Извинявам се за невежеството, ама някой може ли да ми каже кое точно е перинеум - някак много мистично ми звучи, непрекъснато го споменават, пък никой не обяснява къде се намира... аз лично си представям (щото това ми звучи най-логично), че това е входа на влагалището, т.е. тази част, която би била (според моите представи) най-податлива на разкъсване. Някой може ли да потвърди / коригира предположението ми?

Това е мястото мужду входа на влагалището и ануса. Именно там режат при нормално раждане, ако изрично не откажеш!!!

Мерси - да, четох, че на запад било модерно да се отказва рязането, че било по-естествено. Някои по-радикални мами даже отказвали да ги шият. Аз не съм от тези

Мерси - да, четох, че на запад било модерно да се отказва рязането, че било по-естествено. Някои по-радикални мами даже отказвали да ги шият. Аз не съм от тези

Лелейй, то бива радикално, ама това ми се струва в повече. Аз ще си поискам шевчета, моля моля

Айде да ви разсмея малко по темата с главоболието-първите седмици страдах ужасно и нищо не ми помагаше-тогава открих, че главата ми минава от кисели краставички. Може да си легнете от смях ама съвсем честно ви казвам!

Хе хе - интересно. Може пък да е, защото имат много сол и ако глвоболието ти е от ниско кръвно, солта като задържа вода да ти вдига кръвното. Спекулирам разбира се, ама ми стана интересно дали е възможно това да е обяснението .

cambozzola, тези пък много радикални. Аз лично предпочитам да ме резнат, от колкото да се разкъсам. А за радикалните - ми то има такива, които въобще в болница не ходят, защото им било по-добре в къщи. Ако има акушерка как да е ги разбирам, ама някои дори и на лекар не ходят през бременността и си раждат сами с мъжете си само. Абе кукувици всякакви.

Първото ми раждане беше нормално, резнаха ме, след 1-2 седмици забравих че съм раждала-тогава бях на 31 години. Няма нищо страшно или драматично в това, а и така е по-добре за майката. Направиха го с местна упойка, нищо не съм усетила, нито пък шиенето - 2-3 шева - нищо работа.Успех на всички, които очакват щастливото събитие и да не се страхуват от нормалното раждане.Аз и сега бих го предпочела, но божа работа - има доста време до тогава.

Аз лично предпочитам да ме резнат, от колкото да се разкъсам.

Разкъсвания най-често се получават от индуциране (забързване) на раждането и оттам недостатъчно отпускане на мускулите. Просто е по-лесно за лекаря да те резне, отколкото да те чака още 1 час да родиш.

Цитат на: Bobbie в Април 23, 2010, 16:01:06 pm

Аз лично предпочитам да ме резнат, от колкото да се разкъсам.

Разкъсвания най-често се получават от индуциране (забързване) на раждането и оттам недостатъчно отпускане на мускулите. Просто е по-лесно за лекаря да те резне, отколкото да те чака още 1 час да родиш.

И иначе си се получават разкъсвания. Майка ми има 33 шева от мен без да са индуцирали. Реже се, защото е по-добре е да имаш прав разрез, от колкото разкъсване на зиг-заг.

аз раждах над 7 часа и си ме кръцнаха. баба ми е раждала "кюфтето" майка ми (родила се е 2400гр) 36 часа - и резултат - 17 шева. Не зная на какво се дължи, сигурно и на късмет, да се разминеш без шевове. Но това е най-малкото нещо, за което мислиш докато раждаш 

А за какво мислиш докато раждаш? Сигурно изобщо не мислиш..или да минава по-бързо?
Странно ми е, аз за какво бих мислила. Знам, че в по-критични ситуации нищо не мисля ( визирам ситуации, които съм имала с колата ). А си спомням, че когато скочих с бънджи имах бая време да си мисля докато летя  и първите ми мисли бяха "Глупачка такава! Веднага се върни на парапета! "   


Раши Честито!  Много хубав резултат !

Ще пробвам с килелите краставици и сока, ако помогне...ох, веднага ще се похваля!
Не знам наистина от какво е, но съм с главоболие всеки ден.

Помага ми тоник  казаха ми че помага и не знам дали си внушавам, но при мен действа. Лошото е, че след 2-3 часа пак ме боли.

Някоя от вас да е на терапия с Бромокриптин?

Раиса, в тоника има хинин. Питай за всеки случай лекаря дали е добре да се пие по време на бременност.

Ние днес бяхме на лекар и заради диабета ще ме гледат по-често за всеки случай. Мериха околоплодните води - добре са си като количество. Бебка също я мериха и е 1620гр и си има и коса вече. Дори ми изкараха страхотна снимка на лицето(поне за 2D е добра де, не че е супер ясна) , но мисля, че няма да мога да я сложа тук. Като бяхме там тя пъво беше с лице към корема, но след това се обърна с гръб. Интересно, но аз абсолютно нищо не почувствах.  Явно усещам само по-яките шутове и затова вече няма да се притеснявам, че понякога дълго време не я усещам. Това е за сега от мен. Отивам да видя дали ще мога да сложа снимката.

Боби  

Опа, закачих я. Надявам се да се разбира какво се вижда.

Бобка, всичко се вижда Хубавица е малката и то голяма
Раиска, и аз скачах с бънджи. Много беше хубаво, но сега не бих го направила

Боби,на мен пък не ми го отваря

Раши, страхотни новини 
Да си дам отчета за вчера, че нямах възможност да ви нагледам. Първо с хубавите новини: Бебо и добре, расте си като пич. Вече е над 2 килца (да е жив и здравна мама шишкото) , мърда, рита - не дава да го гледат много. Сега за не толкова хубавите  - операцията на гърба не зараснала както трябва - имало дупка  (по думите на хирурга) ама защо е там - дали не се е затворила, дали после се е отворила....не знаят и затова пак упойка, пак шев и кройка (станах като копче - кой какво прави мен ме шият  ) и така ще видим в понеделник ще ходя ли с дупка на гърба или с хубав голям белег!

Леле anizi , две кила, а? Да е жив и здрав да расте. Таман се притесних, че моята е много малка, ама се сетих, че сте по-големи сигурно, защото е момченце. Нещо съм изпуснала за твоя гръб какво са правили. Аз работих доста време на етаж за стомашно-чревна хирургия и дори и там често ни се отваряха след това някои шевове. Случват се такива неща - ще го оправят,не се притеснявай.

dianka, не знам защо не го отваря. Пробвай да го свалиш на компа първо и тогава да го отвориш.

Привет и от мен, радвам се че всички сте добре и в настроение. Аз вчера бях на доктор, всичко ни е наред.

shanoar, имам чувството, че и ти си като мен - вече се успокоих и някак отивам на преглед спокойна, единственото, което мога да кажа накрая е: и аз вчера бях на преглед, всичко е наред.
Хубаво е това усещане, най-накрая да можем да вземем глътка въздух и да се насладим на бременността си. Да сме спокойни

Защо ли си мисля, че спокойствието ни със всеки изминал ден си отива и няма да имаме такова до края на живота ни  (в хубав смисъл естествено)

Добър ден и от мен! Спокойствието аз си го имам от началото на бременността- ако е имало някакви нотки на съмнение за нещо и страх, то те са отминавали за минутки наистина. Не съм допускала сама да ме обземат страхове и неспокойствие, имало е моменти, които са говорели за нещо нередно, но не си рарешавах шашкания. Дано и до края да устискам така, защото, сигурна съм в това, вътрешната нагласа играе роля за много неща и  ги определя как да се развият. А както казва Anizi, с всеки изминал ден ще изчерпваме спокойствието си заради децата ни- в най- хубавия смисъл.                                                                                                                                           Имате много поздрави от Цвети и KRISTI, която също вече е в МД. В петък вечерта малко наплашена от провинциалните доктори е постъпила в болницата, но нямало нищо притеснително и с малко системи са овладяли ситуацията. Вчера и днес двете са си компания, а утре Цвети в 8.30.ч. трябва да види свиоте рожби.   Кой ще пусне нова темичка?