да, да, добре", така е по-щадящо за всички. По едно време се опитах да разяснявам(образовам), не усещам да е имало смисъл
.
Хайде, излях си и аз болката
.....бъдете здрави!